Свобода и приятелство на бургаския бряг

Вятърът е символ на свободата, на движението, противоположност на застоя, а солта е символ на приятелството. Така Светлана Стоянова обясни пред Факти.бг защо са избрали името „Солени ветрове” за фестивала на бардовете в Бургас. Светлана, заедно с Атанас Стоянов и Явор Георгиев - бардове и организатори на Летните празници на изпятата поезия, бяха любезни да отговорят на въпросите ни относно събитието, чието осмо издание ще се проведе на открита сцена „Охлюва” до Казиното в Бургас на 5 и 6 август.

Защо "Солени ветрове"? Откъде дойде името?

Светлана: Искахме в „Летни празници на изпятата поезия Солени ветрове“ да вложим идеите си, да раздвижим мислещите хора, да разчупим „застоялите“ стереотипи. За нас беше важно името да отразява смисъла на фестивала. Вятърът е символ на свободата, на движението, противоположност на застоя, а солта е символ на приятелството. Географски погледнато, названието също си дойде точно на мястото – на бургаския бряг.

Атанас: Който е бил край морето е чувствал този солен вятър, който така залепва по тялото, че остава в душата…

Разкажете за фестивала. От колко години съществува, колко изпълнители са минали на сцената...

Светлана: Летните празници на изпятата поезия „Солени ветрове” се родиха през 2009 г. от мечтата на малка група ентусиасти, членове на клуб за авторска песен „Кръгът на Барда” – Бургас. Осем години по-късно „Солени ветрове” вече е най-големия фестивал на бардовете в България. Организатори са сдружение за пропуснати ползи „Солени ветрове“ и „Кръгът на барда“.

Фестивалът е с представителен и конкурсен характер. Провежда се в рамките на два поредни дни, през лятото. Програмата включва разнообразни по тематика музикално-поетични спектакли. Участниците, различни по стил и творчески търсения, изпяват своите авторски песни с акустичен съпровод на китари. Броят на изпълнителите е различен всяка година – от 30 до 50 души, на възраст от 12 до 65 годишни.

По време на „Солени ветрове”, могат да се чуят най-добрите български поети с китара. Наши гости са били бардове от Великобритания, Русия, Македония, Украйна и Франция.

Желанието ни е да представим многообразието в творчеството на бардовете от цяла Европа.

В рамките на фестивала се провеждат два конкурса:

Конкурс за нова авторска песен „Срещу вятъра”, изразяваща активна гражданска позиция и поетичен конкурс на същата тема.

Как се позиционира "Солени ветрове" сред многото прояви в Бургас?

Атанас: Това не е „Бургас и морето“, не е Spirit of Burgas, не е естрада. Какво е всъщност, всеки може да дойде и да види. Това изкуство не е точно развлекателно, думите не минават покрай тебе и не галят ласкаво ушите ти, а се забиват в главата ти, отговарят на мъчително дълго търсени въпроси и създават нови мъчителни неизвестности.

Аз самият много пъти съм се чудил, как публиката насядала по пейки, саксии, стъпала и други, гледа и слуша  цели  четири часа – толкова са дълги концертите – без да им омръзне на хората, без досадно да изхъмкат и да си тръгнат към свойте си грижи.

Явно публиката има нужда от тези песни. А ние имаме нужда да споделим мисли и идеи точно с тази публика.

Явор: Като един празник, очакван от бургазлии и гости. Публиката ни изпълва пейките на „Охлюва”, виждаме радост в очите им. Това е един вече утвърден фестивал.

Въпросът със спонсорите е труден, но кой ви помага?

Светлана и Атанас: Благодарим на Неволята и на барон Мюнхаузен, че ни научиха как се прави фестивал. Най-голяма подкрепа получаваме от бардовете и приятелите на фестивала.

За наградния фонд на фестивала са дарявали произведения на изкуството – големият български художник Румен Статков, Дружеството на бургаските художници, Дружеството на българските фантасти, Фондация „Буквите“ и др.

В организационен план всички членове на сдружение „Солени ветроев“ даряват своя труд. Благодарни сме и на всички доброволци – ученици и студенти от Бургас.

Явор Георгиев: Живи и здрави да са ни приятелите, които помагат в трудните моменти около организацията на фестивала. Вечер, след поредният фестивален ден, виждаме усмивки от преживените мигове. Даже ни питат защо фестивала не е тридневен.

Бардовската песен изглежда незабележима на фона на мейнстрийм лавината, която ни залива от екрана, радиото и интернет. Къде е силното място на барда?

Всички: Текстът! Бардовете пеят с душа и пулс – за истинските неща, за мечтите, за проблемите в обществото ни. Те пеят, за това което чувстват и мислят, макар и понякога да сипват сол в раните.

Светлана: Хората, изпитват нужда от слушането и съпреживяването на песни, които в най-голяма степен отразяват техния живот, надежди и очаквания.

Атанас: Първата и най-силна страна е авторството. На Запад плачат за автори, със свещ ги търсят, а тук ги игнорират и ги крият. По фестивалите могат да се чуят много бардовски песни, изпети от самите автори. Ако бъдат аранжирани и записани, спокойно могат да бъдат излъчвани по медиите. Да не забелязваш тези песни и нарочно да ги пренебрегваш, е признак на културно късогледство.

Явор: Акустичните китари, звънящи от сцената, придружени с гласа на морето, крясъкът на прелитащите гларуси, играещите пред сцената деца, гласът на разбиващите се вълни...

Какво и кого ще видим в Бургас на 5-ти и 6-ти август 2016 г.?

Всички: Общо 33-ма поети с китара, всеки със своя колорит и позиция, от България, Русия и Украйна. Сред тях са немалко дуети и едно трио. Те ще представят творчеството си в следните тематични концерти:

„Песента на барда“ – Концерт в който всеки участник се представя с две песни;

„Кучешката вахта” – Концерт за сатирични и хумористични песни и пародии;

„Бардовете по света“ – Популярни песни на български и чуждестранни бардове, подходящ едновременно за патриоти, космополити и полиглоти.

„Срещу вятъра” – Концерт за нова авторска песен изразяваща активна гражданска позиция – може да се слуша и от фенове на официалната политика, ако си водят записки.

„Отвъд хоризонта“ – Мултимедиен концерт в памет на Христо Граматиков, Пламен Ставрев, Бойко Георгиев, Гриша Трифонов и Слави Георгиев – бардове, които ни напуснаха през последните години.

Как виждате бъдещето на фестивала?

Атанас Стоянов: Настанали са бардовски времена. В замъгленото море от лъжи и бутафории всеки напряга слух да чуе нещо истинско, красиво, невчесано, насолено. В този смисъл бардове и песни ще има винаги. Колкото до фестивала, той не е нещо закостеняло, а се развива, всяка година е различен от предходния и това му е хубавото.

Светлана: Имаме много интересни идеи, чиято реализация /ако намерим финансова подкрепа/ би отворила нови хоризонти пред фестивала.

Явор: Докато хората имат нужда от „Летни празници на изпятата поезия Солени ветрове“, фестивалът ще го има.