2 765 3

Българският принос през 2015 г.

През погледа на Божидар Димитров, директор на НИМ

Българският принос през 2015 г.
Снимка: НИМ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В областта на историята и археологията има забележителни открития през 2015 г., заяви в интервю за Факти.бг директорът на НИМ Божидар Димитров. Той прогнозира, че в България ще има политическа стабилност през 2016 година.

Г-н Димитров с какво ще запомним 2015 г. в исторически план?

В областта на историята и археологията действително има забележителни открития. Това е нещо нормално за една държава като нашата, в която през последните 8000 години, откакто датира човешката цивилизация, винаги има забележителни открития. При нас, за разлика от други европейски и американски и африкански държави, не липсва нито една година от развитието на човешката цивилизация, т.е. знаете първото обработено злато и не просто злато, символи на държавна власт имаме във Варненския халколитен некропол още 6000 години пр. Н.е. и нашите 2000 стават 8000.

Тази година беше открито едно подобно селище при строежа на автомагистрала "Струма" за което слава Богу правителството отпусна няколко милиона, за да се запази. То показва едни уникални постижения на тази праисторическа цивилизация. Двуетажни къщи нещо, което го няма в Европа, дори в много по-късни хилядолетия и векове. Високо развита земеделска култура, принос за хората, които се прехранват тогава с лов, риболов, събиране на плодове.

Разбира се, имаше и други открития от различни епохи в България. Тук бих споменал откриването на свещения кладенец в Плиска заедно със саркофага на първия български светец - мъченик – Енревота, който направи археолога проф. Павел Георгиев от Шумен. За съжаление малко около шумния жиотаж за водата на кладенеца, голямото откритие мина като, че ли в страни.  Рядко в някоя държава се откриват паметници от началото на Християнството.

Бих споменал също между големите открития и това на цели два града и то не къде и да е, а на доста оживеното Черноморие. До сега  тези градове не са известни от древни хроники. Единият град бе открит в джунглата на Ропотамо и се казва Фармакиден. Той е бил едно богато търговско селище от първото хилядолетие преди Новата ера, унищожен е при завладяването на нашите земи от трими дите през  82 година. Това е едно изключително богатство, градът е с крепостни стени. Много се радват кметът и жителите на град Приморско, защото този нов град като всеки искаше да си има античен или поне средновековен предшественик. От другата страна на шосето му намерихме предшественика и за това кмета на Приморско и общината отпускат значителни суми за археологически разкопки, което малко кметове в България правят.

Един друг град - Черноморец  също си нямаше античен и средновековен предшественик , а сега му открихме цели два. От двете страни на полуостровите на Черноморец е имало две големи селища обиколени с крепостни стени. Това са градовете Акра и Таласак и Хризо сотира буквално Златният спасител. Те са укрепени. И двата града не бяха известни на археолозите, тъй като от Първата световна война до преди няколко години, те бяха в чертите на военни поделения на Българската армия. Тези поделения са ликвидирани и обществото в наше лице направи археологически разкопки и намери тези два мощни града, които се споменават в различни хроники. Това също са големи открития.

Паралелно с това НИМ помогна за изграждането на градски музей и в Черноморец, и в Приморско. Те много се гордеят и казват: „Ето ние сме град – имаме църква, имаме община, а ето имаме и музей. Помогнахме им много, включително и с експонатите, които изкопахме, реставрирахме ги, предадохме им ги и дори им ги наредихме.

Искам да отбележа в Ивайловград двете гранични крепости Родестица и Лютица, свързани с второто българско царство на цар Калоян и цар Иван Александър. Разкопките там продължиха и бяха направени много нови и интересни открития, които подчертават българското присъствие в планината през средновековната епоха, както и развитието на бубарството и колкото и странно да звучи и доброто сърце на местните обитатели. При крепостта Лютица установихме в архивите, работим едновременно на терен и архиви, че там от Византия по време на една гражданска война, която се води, населението на Димотика започнало да гладува през зимата. Свършили хранителните запаси и те изпратили един отряд от гръцките села да събере храна, но избухнала снежна виелица, отрядът се загубил и навлязъл в българска територия и бил арестуван от българските граничари на Лютица. Закарали ги в крепостта, не са ги посекли и вкарали в затвора , натоварили мулета и катъри с храна и ги върнали обратно. Така хем сме се отървали от нежелани емигранти, за разлика от днес, хем сме ги нахранили и изпратили. Добър пример за днешните времена, когато отново през границата преминават различни имигранти.

Не може да подминем и средновековната корона на българските царе. Ние сме имали четири пет корони, но за съжаление те са завършвали в чужди ръце и следите им се губят. Короната вече е факт и бе показана на българската общественост. За тази цел помогнаха и дарители.

Продължава и реставрацията на Голямата базилика в Плиска, което също е важен държавен символ на Първото българско царство. Тя е най-голямата църква в Европа до 14 век. Дълга е 102 метра и 50 сантиметра и широка 30 метра. За тези, които не могат да си го представят визуално, нека да го сравнят с един футболен стадион. Изгражда се с малко средства на държавата и с повече от страна на български и чуждестранни граждани. Има показателни случаи. Например децата от едно училище „Кирил Христов” в Стара Загора са заделили от закуски. Виждам, че пристига една сума от 263 лв., което е необичайно, защото обикновенно средствата са кръгла сума. Заинтригувах се и се оказа, че децата един ден взели решение на училищно събрание да се откажат от закуска и левчето дето им дават родителите да го внесат за Голямата базилика. Друг трогателен случай е този на един български лекар д-р Спиридонов в Швейцария. Той редовно изпраща всеки месец 10% от заплатата си. Някои български бизнесмени направиха сериозни дарения от по 5 – 10-20 хиляди лева, като например Васил Божков дари 10 000 лева, строителният предприемач Симеон Пешов - 5000 лева, бизнесменът Стефан Шарлопов - 5000 лв.  Добромир Петров пък е изпратил 40 000 лева. На 21 декември 2015 г. един руснак в Приморско дари 50 000 евро за реставрация на Голямата базилика и 50 000 евро за изкопания от нас преди няколко дни манастир в Созопол „Свети Апостоли”. Аз съм много обнадежден, че няма да натоварим държавата за Голямата базилика, както се случи и с направата на короната. Държавата по-скоро се сдоби с държавния си символ. Мисля, че българите ще съберат сумата и за Голямата базилика.

Г-н Димитров, какъв бе българският принос в правосъдието, бежанската криза и политиката през 2015 година? Вие никога не оставате безразличен към злободневните теми.

Дали ще са пет или шест души във ВСС не е проблем, защото ако искаш да купиш един човек ще го купи определена групировка, независимо какво е съотношението в съдийската или прокурорската квота и то пак ще се промени. Тези хора имат цена и тя за съжаление не е и много висока. Безпредметен бе спора, дивотиите, напусканията, излизанията в опозиция на Раданчо и прочие и прочие.  Най-важен е  демографският проблем, и ако го решат в парламента, ще получат наистина короната, символ на държавността. Но тук е мястото да отбележа, че тази година имаме особен български принос в политиката -  постигнахме да имаме опозиция, която да е едновременно и на власт, и която да има министри, зам. министри, областни управители.

Проблемът с бежанците

Нямаме проблем с бежанците, в България няма нито един бежанец. Всички са икономически имигранти. Според световните закони, бежанец е този който отива в съседна на обхваната от  конфликт страна, а за щастие няма конфликт примерно в Турция, макар, че там се бият с кюрдите. Така или иначе нямаме бежанци, които да бягат от този конфликт. Ние имаме икономически имигранти, като в този статут са и тези, които произхождат от Сирия. И за това трябва да гледаме нашата учителка г-жа Ангела  Меркел, която каза, че ревизира досегашната си позиция: „Елате всички тук ние ще ви приемем”. Като видя голямото дърво, започна да говори, че икономическите имигранти трябва да бъдат връщани. А за нея се оказва, че всички са икономически имигранти. Германия ще върне всички имигранти, защото и германската общественост се уплаши от виковете на масовите демонстранти. Германците крещяха, да не повярва човек, „Меркел в Сибир, Путин в Берлин”. Г-жа Меркел разбра, че ще загуби изборите и взе да постъпва така както трябва.

Икономическите имигранти у нас са малко, наполовина са пълни лагерите ни. Така да бъде. Като стане и оградата на пролет и „пиле няма да може да прехвръкне”,  бетер от комунизма ще станем. Хубавото е, че оградата ще бъде пречка и за стадата, които преминаваха и носеха шап. С оградата не губим територия,  както бе при кльоновете, границата се прави от пирамида до пирамида, а за тази територия кръв се е ляло, така че сега ще я използваме.

Прогнозите за 2016 година

Стабилност ще има. По една проста причина супримацията на ГЕРБ е толкова голяма, че всички малки партии, с които Борисов е сключил споразумение, ще гледат да го изпълняват, тъй като им е ясно, че много от тях няма никога повече да видят парламента.  Ще си траят и защото разполагат с министри, зам. министри, директори на агенции. С тревога ще гледат дали Бойко Борисов няма да се реши да направи извънредни парламентарни избори и да се отърве от тях спечелвайки 115 депутати, както предвиждат социолозите. Вие виждате, че Реформаторският блок осъди действията на Радан Кънев - един от министрите му и почти всички зам. министри, областни управители, само с едно изключение останаха във властта. Т.е. Радан Кънев е изолираният от собствената си партия, към него се присъедини верния му генерал - ефрейтор Атанас Атанасов и областният управител на Сливен. И никой друг не го последва. Така, че стабилност ще има.

 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 mediator37

    0 0 Отговор
    Както винаги е пълноценен и интересен. С едно няма да се съглася, че накрая говори с пренебрежение за Радан Кънев и хората , които го последваха, а това са наистина достойни и почтени люде, за които съвестта и честта са по-важни от облагите. Професорът просто не разбира колко пагубна за държавността е липсата на правосъдие.
  • 2 ram

    0 0 Отговор
    Конюнктурна статия , авторът цели признание и/или дивидент! Не е нормално да си на около 60 год. и да си толкова "напрегнат " - да имаш отношение и мнение по всичко- от историята до политиката !да искаш медийно внимание за всичко! Не критикувам - опазил ме бог- в Бг. има достатъчно от тази порода- просто никой не си върши работата- " комплекс за величие" ! П.С. Ако си добър нямаш нужда от статии- ти беше министър на Бойко, защо не се доказа ! Хората или могат нещо и го правят или говорят ! Много здрава и успешна 2016 год! д-р р.м.
  • 3 анонимен

    0 0 Отговор
    фалшивия професор божо тъпото се е объркал трябвало е да учи политология а не история тоя ще влезе в историята като най-големия популист сред историците

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.