20 Май, 2016 10:05 6 652 7

Протестният вот у нас - взет назаем от Русия

  • протестният вот-
  • назаем-
  • русия

Възможността избирателят да отбелязва „не гласувам за никого“ е въведен в Русия още преди 23 години, а задължително гласуване е използвано у нас преди 94 години

Протестният вот у нас - взет назаем от Русия - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Възможността избирателят да отбелязва с квадратче „не гласувам за никого“ в изборната бюлетина, както беше решено окончателно от Народното събрание, не е прецедент в Европа и по света, установи проучване на Факти.бг. Още преди 23 години Руската федерация е предоставила такава възможност на избирателите си като в продължение на 13 години гласоподавателите са отбелязвали с квадратче „гласувам срещу всички“.

Въвеждането на протестния вот у нас, според последните промени в Избирателния кодекс, беше обявено като бонус от управляващите при задължителното гласуване в средата на месец април. Протестният вот ще се зачита за валиден, но за разлика от някои европейски държави, където също функционира тази възможност при гласуване, гласовете няма да се зачитат при определянето на изборния праг.

„Гласувам срещу всички“  

Възможността да се отбележи „гласувам срещу всички“ в изборната бюлетина в Руската федерация е въведена с указ на президента Борис Елцин преди свикването на държавната Дума през септември 1993-а година. Мярката цели да стимулира избирателната активност в страната, но за разлика от промените в Избирателния кодекс у нас, гласовете на избирателите, отбелязали тази възможност в бюлетината, са играли решаваща роля при определянето на изборния праг и валидността на изборите. Според закона в Русия, ако протестният вот събере 51 % от гласовете на избирателите, изборите се считат за невалидни и се насрочва нова дата за избори. Изборите са се провеждали по този начин в продължение на 13 години. През 2006-а година, една година преди президентските избори в страната, тази възможност е премахната.  Според социолозите използването на тази възмножност е дало шанс на хората да участват по един по-различен начин в изборния процес и дори да оказват значително влияние на резултата от изборите. Критиците обаче не пропускат да отбележат, че всичките години, докато гражданите са имали възможност да поставят отметка в колоната „срещу всички“, избирателната активност в страната е намаляла. От друга страна, на изборите през 2007- а година, когато това правило вече е било премахнато, избирателната активност е нараснала с 63,7 % срещу 55,75 % на изборите през 2003-а година. Експертите, които обаче одобряват въвеждането на протестния вот, са на мнение, че премахването му през 2006-а година не е изиграло решаваща роля за малко по-високия процент избирателна активност през 2007-а година.

Повторното въвеждане на протестния вот

„След 2001-а година настъпва глобален процес на криза на представителната демокрация, който се изразява в апатичност на гласоподавателите и нежеланието на хората да гласуват“, коментира за Факти.бг преподавателят по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Карасимеонов. „Този процес все повече се задълбочава и води до все по-голям спад в избирателната активност“, обясни още проф. Карасимеонов. Социолози и политолози определят именно кризата в представителната демокрация като една от основните причини за повторното въвеждане в Русия на възможността избирателят да отбележи „гласувам срещу всички“ в изборната урна. Това е въведено с указ на президента на Владимир Путин от юни, 2014-а година. Промяната в закона обаче този път важи само за местните избори и влиза в сила от началото на 2015-а година. Според указа на Путин изборите се считат за невалидни, ако по-голямата част от избирателите гласуват с отметка „срещу всички“ и се съберат повече гласове, отколкото е събрал кандидатът с най-голям брой гласове. Тогава районната избирателна комисия трябва да назначи провеждането на нови избори при същите условия.  Проучване на Факти.бг показва, че много държави са въвели подобна форма за гласуване на избирателите си – Испания, Финландия, Швеция, Индия и Бразилия.

