2 767 0

Баламосване в селската баня

Милен Ганев Рекламист
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Точно преди 80 години също имало Олимпиада и пак миришело на война. Тогавашният ни монарх е увековечен на фотос, изправен до Фюрера на официалната трибуна на олимпийския стадион в Берлин. Или както и казват днес – ВИП-ложата. От снимката личи, че царят не се присъединява към нацисткия поздрав, с който Хитлер и останалите випаджии приветстват дефилиращите спортисти. Факт, с който мнозина българи се гордеят.

Присъединява се към отбора на Фюрера няколко години по-късно, когато касапницата вече е започнала. Слава Богу – по нашия начин. Малко формално, малко служебно. Хем сме там, хем не съвсем. Освен български цар, Борис е бил и цар на отлагането и протакането. Ако бе пратил наши войски на Източния фронт, единственото сигурно освен жертвоприношението, щеше да е, че днес нямаше да имаме паметник на Альоша в Пловдив и на Съветската армия в столицата, върху които някои да си упражняват остроумието със спрейове. Подобно поведение, вероятно най-правилното в тогавашната ситуация, си има и своята логична и неизбежна цена.

Надлъгването с големите началници става запазена марка и на следващите родни управници. Живков все баламосваше руснаците, за да измъкне нещо от тях в усилията си да отложи края на „недоносчето“, както нарече на финала социализма. После, когато усетихме сладостта на еврофондовете, започнахме да баламосваме Запада, че у нас всичко е наред, само и само да не се усетят и да врътнат кранчето. Мониторинг ли?! Ама молим ви, недейте така – обиждате ни.

Общото между Хитлер, Брежнев и брюкселските чиновници е, че всички прекрасно са съзнавали, а и днес са наясно, че ги баламосваме. Минаваме между капките по целесъобразност, на ръба на възмущението. Със снизхождението към далечен роднина, с когото не се гордеем.

Та понеже и днес замириса на война, историческата необходимост извика на помощ армията. Народът търси закрила. За президентските избори левите си избраха генерал. ГЕРБ си го имат отдавна, без значение дали лично се пуска на избори. Патриотите се спряха на войвода с подходяща осанка. Както знаем от Възраждането, свободата не ще екзарх, а иска Караджата. Знаят го и реформаторите, като за една от номинациите им бе посочен Гроздан Караджов. И Трайчо Трайков, бившият икономически министър, бе номиниран. Навремето Борисов го разлюби, уж защото отишъл на плаж по време на служебна командировка. Името му отлично се вписва в профила на български държавен глава – тих и предвидим, съгласен, без резки движения.

„Дано ГЕРБ предложат прекрасен кандидат, дано и ние излъчим такъв, за да не избираме по-малката от две злини, а по-добрата от две прекрасни кандидатури“, промълви развълнувано Трайков. Иван Костов с ръка на сърцето декларира, че вече никой от десните не го търси за съвет.

„Оставил съм ги. Нека си носят отговорност за решенията“, заяви бившият премиер.

В БСП са напълно прави да искат само едно от ген. Радев – победа. В противен случай се завръщат във времето, когато лидерът им Станишев се изнесе окончателно в Брюксел. Мишомиковото безвремие ще им се стори като санаториум за активни борци. С оттеглянето на Мая Манолова от надпреварата е хубаво да спрат и разправиите на Позитано, лична или партийна номинация е Радев, защото рискуват накрая да се окаже безлична. Най-апокалиптичният вариант за тях е този, при който генералът не стига до балотаж. Тогава Нинова и Първанов сигурно ще се закълнат, че познават Радев от телевизора и от един клип с лупинги.

Когато успехът ти изглежда вързан в кърпа, често те обзема безпокойството, че можеш да се изложиш страхотно с неочакван провал. Дали от ГЕРБ ще извършат някоя невероятна глупост, за да изпуснат питомното, ще разберем съвсем скоро.  Изненада може да дойде от двойката Каракачанов-Нотев, които да се смеят последни след първия тур, осигурявайки си балогаж. Особено, ако пришпорят по-умело страха на населението от мигрантите. Напливът на последните за нула време скочи двойно. Едва ли заради интереса им към нестинарството в Странджа. Ако накрая изпълзят и от дупката в Царичина, значи военните са били прави в най-безумното прахосване на народна пара. Има нещо там.

Селската баня – голям кеф, гласи един рефрен от ретро-чалгата. Кметицата на стражишкото село Кесарево нападнала момиче, което най-нахално доплувало до ВИП-зоната на местния басейн. Хванала го за косата и го издърпала от джакузито. Дай Боже всяко българско село, особено в обрулени от земетръси и мизерия региони, като стражишкия, да разполага с басейн. „Не ми било басейн, най ми било джакузи. Джакузи, още – вип-зона“. Сигурно така след векове някоя група за изворен фолклор ще възпее локалната драма…

София / България


Напиши коментар:


Публикувай