Last news in Fakti

20 Януари, 2021 08:44 4 001 18

Празнуваме Евтимовден (Петльовден)

  • имен ден-
  • евтимий-
  • петльовден

На днешния ден православната църква почита паметта на търновския патриарх Евтимий

Празнуваме Евтимовден (Петльовден) - 1
Снимкa: Shutterstock

На 20 януари според българската народна традиция се празнува Евтимовден или наричан още Петларовден/Петльовден. Днес празнуват всички с имената Евтим или Евтимия.

В народната обредност днешния ден се отбелязва като символ на плодовитостта на момчетата. В различните български райони денят е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден, пише edna.bg.

Според обичая на този ден се коли черно петле във всяка къща, където има момче. Кръвта от петела трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. Освен това с кръвта трябва да се направи кръст върху вратата за предпазване от болести и да се нарисува кръст върху челото на момчето, за да е здраво.

Тази традиция е свързана с легендата за цар Ирод, който заповядал да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос.

В друга история обаче се смята, че заколването на петел по българските земи на този ден е възникнало от времената на турско робство. Тогава българите, в чиито къщи е имало момчета, колили птицата и разпръсквали кръвта ѝ около къщата, за да не взимат децата им за еничари.

Така когато турците минавали около българските къщи и виждали кръвта, са мислели, че вече са взели детето от този дом.

На днешния ден православната църква почита паметта на търновския патриарх Евтимий.


Поставете оценка:
Оценка 1.7 от 27 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Да ама Не

    8 6 Отговор
    на 2 февруари е Петелковия ден! Тогава са взимали момчетата от българските семейства за еничари

    Коментиран от #3

  • 2 Евтимов, ден

    2 5 Отговор
    Сещам се само за един, който се мисли за,, голямата,, работа. и се ожени за една,, палавница,, а за петлюв ден малко ще се почака, който иска отново петел да си хапне..... преди това трябва хубаво да го напари като бай Ганю у банята.....! (Съсетката с лигите, подигравките не се забравят, особено от неграмотни като тебе.....!)
  • 3 Алфа Вълкът

    2 0 Отговор

    До коментар #1 от "Да ама Не":

    Да и баба лека ѝ пръст ми колеше петел дълги години подред, ама някой реши да го направи ден на пенделите. А тия до каквото се докоснат го омърсяват!
  • 4 Петльовден

    1 1 Отговор
    Е на 2 февруари тогава празнуват меките китки
  • 5 Йозеф

    0 0 Отговор
    Това не е веганско!
  • 6 Камен

    22 2 Отговор
    Честит имен ден на всички именици и чecтит прaзник нa вcички прaвocлaвни хриcтияни!

    Днес освен преп.Евтимий Велики се честват още и Св.мъченици Вас, Евсевий, Евтихий и Василид, Св.мъченици Ина, Пина и Рима, Св.мъченик Захарий, и Св.Евтимий, патриарх Търновски.

    И нека всички да вземем пример от тези велики Светии, като винаги твърдо и смело да изповядваме, пазим, укрепваме и утвърждaвaме Православната ни вяра!

    -------------
    - до авторката на статията - нищо сте написали за преп.Евтимий Велики, а за Св.Евтимий патриарх Търновски само сте споменали.
    А вместо това на този велик православен празник - cтe писали само за рaзни нaрoдни вярвaния и cуeвeрия! Това вече е прекалено и възмутително!

    Както вече много пъти ви писахме:
    Доброто и правилното е да пишeтe caмo зa прaвocлaвниte Cвeтци, чествани на деня, и тo пoдрoбнo, зaщoтo тoвa щe бъде като светъл и ярък пример на всеки православен християнин!

    И тук нямат място никакви народни вярвания, обреди и обичаи, защото това са суеверия, които нямат нищо общо с Православието!
    ------------

    Тогава, отново се налага аз да нашиша за днес честваните Светии:

    Житие на преподобни Евтимий Велики

    Св.Евтимий Велики, този велик подвижник се родил през 377 г. в град Мелитин до река Ефрат.
    Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил н

    Коментиран от #17

  • 7 Камен

    22 2 Отговор
    надзорник на градските манастири.

    Монащеското житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра. Тук се свързва със своя ученик, преп. Теоклист, с когото се оттегля да живее от 411 г. в източната част на Юдейската пустиня в един скалист планински проход до Йерихонския път, на десет километра от Йерусалим. За жилище им служила една пещера в долината Дабор.

    Но мълвата за техните подвизи скоро събрала около убежището им много фарански монаси и други благочестиви люде, които жадували за благодатното ръководство на преподобни Евтимий. Скоро в пещерата се появила църква, а наоколо възникнало монашеско общежитие, на което св. Евтимий станал игумен. Това било основата на бъдещия прочут Теоктистов манастир, който през 420 г. се прославил с едно голямо чудо на преподобни Евтимий Велики.

    Един ден братята на тази обител били уплашени от появата на голяма група въоръжени бедуини. Но вместо разбойнически главатар пред тях се явил един разплакан баща. Шейхът Аспевет дошъл да моли св. Евтимий да излекува сина му Теревон. Нещастният младеж страдал от неизлечима болест. Половината му тяло било изсъхнало. Безпомощни останали усилията не само на най-изкусните лекари, но и на други прочути персийски мъдреци и вълшебници.
  • 8 Камен

    22 2 Отговор
    Като разбрали причината за идването на бедуините, монасите повикали своя игумен и преподобни Евтимий изслушал разказа на шейха Аспевет. Великият старец се доближил до болния Теревон, помолил се за него, осенил го със светия кръст и младежът веднага оздравял и почнал да прославя Бога. Изумените араби се хвърлили в нозете на Божия угодник и го помолили да ги кръсти, като изповядали вярата си в християнския Бог.

    Св. Евтимий просветил простите им души с истините на вярата и като се убедил в искреността на тяхното обръщане, покръстил цялото им племе. Получил името Петър, Аспевет станал техен епископ и апостол, а неговият брат се постригал в монашество и подарил цялото си богатство, което преп. Евтимий употребил за манастирските строежи и за помощи на бедните.

    Излекуването на Теревон и покръстването на бедуините толкова прославило неговата обител, че Св. Евтимий не могъл да живее повече тук. Бог му открил да не възпира заселването на търсещите спасение и затова великият подвижник оставил за игумен преподобни Теоктист, а самия той, придружен от ученика си Дометиан, се оттеглил в пустинята Рува при Мъртвото море и устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Любимият ученик на св. Евтимий св. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир в 492 година.

    В 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която някога Давид се скрил от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южн
  • 9 Камен

    22 2 Отговор
    южно от Хеврон, измъкнали отшелника от пещерата и му построили църква с манастир, в който той обърнал мнозина манихеи.

    Преподобни Евтимий Велики и оттук избягал и заел една пещера на три мили от Теоктистовия манастир, който вече се бил превърнал в една разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развил огромна душеспасителна дейност, в резултат на която била открита за бедуините специална епархия начело със споменатия еп. Петър.

    С усърдие св. Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 г. против Нестория (вж. несторианство) и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. против Евтихий. Той обърнал към православието съпругата на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството.

    Деветдесет и шест годишният преп. Евтимий Велики предузнал смъртта си преди началото на Великия пост. На братята, които се събрали да го изпратят по обичая за пустинята, той казал: "Няма да излизам в пустинята. Ще прекарам с вас първата седмица, а в събота посред нощ ще си замина от вас." Той умрял на 20 януари 473 година.

    Неговият последен съвет към иноците бил:

    - Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се узнава чрез любов и смирение. Внимавайте, пазете в чистота вашите тела и души! Пазете устава на светата Църква! Помагайте на страдащите! Ако падне в изкушение някой от братята, наставлявайте го, подкрепяйте го! Вратите на манастира да бъдат от
  • 10 Камен

    22 2 Отговор
    отворени за бедни и странници! Всичко, що имате, делете с тях, и Господ няма да ви остави със Своята милост!


