Тайната война на Руската православна църква

Ейдзи Фурокава, в. Нихон Кейдзай шимбун, Япония

През юни ще се проведе Вселенски събор, в който ще участват патриарсите на православните държави. В навечерието на тази историческа среща, която е подготвяна повече от 50 години и ще се проведе за първи път от 1200 години насам, Русия започна тайна война. През март президентът на Украйна Порошенко посети Турция, където проведе разговори с президента Ердоган. Украйна е страна, която страда от руска военна намеса. Турция също е в конфронтация с Русия след инцидента с руския военен самолет през ноември 2015 г. Държавните глави на Украйна и Турция се договориха да укрепят военното и икономическото си сътрудничество и да оказват натиск върху Русия.

Враждебност след военната намеса

Администрацията на Путин се нервира от още едни преговори – срещата на президента Порошенко с Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул. Държавният глава на Украйна поиска помощ за обединението на Украинската православна църква. На това патриархът отговори: „Благодарение на църквата ние чувстваме духовната връзка“.

Украинската православна църква е разделена на няколко части – Украинската православна църква (Московска патриаршия) начело с патриарх Кирил, Украинска православна църква (Киевска патриаршия) и Украинска автокефална православна църква. Украинската православна църква (Киевска патриаршия), която не е призната от световните православни църкви, нееднократно изпращаше посланици в Константинопол, за да поучи одобрение. Русия се опасява, че на фона на нейната конфронтация с Турция Константинопол може да признае Украинската православна църква (Киевска патриаршия).

През 2014 г. администрацията на Путин със сила взе Крим от Украйна и започна да оказва военна помощ на опълченците в Донбас. В резултат на това украинците започнаха да се отнасят недружелюбно към Руската православна църква. По данни от социологически проучвания през 2015 г. Московският патриарх е подкрепян от 20 процента от украинците, а рейтингът на Киевския патриарх скочи на 44 процента. След 2014 г. около 60-70 енории отидоха под покровителството на Киевската патриаршия.

На 70 километра на изток от Киев се намира едно село с 800 жители. Инцидентът, който се случва в това село през 2014 г. прекрасно отразява тайната война на Руската православна църква. „Президентът Путин ще дойде и ще ни спаси“, казва свещеникът там по време на служба. След това той хвърля украинското знаме и отказва да се моли за украинските войници, загинали в Донбас. Когато болшинството от местните жители гласуват за присъединяване към Киевската патриаршия, църквата е окупирана от свещеници от Московската патриаршия. По разказ на местните жители заедно с тях са дошли бандити, които са ги заплашвали с разправа. Този свещеник и до днес ръководи дейността на тази църква.

Необходими са религия и ядрено оръжие

Подобни инциденти има в малки населени места в цяла Украйна. „Вярващите вече се отнасят крайно отрицателно към патриарх Кирил. Ние вече не се подчиняваме на Москва“, казва един от киевските свещеници, принадлежал към Московската патриаршия. „Ако Киевската патриаршия бъде призната много църкви ще се обединят, а Украинската православна църква ще стане единна“.

За Русия това е въпрос на живот и смърт. Повече от 30 процента от 30-те хиляди енории на Московската патриаршия се намират в Украйна. Ако бъде призната независимостта на Киевската патриаршия, Русия ще престане да е най-голямата православна църква на изток.

„Традиционната религия и ядреният щит превръщат Русия в свръхдържава. Те гарантират нейната безопасност вътре в страната и в чужбина“. Тези думи са произнесени от президента Путин. Укрепвайки своята авторитарна власт руският лидер пречи на проникването на западните ценности и поддържа руското православие, което счита за духовна опора, необходима за подкрепата на централната власт. Концепцията за "руския свят", която се използва, за да се оправдае властта над Украйна и другите бивши съветски републики, също се основава на православната култура и руския език. Много експерти предполагат, че Руската православна църква е един от органите на администрацията на Путин. През 2011 г. в Кремъл се появи резиденция на патриарх Кирил, който смята, че властта на Путин е от Господа. Той нарича прозападната украинска власт зло. Патриарх Кирил призовава свещениците към борба и се стреми заедно с администрацията на Путин да си върнат Украйна.

Натиск и съучастие в разкола

Украинското и руското православие се раждат през 988 г., когато князът на Киевска Рус Владимир I е избрал християнството като държавна религия. Русия се счита за приемник на Киевска Рус и разширява своята сфера на влияние. Властта над Украйна, където се е зародила славянската православна култура е основа на „руския свят“, провъзгласен от президента Путин.

Патриарх Кирил внася разкол и оказва натиск над патриарх Вартоломей, който полага усилия да проведе Вселенския събор. По време на предварителното обсъждане, преминало в покрайнините на Женева през януари, той отбеляза, че в Украйна църквата е завзета от бандити. Патриарх Кирил открито разкритикува опитите да се признае независимостта и подчерта, че в Константинопол се наблюдава подкрепа за Киевската патриаршия.

По искане на Русия Вселенският събор ще се проведе на остров Крит, а не в Константинопол, както бе планирано отначало. Главата на Руската православна църква подчерта, че влошените отношения с Турция не гарантират сигурността. Експертите предполагат, че през февруари патриарх Кирил проведе среща с Римския папа Франциск , за да демонстрира своето влияние в навечерието на Вселенския събор.

Борбата за сфера на влияние между Константинопол и Москва, разногласията между администрациите на Ердоган и Путин, амбициите, свързани с „руския свят“... Историческата среща трябва да премине в духовна обстановка, но зад нейните кулиси се води скрита борба.