Защо Хитлер и Ева Браун бяха десет пъти погребани

Свен Феликс Келерхоф, в. Ди Велт, Германия

Случилото се с трупа на Хитлер след самоубийството му на 30 април 1945 г. е цяла Одисея. Включват се Червената армия, СМЕРШ, КГБ. Крайна точка след 25 години – моста „Швайнебрюке“ до Бидериц в Саксония-Анхалт.

Сигурни са няколко минути след 15.30 ч. след обяд. По това време на 30 април 1945 г. Хайнц Линге и Ото Гюнше, последният адютант на Адолф Хитлер, влизат в малкия дневна на берлинския бункер на фюрера. Те виждат диктатора и Ева Хитлер, по баща Браун,мъртви в седнало положение. За детайлите Линге и Гюнше, както и други свидетели, разпространяваха през следващите десетилетия различни версии. Едно е сигурно: Хитлер е бил мъртъв.

Но какво се е случило с неговия труп? „Фюрерът“ е заповядал неговите останки да се изгорят. Той не е искал и мъртъв да попадне в ръцете на своя противник Йосиф Сталин.

Телата на семейство Хитлер са залети с бензин от аварийния резерв на райхсканцеларията и запалени. Повече от два часа двете тела са горели сред постоянен артилерийски обстрел. Фронтът между Вермахта и Червената армия е бил само на сто метра южно от бункера.

Но тази импровизирана кремация на Хитлер е само началото на една Одисея, която продължава две десетилетия и половина и според някои не е приключила и днес. Харалд Зандер, авторът на целия „път“ на Адолф Хитлер и щателно, ден по ден, е реконструирал живота на диктатора, и го е показал в приложението на четиритомния му труд.

В следобеда на 30 април 1945 г. към 18.30 ч. е станало първото погребение на Хитлер. Неговите останки са положени в яма от бомба и са изгорени. После са сложени в дървени дъски и са погребани на около метър дълбочина. Дупката е направена от двама мъже от службата за сигурност, личните телохранители на Хитлер.

На следващата сутрин около 5 часа в Москва събуждат Сталин. Двама немски генерали са казали в Берлин, че Хитлер е мъртъв. Съветският властник е казал по този повод: „Значи го е направил, кучият му син. Твърде глупаво е, че не го докопахме жив“. По-важното е било да се сдобият с трупа.

Това се случва едва четири дена по-късно, на 4 май 1945 г. Войници от 3 Съветска ударна армия намират в градината на райхсканцлерството две до неузнаваемост изгорели тела, на мъж и жена. Тъй като червеноармейците вече са чули, че трупа на Хитлер вече е намерен (един слух) обвиват останките в одеяла и ги заравят отново на същото място. Това е било първото ексхумиране на Хитлер и неговото второ погребение.

На следващата сутрин мъже от контраразузнаването „СМЕРШ“ отново изравят трупа. Това е второто ексхумиране. Те слагат човешките останки в един сандък за муниции и ги занасят в съветската полева болница N 496 в района на болница Берлин-Бух. В тамошния институт по патология, къща 132 от района с клиниките, трупът на Хитлер за пръв път е сложен в камера.

В последния ден на Втората световна война главният патолог на Червената армия и няколко други експерти правят аутопсия на тялото. Сталин иска сигурна идентификация. Челюстта е записана като доказателство и се изпраща за по-нататъшни изследвания в Москва. Останалата част от тялото войниците погребат "в региона на град Бух" в района на болницата. Това третото погребение.

Още през май се намират доказателства, че някой е копал на мястото, където трупът е положен. Дали са търсили останките на Хитлер или нещо друго остава неясно. Курсират слухове за някакво „нацистко съкровище“. След това войниците ексхумират трупа и го пренасят в района на съветския гарнизон във Финов. Това е третата ексхумация, която веднага е последвана от четвърта, защото свидетели пак трябва да видят мъртвия, за да го идентифицират.

На 3 юни 1945 г. един генерал от Москва иска да види трупа на Хитлер, който е изровен за пети път. Новото погребване следва не във Финов, а край селището Ратенау. Там Хитлер е погребан в една гора. За прикритие върху гроба са посадили борове.

Докато Сталин държи в неведение партньорите си от антихитлеристката коалиция за местонахождението на „фюрера“, а ФБР започва издирване, трупът е изровен за шести път през юли 1945 г. и в „полугнило състояние“ е преместен в Стендал и заровен в гориста местност. Това е седмото погребение.

През декември 1945 г. трупът отново е ексхумиран и преместен в Магдебург. Причината може да е в един съветски генерал, който искал да предотврати ново изследване на експерти, защото не искал да приеме каквото и да е доказателство за твърдението, че Хитлер се е „застрелял“ с достойнство, а не е „страхливо“ погълнал отрова.

Тялото на Хитлер отново е погребано и през януари 1946 г. отново изровено, за да бъде изследвано. След това червеноармейците погребват останките във военен терен в Магдебург-Суденбург и асфалтират гроба. Това е деветото погребение.

Но не и последното. В началото на 1970 г. става ясно, че гарнизонът в Магдебург трябва да бъде предаден в собственост на ГДР. Но не и с останките на Хитлер! Юри Андропов, тогава директор на КГБ,а по-късно издигнал се до шеф на Кремъл, пише на 13 март лично до шефа на КПСС Леонид Брежнев: „Заради строителни работи на тази територия, които могат да доведат до намиране на гробовете, намирам за уместно останките да се изземат и да бъдат унищожени чрез изгаряне“. Изземването е трябвало да извърши специална група на КГБ, естествено „строго секретна“. За да не може никой да разбере се предполага, че Андропов собственоръчно пише името на Хитлер в един ъгъл на писмото. Операцията получава кодовото име „мит“.

На 5 април 1970 г. пет офицери от КГБ ексхумират под прикритието на една палатка общо четири сандъка за муниции с тленните останки на десет души – Адолф и Ева Хитлер, Йозеф и Магда Гьобелс, както и техните шест деца. В доклада за находките е отбелязано: „черепи, кости, ребра, прешлени и други, изгнили в кутии. Труповете са смесени с пръст, степента на разрушаване е голямо...“. Към останките на скелетите са намерени "няколко златни зъби".

Останките са пренесени с един военен камион в гарнизона на 10-та съветска танкова дивизия в Шьонебек, на 11 км от Магдебург. Пред моргата на казармата останките са изгорени. Залети с 20 литра бензин те са изгорели за един час и са се превърнали в невъзможни за идентифициране останки, които допълнително са размесени с въглищен прах и сплескани.

Въпреки че Елба тече съвсем близо до Шьонебек, праха не е разпръснат във водата. Вместо това трима войници пътуват около 20 км до Бидериц. Западно от това малко селище минава един мост над река Еле, малка река, която се влива в Елба. От моста със забележителното име „Швайнебрюке“ (моста на свинете) във водата са хвърлени останките от семейство Хитлер и семейство Гьобелс.

Защо от този мост? Знаели ли са червеноармейците и техните офицери името на моста и искали ли са да поставят последен знак за презрение? Никой не знае със сигурност. В уведомлението, което е изпратено още същата неделя в Москва, не е казано нито дума за това.