    В памет на светите мъченици Вас, Евсевий, Евтихий и Василид

    Светите мъченици Вас, Евсевий, Евтихий и Василид пострадали през царуването на Диоклетиан. Отначало служели в царския двор, били богати и принадлежали към членовете на царския синклит. Виждайки страданието на светия свещеномъченик Теопемт, Никомидийски епископ, те повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
    Вследствие на това били доведени при нечестивия цар за мъчения с пет от своите слуги. Te били жестоко измъчвани и всички приели мъченически венци.


    В памет на светите мъченици Ина, Пина и Рима

    Светите мъченици Ина, Пина и Рима произхождали от Скития, и били ученици на свети апостол Андрей Първозвани. Те учили на Христовата вяра и кръстили много от варварите. По тази причина били хванати от княза на варварите, но не могли да бъдат принудени да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите.
    Тогава била сурова зима; реките били така стегнати от студа, че по леда ходили не само хората, но и коне, и возила. Князът заповядал да сложат в леда трупи големи, като цели дървета, и да завържат към тях светците. И така те, измъчени от силния студ, предали на Господа блажените си души.
  • 11 Камен

    23 2 Отговор
    Житие на Св.Евтимий, патриарх Търновски

    Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската Православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено Св.патриарх Евтимий Търновски.

    Св.Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

    Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

    Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот.

    Тук св. Евтимий се заел с отговорната и голяма задача – поправка на богослужебните книги съобразно с гръцките първоизвори, опресняване на българския книжовен език с новите форми на съвременния говор и подобряване на българския правопис върху основата на старинния Кирило-Методиев език. Написал също жития на Светии и похвални слова.
  • 12 Камен

    23 2 Отговор
    Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

    Току що привършил тая огромна работа, той бил изненадан от избора му за Търновски патриарх през 1375 г., след смъртта на патриарх Йоаникий.

    Патриарх Евтимий светителствувал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Няколко пъти дръзко нападнали дори самата българска столица. Изисквала се твърде голяма смелост, за да застане човек на тоя висок пост тъкмо в такова бурно време.

    Вече дръзновението на Евтимий да приеме избора без възражение свидетелства за величието на неговия дух и за висотата на неговата доблест. Той живеел с аскетичната мисъл на великия апостол Павел: "Живеем ли, или умираме – Господни сме" (Рим. 14:8).

    Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателства; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдани.
  • 13 Камен

    23 2 Отговор
    В богослужението и молитвата продължавал да бъде същият любител на богосъцерцанието и богообщението, той раздавал богатствата на душата си, събрани през време на досегашната си подвижническа подготовка. Поставен сега за светилник на народа, той светел всред дома на цялата българска църковно-национална общественост.

    Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето Отечество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност. И когато това им се удавало, те се смятали много щастливи и покрай него изнасяли и от България най-благоприятни впечатления.

    Той така се прочул по целия православен свят, че мнозина се обръщали към него писмено при недоумения, и били щастливи да получат неговите високо авторитетни отговори: и Киево-Московският митрополит Киприян (още като подвижник на Атон), и Влашкият митрополит Антим, и Тисменският игумен Никодим, и навярно много други, чиито имена не са известни на нашето време.

    Патриарх Евтимий развил обширна книжовна дейност. Той е известен с преводите си на Василиевата, Златоустовата и Преждеосвещената литургия, на литургиите на апостол Яков и на апостол Петър, с богослужебното си творение в чест на св. Теофан, с житията на св. Йоан Рилски, Иларион Мъгленски, Параскева-Петка Епиватска-Търновска, Филотея Поливотска-Търновска, с похвалните слова за св. мъчениц
  • 14 Камен

    22 2 Отговор
    с похвалните слова за св. мъченица Неделя, св. Константин и Елена, Йоан Поливотски и Михаил Воин. Няма съмнение, че неговите съчинения са много повече, обаче някои са навярно унищожени завинаги, а други са все още неоткрити.

