1 339 0

От тютюневия град до царските конюшни

Колаж: Факти.бг
Колаж: Факти.бг
Милен Ганев Рекламист

Ретро рекламите, които напоследък съпътстват дните ни,  най-често хвалят добрият стар вкус на бирата, приготвена по традиционни рецепти от първите следосвобожденски години. Бирата в края на социализма имаше добър вкус, но трябваше да се изпие за няколко дни – после ставаше на парцали, докато накрая бутилката се изпълваше с нещо като бирена гъба. Затова основната характеристика на тогавашното пиво бе неговата кратка трайност. Днес малотрайността е основно свойство на скандалите, независимо от силата, с която избухват.

Докато плажуващите се наливаха с ретро бира под чадърите, в града под Тепетата изгоряха тютюневите складове – ретро забележителност и мил спомен за по-възрастните пловдивчани. Нещо повече – архитектурен паметник на културата в града, на който през 2019 г. предстои да бъде европейска столица на същата тази култура. Белята стана седмица след Успение Богородично, но имаше своя предистория от месец март с опита за събаряне на друг стар тютюнев склад в града. Тогава местните се наежиха и с жива верига спряха бутането, но късничко. Сградата вече бе унищожена. Прокуратурата се зае с главния архитект на общината, а министър Рашидов отсече: Който го е бутнал, той да го възстанови. 

В нощта на пожара от 21 август край пламтящите складове видяхме хладнокръвният кмет Иван Тотев, който бързо прецени, че на стените им няма нищо и ще се поправят бързо и лесно. Освен това нямал никаква идея чии са тези складове. Пловдивчани отново изпаднаха в ярост, защото се усъмниха в основната версия на разследващите – проявена небрежност от клошар - пушач, какъвто бързичко се намери. Каква ирония – тютюневи складове да изгорят от цигара. 

Кметът, простено му е, бил е в шок, изведнъж се светна чии са складовете и те се оказаха на италианска фирма. Появи се и човекът от Апенините – за да определи като смехотворно подозрението за умишлен палеж. На свой ред той обясни, че е на загуба от 6 милиона лева от пожара. Нямаше вид на човек, съсипан от финансово крушение, но нека отдадем това впечатление на традиционната балканска мнителност. Да, видът на изгорелите складове е зловещ и безнадежден. Но обликът им не бе по-представителен и преди да ги погълне огъня. Архитектурен паметник, до когото е опасно да доближиш, защото част от фасадата може да се срине отгоре ти, стъклата са изпочупени, покривите приличат на оранжерии, а вътре е свърталище на бездомници и наркомани. Загрижеността на местната общественост се оказа твърде закъсняла, а в съчетание с дългогодишната безстопанственост при ясни собственици, пожарът се яви като естествен заличител на тютюневия град. Интересното е, че въпреки всички подозрения за умишлен палеж с последващи намерения за строителство на мол, хотел и пр. проблемът не се политизира, а си остана градска язва. Може би защото пловдивчани отдавна са наясно, че подобни схеми и машинации нямат партиен цвят, особено в провинцията. Да не говорим за идеологическа база или мотивация.

Не така стояха нещата при пресния скандал с продажбата на т.нар „царски конюшни“ в центъра на София. В средата на 90-те на фасадата на ъгловата сграда на булевардите „Васил Левски“ и „Дондуков“, както и на много други места в столицата, стояха паметните графити „Косьо, Хубен, Тушев“. Днес графитите по конюшнята от 19 век не са толкова мистериозни, а са изпълнени със злободневност – „Защо шофираш пиян, когато можеш да летиш трезвен“ или „Не бежанците ви ограбват, а политиците“. Приликите с пловдивския случай свършват с това, че и този имот е бил паметник на културата – поне до преди няколко месеца. От началото на века текат имотните спорове на новото време, чийто естествен спътник е кротката разруха. Тихо и кротко бе, докато не се разбра, че още преди пожара в Пловдив теренът на конюшните е продаден от областният управител на София Веселин Пенев за нищожната за района цена от 90 лв на квадратен метър – общо седем декара и половина.

За разлика от Пловдив, където критично настроената местна общественост не излезе от партийно неоцветения режим на недоволство, скандалът с царските конюшни бе политизиран по рождение. Вероятно заради все по-налагащото се усещане за липса на общност сред столичани. Градът е основен притегателен център за родни „мигранти“ от всички краища на страната, които едва ли биха се просълзили като връстниците на Драган Тенев пред пожълтяла снимка от стара София.

След като от БСП изнесоха първоначалната фактология по продажбата дойде ред на обясненията. Според вицепремиера Томислав Дончев сделката формално била законна, но моралната страна меко казано била дискусионна. Той силно се надявал да бъде намерен законен начин за обявяването на продажбата за нищожна. Толкова отдавна не бях чувал от властимащи и опозиция думичката морал – сякаш все пак някаква свян бе обзела високите политически етажи. 

Веселин Пенев, представител на Реформаторския блок и сочен за персонален избор на Радан Кънев първоначално отказа да подаде поисканата му от премиера оставка, но след бърза среща с него не се наложи да бъде изличен от администрацията си – съгласи се да си иде. Малцина са отстоявали мнението си при очна ставка с премиера. Реформаторите определиха оставката му като морален акт. Интересно – сделката уж не е морална, пък оставката е. Радан Кънев използва случая да припомни на колегите си от РБ, че ги е предупреждавал отдавна, че ще станат изкупителна жертва на ГЕРБ. 

Управляващите обясниха, че техни министри не са давали зелена светлина на сделката. Корнелия Нинова репликира, че най-малко министър Бъчварова е знаела, нарече я съучастник и поиска оставката й. Докато клокочеха партийните междуособици Веселин Пенев получи Златен скункс и обиколи телевизионните студия. Той успя да зашемети водещи и аудиторията с твърдението, че върху продадения терен никой няма право да строи. Доловил изумлението на Ани Цолова Пенев допълни тихичко, че може и да може, но имало процедури, които да се извършат преди това. Сложно било. 

Има си хас да не се извършат.

Любопитен исторически факт е, че царските конюшни били превърнати в царски гараж в началото на миналия век – там монархът съхранявал автопарка си. Някои може и да помнят бурята в чаша вода с продажбата на гаража на ЦК на БКП преди години. Сделката също бе обявена за скандална, но основното свойство на скандалите, за което споменахме, бе налице. Краткотрайността на обществения интерес бе налице и тогава. Така било е и ще бъде. Ето, дори пловдивчани замлъкнаха…



Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай