9 Януари, 2016 23:27 1 699 2

За свободата на словото

  • свобода-
  • слово-
  • преса

Но и не е достатъчно да бъдеш частно лице, за да се изразяваш свободно

За свободата на словото - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Николай Гочев via Facebook

За свобода на словото се говореше много през последните двадесетина години. Покрай допускането на недържавни печатни издания и телевизии, и още повече, чрез интернет, такава свобода на пръв поглед се появи.

Какво значеше това?

 Че беше внесена друга (други) гледна точка и, заедно с нея, други фразеологии. Освен това всеки можеше да бъде публикуван и сам себе си да публикува. Но благодарение на всичко това стана възможно да се забележи, че има разлика между истинска и имитирана свобода на словото.

Първо, не може да говори свободно онзи, който представлява някоя общност. Тъй като той говори от нейно име и поради това е длъжен да представя нейната, а не своята позиция по различни въпроси – а това не е едно и също. Нито пък онзи, комуто се плаща за да изразява такива, а не други възгледи и да си служи с една, а не друга фразеология.

Но и не е достатъчно да бъдеш частно лице, за да се изразяваш свободно. Освен лична независимост е нужно и друго: да се идентифицира речта на властта и човек да се въздържа както от конформисткото й усвояване, така и от наивното й (или конюнктурно) отхвърляне.

Затова пък е нужен размисъл и наблюдение: къде е властта?

Всяко неосновано на нравствени, пък и политически принципи говорене, е несвободно, тъй като то е или „на доверие“ (повтарям, каквото съм чул), или импулсивно (казвам, каквото ми хрумне).

Свободното говорене е непременно с оглед на истината и поради това не може да бъде постигнато без човек да се е трудил да я открие.

Но то е и опасно; най-малкото поради това, че тревожи хората и води до изолация (маргинализиране).

Така че ако човек държи да се чувства комфортно в общността,

която е заварил (да бъде„интегриран“ в нея), той не може да си позволи свободно слово. Това е известно, но по-малко известно е, че бунтарското слово само по себе си все още не е свободно. Необходимо е, както казахме, независима обосновка; а тя не стъпва на каква да е основа, а на принципи, с които човек е добре да е съгласен.

Това не значи, че свободното слово изрично се опира на особените аксиоми на вярата (откровението). То не се нуждае от това. Тъй като в споровете по обществени въпроси (те се имат предвид, когато се говори за „свободно слово“) хората би трябвало да тръгват от принципи, които споделят, а това рядко са принципите на вярата.

То се опира на принципи, които почти всеки би приел, но стига до изводи, които малцина знаят, с които трудно някой се съгласява, и почти никой не смее да изрече открито.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 7игт

    0 0 Отговор

    За свободното слово народа го е рекъл: "Кучето си лае, керваня си върви". Нищо повече.
  • 2 Бай Коста

    0 0 Отговор
    Абсолютна свобода няма, няма и да има. Защото свободата на един ще настъпи друг по мазола. Дори със словото е така. Необходимо е малко лицемерие. Не можеш да кажеш на колегите сутрин: Пак трябва цял ден да ви слушам глупостите. Казва се: Добро утро".
    Оказа се, че свободното слово се използва като изпускане на парата. После и това им се видя много. След като ни поучаваха и съчувстваха за ограниченията, оказа се, че западняците също имали цензура и автоцензура в името на съмнителни ценности. Последните разкрития нека са за урок на западните лицемери, които подминаха разумната необходимост, както и на нашите чуждопоклонници, за които всичко наше е лошо, а светът на запад от Нови сад е пейзаж от рая.