    Най-незабравима и покъртителна ще си остане неговата последна проява на добър пастир, който не бяга, когато види врага и не оставя своето стадо на вълчия произвол, а полага душата си за своите духовни овци (Йоан 10:11). Царят напуснал столицата, а патриархът – не!

    На 17 юли 1393 г. пада Търново под напора на завоевателните османски орди и при предателската услуга на един другородец! Патриарх Евтимий имал гражданската доблест и пастирската смелост веднага да се яви пред гордия завоевател, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит дори в поробителя и патриархът получил обещание, че ще се изпълни молбата му.

    Но завоевателят се стремял с всички средства да затвърди властта си, без да се подчинява на общоприети нравствени закони, нито на чуждите трогателни молби, нито дори на собствените си честни обещания. Наскоро последвало избиването на 110 столични първенци, събрани с измама от врага в една от градските църкви.

    Тогава патриархът, като истински бранител, смело изобличил лукавия управник, който не щади своите нови поданици и не уважава своята собствена дума. Заради тази му смелост завоевателят го осъдил на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново.
  • 15 Камен

    23 2 Отговор
    Обаче става чудо, толкова необходимо като психологическа поддръжка както за патриарха, комуто предстои още да страда в продължение на останалия си живот, така и за нещастния народ, който в многовековното си робство не трябва да губи упованието си в божествения промисъл: в момента на убийственото замахване, ръцете на палача се вцепенили и мечът паднал на земята.

    В 1394 г. патриарх Евтимий бил изпратен на заточение на юг, някъде в Родопите. Раздялата на архипастира с паството е описана трогателно от автора на житието му, Киевския митрополит Григорий Цамблак:

    "Той излизаше заедно с народа като втори Йеремия, при което самите камъни на града плачеха със сълзи!" Всеки желаел силно да се доближи до великия заточеник: едни целували ръцете му, други нозете му, трети полите му; някои късали тревата на стъпките му за благословение и спомен, а други отдалеч измолвали неговия прощален благослов. Някой плачевно се провикнал: "На кого ни оставяш, добрий пастирю?" А той – и сам просълзен – отговорил: "На светата Троица ви оставям – и сега и навеки!"
    Предполага се, че Св.патриарх Евтимийе издъхнал през 1401–1402 г.

    Името на св. патриарх Евтимий Търновски ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

    По неговите, и на всички днес чествани Светии, молитви: Господи Иисусе Христе, Сине Божий - помилуй и спаси нас, Амин!
  • 16 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 17 Иванов

    8 2 Отговор

    До коментар #6 от "Камен":

    Камене, браво!

    Чудесна работа си свършил днес, много добре си извлякъл най-важното от житията на преподобни Евтимий Велики и Свети Евтимий - патриарх Търновски.

    Бог да те благослови за това и за всичко друго Богоугодно, което правиш!
  • 18 Иванов

    11 2 Отговор
    Сърдечно поздравявам всички православни християни и още повече именниците с днешния прекрасен православен празник!

    Нека винаги да се стремим към Бога и да укрепваме и усилваме Православната си вяра, и твърдо да я пазим, отстояваме и изповядваме - като Свети Евтимий
    - патриарх Търновски, преподобни Евтимий Велики и като вcички Cвeтии!

    И нeкa Бoг пo Тeхнитe Cвeти мoлитви дa ни дaрувa мир, любoв, търпeниe, душeвнo и тeлecнo здрaвe, крепкост и сила, за да вървим винaги твърдо и неотклонно пo cвoя православен път към Гocпoдa!


    Тропар на Свети Евтимий - патриарх Търновски

    Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се възкачил на престола на първосветителството, откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега, предстоейки пред престола на горния Иерусалим, Евтимие, моли Седящия на него, нашия Христос Бог, за почитащите честната твоя памет.


    Тропар на преподобни Евтимий Велики:

    Весели се, нераждаща пустиня, радвай се, неизпитала болки, защото мъжът на духовните желания умножи твоите чеда, насадил с благочестие и възпитал с въздържание в добродетелите на съвършенството. По неговите молитви, Христе Боже, умири нашия живот.