3 206 1

Непокорните съюзници на САЩ срещу „Ислямска държава“

Вашингтон окуражи междуособиците между отделни групировки на сирийска територия

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Барак Барфи
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Барак Барфи за „Project Syndicate“.

Барак Барфи е политически анализатор, работещ за неправителствената организация „Нова Америка“, базирана в САЩ.

През миналата седмица турската армия навлезе на сирийска територия. Близо 350 турски военнослужещи, редом до над 1000 сирийски бунтовници, тръгнаха към Джараблус, за да прочистят регионите от присъствието на „Ислямска държава“. Битката приключи, преди да е започнала – бойците на ИД напуснаха преди нашествието на турските танкове. Но конфликтът далеч не е приключил. Той стана много по-сложен.

С турското навлизане в Сирия, конфликтът навлезе в нова фаза – такава, която може да раздразни Съединените американски щати, чиито съюзници в борбата срещу джихадистите изглежда са по-заинтересовани в битката едни срещу други. Турция не цели само прочистване на „Ислямска държава“, но е фокусиране и върху победа над кюрдите.

Истината е, че Анкара не иска бойци на ИД близо до своите граници. Групировката осъществи няколко атентата на територията на Турция, включително и самоубийствена атака в Газиантеп, отнела живота на 54 души. Турция, обаче, не иска там и единици на Партията на демократичния съюз (PYD).

PYD е сирийският клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), с която турските власти воюват от 1984 година. Сирийските кюрди контролират близо 75% от територията на турско-сирийската граница, което тревожи Анкара. Тя се опасява от откриването на нов фронт срещу ПКК, като до този момент силите бяха съсредоточени в югоизточната част на Турция след възобновяването на конфликта през 2015 година.

Като всичко в Сирия, ролята на PYD е сложна. Групировката си осигури контрол над граничните райони след сблъсъци с джихадистите, които Турция заяви, че иска да прочисти. А САЩ, със своите спецотряди и въздушни удари, изигра критична роля със своята подкрепа. Борбата срещу ИД сега рискува да провокира допълнителни междуособици сред предполагаемите съюзници на Вашингтон. С офанзивата си в Сирия турската армия влезе в сблъсъци с бойци на PYD. През миналата седмица турски изтребители бомбардираха позиции на кюрдите, наскоро завзети от ръцете на ИД.

Кюрдите са също толкова войнствени. Само преди дни Салех Мослем от PYD написа в Туитър, че Турция е в категорията на терористите от фронта Нусра и други джихадисти. Преди това той заяви, че Турция ще бъде победена както „Ислямска държава“. Кюрдите няма да спрат да воюват с турските сили.

Някои сирийски бунтовнически фракции обаче изглежда са готови да си сътрудничат с Турция срещу кюрдите – и не само за получаването на повече оръжия. Много бунтовнически командири заявиха, че крайната цел на кюрдите – възползвали се от конфликта в страната – е да преследват собствените си интереси. Кюрдите, независимо от техния принос за побеждаването на „Ислямска държава“, бъркат в чужди интереси.

Администрацията на американския президент Барак Обама сега се изправя пред последствията от своите фатални грешки в Сирия. В бързината си да намери партньори за борбата срещу ИД и да минимизира своя директен принос в конфликта, Вашингтон окуражи междуособиците между отделни групировки. ЦРУ се ангажира с партньорство с различни групи, а освен това Пентагонът обучи и кюрдите. Междувременно САЩ окуражиха и турските си съюзници да предприемат офанзива срещу „Ислямска държава“ близо до своята граница. Всички тези действия подпалиха дълго тлеещи конфликти, което издигна сирийската катастрофа в още по-опасни равнища.

Вашингтон се нуждае от последователна стратегия, базирана на внимателно подбиране на съюзниците и по-директно участие на US войските. Но Обама разглежда намесата в Сирия като двуполюсен вариант – или дислоциране на 200 000 военни единици, или войната да се води от местните сили, получили оръжейна помощ от САЩ. Както президентът заяви, ограничена наземна операция срещу ИД може само да доведе от „идеологическо противопоставяне“.

Обама не осъзна, че иредентизма е само ефективен начин да се добави масло в огъня на идеологическите различия. Когато САЩ насърчиха недостижимите мечти на кюрдите, то те засегнаха и страховете на Турция. В резултат сега те са изправени едни срещу други, а американците – пред поредното близкоизточно тресавище.

Мандатът на Барак Обама е към своя край и е малко вероятно той да промени посоката на US политиката в Сирия. Неговият наследник трябва да намери път, по който да бъдат защитени американските интереси. С Турция и кюрдите – хванали се за гърлата – намирането на баланс ще е по-трудно от всякога.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Сирия


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Пфф
    Отговор
    1 10:10  10.09.16
    едва ли ердо е искал разрешение от чернилката за това, което прави в Сирия срещу ИД и кюрдите. И въобще за какви съюзници във Вашингтон говорите - тоя съюз е куче влачи, диря няма. И накрая цяла една държава в батака!

Напиши коментар:


Публикувай