1 104 0

Лидерските икони на глобализирания свят

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Харолд Джеймс
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализ на Харолд Джеймс за Project Syndicate

Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в университета в Принстън

В днешната глобална култура, където прости модели могат да бъдат толкова полезни за разплитането на цялата сложност, германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин са олицетворение на противоположните архетипи на националното лидерство. Подобно на другите преди тях, тези икони често имат своите противоположности - на всеки ян - ин - и по този начин се установява рязък избор между два алтернативни светогледи.

Това със сигурност бе вярно в предишните периоди на политическо и икономическо напрежение. Така например, в резултат на Първата световна война, с демократичните политически системи, които се разпадаха, голяма част от света насочи погледа си към Италия на Бенито Мусолини и Русия на Владимир Ленин, за да определя бъдещето си.

През 1920, Мусолини убеди много чуждестранни наблюдатели, че той е разработил оптималния модел за организиране на обществото, който преодолява анархията и саморазрушителната сила, присъща на традиционния либерализъм. При управлението на Мусолини, Италия все още е част от световната икономика, в която капитала и труда работят в съзвучие.Това е предвестник на едно бъдеще без класови конфликти и политически борби.

В Германия, десните ортодоксални националисти, както и много други, се възхищаваха на Мусолини, не по-малко отколкото на младия Адолф Хитлер, който помоли за снимка с автограф своя идол, след като Дучето (както Мусолини е известен) взе властта през 1922 г. В действителност, Хитлер използва т.нар Поход към Рим на Мусолини като свой модел за Бирения пуч в Бавария през 1923 г., който се надява да бъде трамплин към властта в цяла Германия.

Фашисткият интернационализъм на Мусолини вдъхнови имитатори по целия свят, започвайки от Осуалд Мозли и неговият Съюз на британските фашисти, та чак до Желязната гвардия на Корнелиу Кодряну  в Румъния. Дори в Китай, кадетите във  Военна академия Уампоа опитаха да започнат китайското движение на "Сините ризи" - равносилно на черноризците на Мусолини или военизираните кафяви ризи на Хитлер, на Щурмабтайлунг.

През този период, противоположността на Мусолини бе Ленин, опорната точка за международно ляво. Навсякъде по света, левите се определят по степента, в която подкрепят или респективно неодобряват безпощадността на съветския лидер. Подобно на Мусолини, Ленин претендира, че гони изграждането - с всички възможни средства - на едно безкласово общество, където политическият конфликт остава спомен от миналото.

Днешните лидери се борят с политиката на глобализация, и в този дебат Меркел и Путин - които са дори малко подобни в тактиките си, отколкото Мусолини и Ленин, представляват двата пътя напред: на откритост и на отбранителност. В Европа, политическите лидери вече се определят по връзката им с една от тези две страни на монетата. И Унгария, и Турция са уязвими за руските геополитически машинации; но техните лидери, унгарският премиер Виктор Орбан и турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда са се присъединили към обожателите, които се възхищават на Путин.

В същото време, Марин Льо Пен, лидер на френското крайно дясно -  Националният фронт, която вероятно ще бъде основен кандидат в балотажа от втория тур на президентските избори през следващата година, се явява сама по себе си като противоположност на Меркел. Според Льо Пен, Меркел се мисли за императрица, която с помощта на Европейския съюз, иска да налага волята си върху останалата част от Европа, и особено върху безпомощния френския президент Франсоа Оланд. По същия начин, германската щедрост по отношение на отворената политика относно бежанците, проповядвана радушно от Меркел, е просто претекст за внос на "роби".

В Обединеното кралство, Найджъл Фарадж, бившият лидер на Партията за независимост, заема сходна позиция по отношение на Меркел. Той вярва, че тя е дори по-голяма заплаха за европейският мир от Путин.

От друга страна, премиерът на Великобритания Тереза Мей изглежда да подражава на Меркел, най-малкото поне в стила си за преговори. В първата си голяма политическа реч Мей до голяма степен пренебрегна Brexit референдумът през юни, който всъщност я доведе на власт, и обеща да настоява за т.нар съвместно вземане на решения - представителство на работниците в управителните съвети на компаниите, което е ключов момент от обществените договори в Германия.

Една очевидна интерпретация на противостоенето на Меркел-Путин е, че тя въплъщава архетипи, свързани с пола: Меркел подкрепя "женската" дипломация и интеграцията, докато Путин предпочита "мъжествената" конкуренция и конфронтацията. Друга интерпретация е, че Путин представлява носталгия - копнеж за идеализираното минало - докато Меркел застава зад идеята за надеждата: убеждението, че светът може да бъде подобрен чрез ефективно политическо управление.

Позицията на Путин е ясна - той полага усилията си да обедини Евразия около социалния консерватизъм, политически авторитаризъм, и ортодоксалната религия като номинална ръка на държавата. Той е актуализирана версия на теоретика от деветнадесети век и царски съветник Константин Победоносцев, който дава една тристранна политическа рецепта: православие, самодържавие, и националност.

Меркел се очертава като антипод на Путин и глобална икона. По време на кризата на дълга в еврозоната, тя изглеждаше по-скоро националистически защитник на германските икономически интереси. И отново през лятото на 2015 г., това се потвърди, когато тя контрира възраженията срещу нея спрямо миграционните политики с аргумента, че Германия е "силна страна", че "ще се справи."

Разбира се, тази "нова" Меркел винаги е била там. През 2009 г. тя открито смъмри бившия Папа Бенедикт за непредоставянето на "достатъчна яснота" за решението си да отмени отлъчването на свещеника, който отрече Холокоста; и през 2007 г., тя настоя за приемането на Далай Лама, въпреки официалните китайски възражения.

Меркел и Путин се очертават като две политически икони, защото глобализацията е достигнала до своя кръстопът. Докато Тръмп, чрез канализирането на Путин, иска алтернатива на глобализацията, Меркел иска да я спаси със здравото си лидерство, компетентното управление, както и ангажимента към универсалните ценности и правата на човека.

Глобалните икони на 1920-те, породиха призивите за насилствена политическа промяна. Днес този вид език се държи по-далеч. Но изборът между приобщаващата интеграция и ексклузивното разпадане остава с нас.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай