1 073 0

Ролята на Тайван в отношенията между Ватикана и Китай

Отношенията между двете страни винаги са били сложни

Росен Стойчев
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Ватикана и Пекин играят изтощителна игра през последните десетилетия. Това е конфронтация, съставена от възможности и откази, оптимистични очаквания и студени душове. Тази конфронтация има много негативни моменти.

Това пише в свой коментар за „Asian Century Institute” Стефано Пелаги. Той е експерт в отношенията между Китай и Ватикана.

В това число влизат репресиите над свещениците и вярващите, които са покорни на папата. Приеха се и нови рестриктивни закони, приети от Държавната конференция на религиите, която се проведе за пръв път от 15 години през април в Пекин.

Има и дипломатични конфликти, като отказа да се приеме телеграмата на папата към китайския президент Си Дзинпин, по време на неотдавнашното посещение на Франциск в Азия. Това е формалност, с която се удостояват всички държавни глави в региона и винаги е била уважавана.

Все пак китайските духовници и Ватикана са постигнали малки, но значителни успехи, свързани най-вече с назначенията в китайското духовенство.

Целият свят следи с внимание отношенията между Ватикана и Китай. Подобно на предшествениците си, папа Франциск никога не е крил желанието си за отварянето на нови канали за комуникация с Китай. Така може да бъдат подкрепени 10 млн. китайски католици.

САЩ наблюдават много внимателно разговорите между Китай и Ватикана. Политиката на американския президент Барак Обама към Азия може да бъде сериозно засегната от изграждането на нови отношения между двете страни. Основно в Тайпе обаче подобни преговори са съпътствани от особена чувствителност и страх от последствия.

Здравината в отношенията между Ватикана и Тайван не изглежда да е била засегната от неотдавнашното посещение в Рим на тайванския вицепрезидент Чен Чиен – джен. Той присъства на церемонията по канонизирането на майка Тереза. Тайванският президент Цай Инг – уен винаги е подчертавал важността на диалога за търсене на консенсус с Китай по редица въпроси, включително и въпроса с отношенията между Пекин и Ватикана.

„Ватикана не е страна като другите и не поставя националните си интереси над всичко останало. Те неуморно работят за религиозна свобода. Те промотират християнството по света“, заяви тайванският заместник министър на външните работи Ву Чих – чунг.

Изборът на Чен Чиен – джен е пример за желанието за близки отношения между Тайван и Ватикана на президент Уен. Той е действащ католик в страна, в която католицизма е следван от само 2% от населението. В същото време е добре известен и във Ватикана. През 2010 г. Чен беше удостоен с ордена „Свети Григорий Велики“, а през 2013 г. получи ордена на „Светия гроб в Йерусалим“.


Той е много активен в тайванската католическа общност, която макар и малка, има десетина епископи и е много ефективна в областта на образованието и здравеопазването. Способността на Чен за диалог с Ватикана явно е много важна за международната политика на Тайван. Въпреки, че и преди е заемал някои важни политически постове, той никога не е бил приеман от Демократическата прогресивна партия, която спечели последните избори в Тайван. Тези фактори, заедно с финансираните от Тайван програми в много католически страни от Латинска Америка, често изискващи сътрудничеството на структурите за солидарност, подкрепяни от местните църкви, със сигурност е допринесло за поместването на името на Чен в листите на последните президентски избори. Противопоставянето между Ватикана и Пекин е следвано от десетилетия от неубедителни преговори. До този момент Рим винаги е отказвал да установи дипломатически отношения със страни , които не позволяват свобода в религиозното изразяване. Основна тема в преговорите е и начина на посещаване на китайските епископи. Относно епископите, Китай все още забранява със закон назначаването на назначените от чужди власти служители.

Назначаването на епископите е било спорно и в други страни, но е било разрешавано прагматично, чрез предварителни разговори, като пример за това е Виетнам. Положението с Китай обаче все още е доста по-сложно. Много епископи са в затвора или под домашен арест в страната. Има голям брой епископи, посочени от Китайската отечествена католическа асоциация, която подлежи на строг контрол от Администрацията по вероизповеданията, без одобрението на Ватикана. Според някои независими доклади, тези епископи не се радват на пълната подкрепа на китайските католици.

В своята история, Рим е успял да преодолее редица тежки изпитания чрез метода на дълги консултации, геополитически сценарии и преговори.

Най-деликатната точка в отношенията между Ватикана и Пекин се изразява в свободата на изразяването на католическото духовенство. Трябва да се договори и бъдещето на католическите църкви, възникнали в страната през последните десетилетия. Дори папа Бенедикт XVI определи тази паралелна църковна структура като несъвместима с католическата доктрина. И все пак тези църкви се разпространиха из цялата страна. Те бързо се превърнаха в центрове на власт и вече силно се противопоставят на преговорите, страхувайки се от загуба на влияние и привилегии.


Ролята на Тайван в отношенията между Светия престол и Китай се обуславя от липсата на пречки от страна на Пекин за посещението на тайванския вицепрезидент в Рим. В миналото всяка подобна инициатива между Тайпе и Ватикана бе последвана от негодувание от страна на Пекин.


Това може да е знак за нов подход, в който отношенията между Ватикана и Тайван не се превръщат в централен проблем. Има я и тази възможност. Възможност, в която преговорите между Ватикана и Китай да се превърнат в печеливша ситуация за Пекин и Тайпе.


 


 


 



Напиши коментар:


Публикувай