Вършбоу: Във времена на нестабилност България трябва да отделя повече за отбрана

Състоялият се през седмицата Съвет НАТО-Русия не намали притесненията от ескалация на напрежението в Източна Европа. Нещо повече - заместник-генералния секретар на Алианса Алекзандър Вършбоу определи като реална опасността от инцидентни сблъсъци съвсем близо до България - в Черно море. Запитан  доколко продуктивна е била политиката на НАТО за замразяване на дейността на съвета НАТО-Русия през последните две години заради анексирането на Крим и предвид факта, че Москва все още държи властта над полуострова, в интервю за Хоризонт" той посочи:

Незаконната окупация на Крим продължава. Русия обаче си плати за това, особено от международните икономически санкции, които влошиха проблемите на руската икономика. Не само НАТО, но и други институции и държави, спряха нормалното сътрудничество с Русия. Русия все още не е използвала възможностите, които предлага Минското споразумение, и продължава да дестабилизира Източна Украйна. Украйна трябва да изпълни своите задължения, но според мен повечето от проблемите се създават от сепаратистите, които са пряко контролирани и финансирани от Русия. Отношенията ни ще бъдат трудни, докато Москва не започне да зачита териториалната цялост на своите съседи.

В отговор на въпрос как срещата в сряда ще повлияе върху намаляване на конфронтацията в Черно море, Вършбоу коментира:

Ние със сигурност не търсим конфронтация. Опитваме се да увеличим стабилността и предвидимостта чрез повече прозрачност на военните маневри. За съжаление Русия изглежда има повече интерес в това да шокира и изненадва съседите си, отколкото да засилва прозрачността и предсказуемостта. Важно е всички страни да се държат отговорно. Когато силите на НАТО патрулират в Черно море, те са там с отбранителни цели, а не да подготвят агресивни действия. Русия трябва да избягва инциденти, като тези в Балтика.

Алекзандър Вършбоу продължи анализа си, като подчерта, че инцидент, подобен на свалянето на руския бомбардировач на турско-сирийската граница миналия ноември не е изключен и риск за това съществува:

Има риск това да се случи, особено ако Русия не използва съществуващите механизми да уведомява за предстоящи военни учения или, още по-зле, ако не зачита границите на съюзнически държави, както беше случаят с руския самолет, който навлезе незаконно в турското въздушно пространство. Едно от посланията ни на Съвета НАТО-Русия в сряда беше, че в днешно време се нуждаем от допълнителни правила, но Русия изглежда незаинтересована в такива механизми.

Ето как Вършбоу коментира опасенията, дали засилването на източния фланг на НАТО, за което настояха през седмицата президентите на България и Полша ще бъде достатъчен възпиращ фактор и дали няма да влоши допълнително отношенията с Москва:

В светлината на това, което се случи в Украйна, НАТО няма друга алтернатива, освен да засили отбраната си и средствата за възпиране не само спрямо Русия. Загрижени сме от заплахите от юг, както и от изток. Все още не мога да ви дам подробности, защото те ще бъдат договорени на срещата на върха във Варшава. През февруари обаче военните министри дадоха общи директиви за ротационни сили, които ще са с достатъчно способности да се справят поне с ограничени нахлувания. Те ще са многонационални, така че който и да се опита да ни предизвика, трябва да знае, че ще срещне не само местни сили, но и американци и европейци. Това е най-доброто възпиране - не оставяме никаква възможност за изненадващ сценарий, който може да избегне въвличане целия Алианс.

Заместник-генералният секретар на НАТО се спря и на модернизацията на българската армия. В края на миналия месец Министерският съвет одобри проект за над 2,5 милиарда лева за засилване на авиацията и флота:

НАТО никога не е напълно доволна. Постигането на 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана е важно, но също така важно е да се отделят 20 на сто от военния бюджет за същинска модернизация и ново оборудване. В случая на България тези разходи паднаха много ниско, но има планове за увеличение на дела за модернизация поне до 15 на сто след няколко години. Все още обаче страната ви отделя доста по-малко ресурси за отбрана, отколкото преди десет години. В днешното време на все по-голяма нестабилност, ние се надяваме, че в България ще бъде постигнат политически консенсус за по-големи разходи в бъдеще.

Запитан дали Алиансът предвижда мигрантска криза в Черно море Алекзандър Вършбоу обясни :

Точно сега усилията ни са насочени към Егейско море, където действаме по инициатива на Гърция, Турция и Германия, която бе катализаторът за тази мисия. Мисля, че генералният секретар говореше в контекста на тази операция - че потокът от лодки с мигранти от турските бегове към гръцките острови може да се премести от север на юг. Дали ще поемем сходна роля в Черно море или други части на Средиземно море е отделен въпрос. За момента никой не е предложил това, така че и не планираме нищо в тази насока. Ако възникне реален проблем за сигурността на член на Алианса, ще го обсъдим активно. Но не мога да поема конкретен ангажимент, защото към този момент опасността е до голяма степен хипотетична.

Ние сме силно обезпокоени от вътрешнополитическите проблеми на бившата югорепублика Македония, които се влошиха през последната година. Усилията от последните дни да окуражим партиите да преговарят под егидата на ЕС не успяха и вместо на общо сътрудничество за избори, които да стабилизират страната, станахме свидетели на поляризация, отбеляза още Вършбоу:

Притокът от мигранти увеличи предизвикателствата пред страната. Към момента обаче сме по-загрижени от политическата криза, отколкото от последиците на мигрантския поток.