Задължителното гласуване у нас – въведено още през 1922-а година

В миналото у нас също са се провеждали задължителни избори,  обясни пред Факти.бг проф. Йорданка Гешева от Института за исторически изследвания към БАН. Такива избори са били свикани от Народното събрание за референдум през ноември, 1922-а година. „Моментът за страната е бил критичен, положението на държавата е било тежко и земеделското правителство свиква задължителен плебисцит за това виновни ли са министрите от правителството на Александър Малинов за националната катастрофа след Първата световна война.“ В допитването до народа са включени и предходните правителства на Иван Гешов и Стоян Данев.

Правителството тогава подхожда, както и първоначално беше обявено и от сегашното коалиционно правителство със санкции срещу негласуващите. Разликата е, че земеделският кабинет на Стамболийски наистина въвежда такива мерки, които включват и парични глоби, а тези, които не са успели да гласуват, е трябвало да доказват с медицински бележки, защо не са могли да пуснат бюлетина в урната. Резултатът –  близо 90 % избирателна активност като близо 70 % от гласоподавателите смятат, че министрите и премиерите са виновни. След това, по предложение на Народното събрание и по специално повдигната процедура, се организира Народен съд, който съди премиерите и министрите.

Повдигнатите обвинения са за нарушения на Конституцията и законите, за присвояване на средства в лична полза и за „измяна на Отечеството и на Княза“.  По-голямата част от обвинените, среди които цяла дузина министри и премиерите Александър Малинов и Стоян Данев, са изпратени в затвора в Шумен. Любопитен факт е, че няколко години преди това Малинов е адвокат на Стамболийски и го спасява от затвора.  Другият обвинен премиер – Иван Гешов заминава за Франция през 1922-а година, за да избегне затвора. След Деветоюнския преврат се връща в България.  Сагата за арестуваните политици на строг тъмничен затвор завършва след като Народния съд не стига до осъдителна присъда и след няколко месеца престой обвинените са пуснати на свобода. Повече за това до какви тънкости са прибягвали управляващите у нас в миналото, за да повишат избирателната активност, кога е бил въведен мажоритарен вот и кои са най-успешните начини за привличане на повече гласоподаватели – четете в продължението по темата във Факти.бг.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Българин

    2 0 Отговор
    Протестният вот у тас е взет от протестна мрежа!Мрежата на една овчарка!!!
  • 2 факт

    0 0 Отговор
    Задължително гласуване не е редно да има! По простата причина, че още в Конституцията е записано, като право на избор. Следователно човек е логично при избори да изрази вота си, ако иска и има тази възможност! Но не трябва да се санкционира, че не е употребил това свое право! Защото човек има правото и да ходи по нужда, но следва ли да се глоби, ако не ходи...? Тая 5идиотска законодателна тиквенска власт още от столетия тук разби и държава и народ и мисленето на повечето хора. А това ги направи инертни. За което вината е именно на законодателната власт... А се вижда, че законодателните и напъни от ден на ден стават не по-малко нескопосани от преди, за много неща. При избори, човек е логично да се запъти и да изложи своят вот, за да промени живота в свое виждане, чрез гласуваните лица. Да, но какво става на практика? Те искат вота му, но нито го питат за конкретните му проблеми, нито се стремят после да оправят неправилни решения често. А често и го дозакопават все повече. И на практика неговият вот узаконява поредните му кожодери и гробокопачи. Тогава след като 26 години е вотирал някакви си там непознати, но превърнали се в гробокопачите му тарикатчета, идва момент му писва от всички тях и им тегли чертата като вот. Е, как да вярваш на все същите и техни хорица по властта, които разбиха соца като идея, унищожиха пазарната икономика като реалност и само натрисат тоталитарните си простотии рекет и противоречиви постановления и не само паразитират от данъците и далаверите във властта, ами ти се надсмиват арогантно ненаказуеми? Кой нормален би им вярвал и вотирал повече за тях? Аз съм отвратен от всички политици - те не пожелаха да гласуват правилните закони за да може да просперира дребният бизнес, а постоянно го сриват .те са корпоративни слуги и тоталитарно мафиотски групировки ала Живков ала Адолф ала Сталин... Че кой нормален човек би искал да ги има вече дори и живи, а камо ли на власт?

    Коментиран от #6

  • 3 факт

    0 0 Отговор
    Апропо-впрочем, с какво идеята на "патриотите" вота да е задължителен, ще накара хората да вземат правилното решение за живота си? Или за тия на постовете с тоталитарно мислене, "правилното" решение е да бъдат задължително поставени и оставеени на власт...? че това с нищо не ги отличава, от Цезар, Сюллеман-Солломон паша, Ал Багдади, Адолф Хитлер, Тодор Живков, Ким Чен Ун, Ердоган, ...и още всякакви тоталитарни човеци? С нищо! Значи, патриотизма често се интерпретира като диктатура на някакви си човеци. да, но патриотизъм ли е да натрисаш на хората тоталитарни догми? Нали живяхме 45 години при тоталитарна мафия БКП? Прокопсахме ли? Да бензина бе евтин, храната, но това бе, защото бяха други цените. А сега са скъпи, заради други цени. Но проблема е, че сега и държавата продължава да натриса ниски доходи на населението, а частниците не плащат доволно на работника, както в Швеция, Дания, ... Защото се овълчиха от властта още при соца - услади им се диктатурката, а сега просто си показаха вълчият нрав. Ето това показва, че патриотизма не се постига с диктатура. Постига се с личен пример, а когато хората усетят и видят правилните водачи, те ги последват повечето. Например, защо хората последваха Спартак? Защото не бе крадец, демагог, тиранин, диктатор, лъжец, а искаше справедлив ред за тях и себе си. такива стават истинските лидери. А сегашните? те са демагози, драпат за власт, изживяват се като недосегаеми тоталитаристи и накрая виждаш, че си идиот, да им дадеш власт и облаги. И не само това, ами плащаш на сума ти инстанции да ги наказват, ако се самозабравят, а те им изпълняват простотиите и застават на тяхна страна? Ето това изврати системата отдавна. Затова няма основание да се счита, че досегашните и повечето от кандидатите за власт ще оправят нещата. Те нямат морала затова! Те са просто тоталитарно демагогски властолюбиви апетити. Няма не лидери- лидери не ни са нужни в пазара! Няма справедливи законотворци! ЗАКОНА трябва да е ИМПЕРАТОРА, а не тоталитарни човечета! А такива законодатели няма. Това е ПРОБЛЕМА. Затова и няма да се оправи, докато не се направят законите справедливи, да дадат възможността на хората да работят и да не им се пречи в полезните инициативи. но няма такива законодатели. Защото оправят ли законите, те самите законодателите стават излишни и вече няма да паразитират на държавен леб и бонуси. Тогава стават излишни. Затова и няма да ги оправят...
  • 4 АХГФ

    0 0 Отговор
    Сега надписа е "съединението прави силата", а навремето е било друго ако се вярва на снимките...
  • 5 име факт

    0 0 Отговор
    до 1989 беше една партия. сега са поне 200
  • 6 Ядесереиощеиска

    1 0 Отговор

    До коментар #2 от "факт":

    Умно... Акъл - се видя - имаш. Сега фащай пушката и смени системата.
    Аз отивам да маам кисело зеле с кафето, че ми писна от сеири и разни учени глави.
  • 7 Суворов

    2 0 Отговор
    Въ Съединението е силата

    Изразът е с латинска етимология - Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires, като е девиз и на графство Пембрукшър в Уелс, канадската провинция Квебек и на студентската асоциация на вюрцбургските възпитанци "Тевтония" в Бавария, провеждаща сбирките си в замъка Кобург. Националният девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г. Върху първите пробни монети, отсечени през 1880 г. е изобразен герб наподобяващ белгийския с буквален превод на белгийския девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата"). Това става по силата на "Закон за правото за резание монети в Княжеството" от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата [...] и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата".