Няма народ, това е фикция. Всеки е сам.

Едно от многото неща, с които е известна естрадната певица Богдана Карадочева, е любовта й към Париж.

„Това е градът, за който винаги съм казвала, че има собствена атмосфера и собствен аромат“, казва тя.

Наскоро животът отново я среща с магията на този град по повод на биографичния филм за нея, който се снима в момента.

От Факти.бг, потърсихме Богдана, за да ни разкаже повече за последното си пътуване до френската столица, за живота си в къщата на легендарната Далида, за приятелството си с Емил Димитров и Лили Иванова.

Не пропуснахме да я попитаме и за това, какво смята за случващото се в страната през последните месеци.

„Ние сме освен в политическа, но и в духовна криза“, смята Карадочева и обясни, че у нас не може да става и дума за демокрация, защото според нея „това не е демокрация, а анархия с претенции“.

„Никой, нито политик, нито дори и с магическа пръчка, може да промени живота на някого. Животът на всеки си е негов и само той може да го промени“, смята певицата.

Снима се биографичен филм за живота Ви, разкажете повече за него.

Това е идея на известния журналист Георги Тошев, който прави прекрасни филми. Той е говорил с една моя много близка приятелка от детинство – Таня Рапо, която живее между Париж, Женева и Монако. Тя много обича моите песни и по повод идеята за филма е казала: „Аз ще спонсорирам този филм”.

Една част от живота си прекарах в Париж. Затова отидохме да снимаме този филм там. Снимахме на няколко места, които са значими за мен. Сега, през септември, ще трябва да довършим останалата част от филма и тук, в България. Надяваме се до края на есента да е готов – октомври, ноември. Нека първо да минат изборите и прочие, за да имат хората интерес да видят нещо друго освен политиците, от които ни е дошло до гуша.

Разкажете за последното си пътуване до Париж, как прекарахте там?

То беше във връзка с филма. Това е любимият ми град. Това е градът, за който винаги съм казвала, че има собствена атмосфера и собствен аромат. Фантастичен град. Там всеки ъгъл е изкуство, всеки ъгъл е история. Не мога да разказвам много за това и за филма, за да може продукцията да се гледа от хората. Ще видим какво ще стане, след като се монтира и довърши. Не обичам предварително да разкривам много.

Защо творческият Ви път е свързан толкова много с Париж?

Аз от дете съм възпитавана във френски дух. Откакто съм се родила уча този език. Знаех наизуст улиците още преди да съм ги виждала на живо. В живота на човек се случват най-различни неща. На фестивала „Златният Орфей” дойде директорът и собственик на зала „Олимпия”, господин Бруно Кокатрикс. Той ме покани да участвам на тази сцена, но това не се осъществи.

Това е и следващият ми въпрос, защо не покорихте зала „Олимпия”?

По различни обстоятелства оттук не ми разрешиха да замина. Не ме пуснаха оттук, но не искам да говоря за това.

След това добрият ми приятел Емил Димитров ме заведе в Париж, където направихме едни прекрасни концерти в театър "Ле Еуропео", който посетих и сега по време на снимките за филма.

С голямо съжаление бих казала, че Париж много се е променил. Не е толкова лъскав, колкото беше преди. Станал е малко по-туристически град, отколкото на мен ми се иска. Но това е животът и светът е такъв - променя се.

Може ли артист от малка България да пробие на световната сцена, каквато е сцената на Париж например?

Аз имах този шанс, но според мен го пропуснах - и не само аз, но и България.

Живели сте в къщата на френската легенда Далида заедно с Емил Димитров, разкажете за времето, прекарано там.

Сега на снимките за филма отидохме с камерата и до там – до къщата на Далида. Тя също е много променена. С Емил Димитров живяхме в нея 45 дни. На последния етаж имаше огромна тераса, от която наблюдавахме Далида долу в градината. Беше прекрасно.

Съжителствали сте и с Лили Иванова.
Не в същия период, а малко по-късно. Във възторг съм от нея. Лили е човек за дълъг път.

