1 466 2

Проджихадистката външна политика на Тръмп

Тръмп декларира, че знае повече за „Ислямска държава“ от американските генерали

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Фауаз Жерж
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Фауаз Жерж за „Project Syndicate“.

Фауаз Жерж е професор по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки. Автор е на книгата „Ислямска държава: История“ (2016 г.)

Скорошните обвинения на Доналд Тръмп към опонентката му Хилъри Клинтън и президента Барак Обама, че са създателите на „Ислямска държава“, са злонамерен нонсенс. Освен това е иронично, че Тръмп ги прави – ако някой в САЩ помага на ИД, то това е именно той.

В реч за външната политика, кандидатът на републиканците за президентските избори – в типичен свой стил – изложи план за победа над джихадистите. Той обаче бе пълен с несъответствия и противоречия, без нужната специфика и факти. И докато предлага неприложими неща – като проверка на идеологическия бекграунд на имигрантите от мюсюлманските страни – Тръмп описва себе си като реалист и единственият човек, който може да спаси външната политика на Щатите.

В центъра на „реалистичната“ политика на Тръмп е използването на много повече военна сила, отколкото го прави администрацията на Обама. Тръмп декларира, че този подход ще унищожи „Ислямска държава“. В действителност обаче, подобен ход ще налее масло в огъня.

Естествено, Тръмп не разбира това. Въпреки че твърди, че знае повече за терористичната групировка от американските генерали, той не съзнава сложната динамика на днешната институционална нестабилност и прокси войните, които се водят в Близкия изток, както и регионалното съперничество между световните сили. Неговите твърдения за Клинтън и Обама показват, че той няма никаква идея по какъв начин се е появила „Ислямска държава“.

Истината е, че „Ислямска държава“ е резултат от сблъсъци вътре в исляма, а не между исляма и Запада. Това не означава, че външната политика на западните страни – и в частност САЩ – не са изиграли ключова роля. Американската инвазия през 2003 година в Ирак разпокъса иракското общество, унищожи местните институции, включително армията и партията „Баас“ (Партия за арабско възраждане), и доведе до насилие и борба за власт. По този начин се създаде и пространство за джихадистки групировки – първо „Ал Кайда“ в Ирак, сега „Ислямска държава“ .

Нещо подобно се случи и в Сирия, след масовите протести, избухнали през 2011 година срещу президента Башар Асад. Вдъхновени от Арабската пролет и въстанията в страни като Тунис и Египет, сирийците излязоха по улиците, надявайки се на повече свобода и сунитско представителство в правителството.

Но Асад, наслаждавайки се на подкрепата на Иран, отказа да даде заден ход, и се опита да потуши въстанието с груба сила. Сирия попадна в капана на гражданската война, която разруши институциите и задълбочи разделението. Сунитските ислямисти се възползваха от открилата се възможност да разширят обхвата си на действия, насочвайки се към гневното, отчаяно и предимно младо население, най-вече от селските райони.

Използвайки разделението между шиити и сунити, лидерите на „Ислямска държава“ се представиха като защитници на истинските мюсюлмани срещу религиозните идеологически и религиозни врагове, включително Запада. Тръмп, изглежда, не е запознат с тази реторика.

Характеризирайки борбата срещу „Ислямска държава“ като идеологически сблъсък между „радикалния ислям“ и Запада, Тръмп рецитира същите писма, които ИД използва за набирането на бойци и получаването на подкрепа. Не е изненадващо, че обикновените мюсюлмани, които отхвърлят нихилистичната идеология на „Ислямска държава“, осъждат реториката на Тръмп, която подклажда ислямофобия. Но за лидерите на ИД това е музика за ушите.

Става и по-лошо. Сравнявайки борбата срещу „Ислямска държава“ с тази срещу Съветския съюз, Тръмп издига статута на терористите до велика сила. Това допринася за възприятията, че джихадистите са много по-могъщи, отколкото са в действителност. Това също им помага в набирането на последователи.

Доналд Тръмп също така изрази желание да си сътрудничи с Русия за справянето с „Ислямска държава“, привидно игнорирайки факта, че руската намеса в Сирия е фокусирана върху укрепване режима на Башар Асад. Подобно сътрудничество би означавало и евентуално партньорство с Иран. Техеран разреши на руските бомбардировачи да ползват нейни бази, което усложни още повече усилията на Обама да договори с Путин край на гражданската война. Тръмп също така изрази желание да работи с Асад в борбата срещу ИД.

Усилията на външните играчи да задържат Асад на власт вбесиха много сирийци и други сунитски мюсюлмани, създавайки даже по-плодородна почна за ИД в набирането на бойци. Ако САЩ започне по-близко сътрудничество със страни като Русия и Иран, ситуацията ще се влоши и ще подкопае отношенията на Вашингтон с нейните съюзници и партньори в Близкия изток.

Време е САЩ да чуе надеждите и стремежите на младите мюсюлмани, които мечтаят за по-добро бъдеще. Това изисква по-големи дипломатически и икономически инвестиции от САЩ и международната общност за потушаване пламъците в Близкия изток. Това включва и възстановяване на разрушените държавни институции и създаване правителства на единството.

Последното нещо, от което Близкия изток има нужда, е поредна порция безразсъдна американска външна политика. А именно така предлага Доналд Тръмп.

 

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

САЩ


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • шшш
    Отговор
    1 07:13  31.08.16
    всеки ден оплювате Тръмп,значи действително ви е страх от него и плащате на знайни и незнайни автори за различни поръчкови х.-ни...
  • СРД
    Отговор
    2 15:27  01.09.16
    на сороС джурналистчетата се справят повече от добре

Напиши коментар:


Публикувай