Какви са отношенията ви днес, тъй като много се спекулира в медиите?

Прекрасни. Медиите се чудят вече какво да напишат. Вчера в един вестник пишеше, че са обрали Васил Найденов. Това е история отпреди пет години, а се пише отново, защото няма с какво да си запълнят страниците.

Как ще коментирате политическата обстановка в страната в момента?

Отвратителна е. Дано положението в България се подобри. Мисля, че хората са много отчаяни и са в безпътица. Разговарям с много хора и съм забелязала, че се чудят и маят като мен относно това какво точно се случва. Ние сме освен в политическа, но и в духовна криза. Хората са обезверени, озлобени и не знаят какво точно трябва да направят, за да се промени животът им.

Всъщност трябва да знаем едно: че на всеки животът е в собствените му ръце. Никой, нито политик, нито дори и магическа пръчка, може да промени живота на някого. Животът на всеки си е негов и само той може да го промени.

Вярвате ли, че ситуацията в България ще се подобри?

Не съм врачка, но дано. Аз се надявам винаги и мисля, че народът има нужда от позитивни послания. Хората са много обезверени. Потресена съм от това, което се случва на тези нещастни хора от Мизия, а и по другите места, които бяха засегнати от наводнения.

Отпуснаха им по около 300 лева. Какво са 300 лева? Не могат храна да си купят, нямат къщи, мебели, нямат хладилник, телевизор. Децата им нямат чанти и учебници. Отчайващо е. Но и ние сме малко наивни, защото винаги разчитаме на това, че ще дойде някой и ще ни оправи. Няма такова нещо, това не съществува.

Как могат да се оправят тогава нещата за народа?

Няма народ, това е фикция. Всеки е сам. Какво значи народ? Всеки сам трябва да се оправя и да работи. В същото време земята пустее и никой не я обработва. Аз по-рядко населена страна от нашата не съм виждала – пусти земи, които никой не обработва. Как ще се оправим - ами с работа и с акъл, иначе не може. Всеки сам трябва да отговаря за себе си.

Хората трябва да правят малки сдружения и кооперации, които да обработват тази земя и да произвеждат. Не може да просперира държава, в която няма производство. У нас вече нищо не се произвежда. Всеки гледа да внесе отвън и да го продаде. Трябва да има ангажирани хора в производството, в земеделието. Но какво разбирам аз, аз съм просто един наблюдател...

Сещам се за мой приятел, който ми разказваше, че навремето е имало огромни села с по 5-6 хиляди души население. Тези села са имали собствена мелница, трактори, кооперация от собственици, които са милеели за земята. Не говоря за ТКЗС-то, от което всички крадяха, а за кооперация от собственици, за която всеки е носел отговорност, защото е трябвало да пази земята и хляба си. Сега върнаха земите на толкова много хора, а те ги продадоха, за да си купят някаква таратайка. Смятам, че комунизмът уби българското производство.

Защо демокрацията не го възвърна?

Защото у нас това не е демокрация. Демокрацията е свобода на мислене, на слово, на избор и спазване на закони. При нас това не е демокрация, а анархия с претенции. Вижте, че има хора, които още жалят за комунизма, сякаш са безпаметни и са забравили. Били ходели на почивка. Къде са ходели на почивка? В някакви станции или напечени бунгала, а не като чужденците, които идват тук. Светът е друг. За какво жалят тези хора – за младостта си. И на мен ми е мъчно за младостта, но…

Работите ли върху нови творчески проекти?

Подготвям нови неща, да, но и за това не искам да говоря, защото миналата година се изсилих и казах какво правя и то се развали. Затова в момента съм малко фаталистка.

Значи да очакваме все пак нови песни, не само филма, който се снима в момента?

Да, но аз съм много взискателна към думите. Търся точните думи за всичко. Затова винаги се колебая, когато казвам нещо, и се съмнявам, което пък от една страна е хубаво, защото ако не се съмняваш, значи си глупав.