1 603 1

Неизбежната цена на „хеликоптерните пари“

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Михаел Хайсе
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Михаел Хайсе за „Project Syndicate“. Хайсе е виден икономист, заемащ централна позиция в застрахователния концерн „Алианц“.

Продължаващият дълго време дебат за целесъобразността на т.нар. „хеликоптерни пари“ промени своята форма, след като се появиха нови идеи за формата, която могат да придобият. Това, което не се е променило е, че използването на „хеликоптерни пари“ е лоша идея.

Според конвенционалните възгледи „хеликоптерните пари“ са прясно отпечатани пари в кеш, които централната банка раздава – може както под формата на трансфери към обществеността, така и като монетизация на държавния дълг. И в двата случая това е загуба за централната банка на страната.

В практиката тези пари могат да изглеждат като количествено облекчаване – покупки от страна на централните банки на ценни книжа, за да се инжектира ликвидност на банковата система. При този вариант се закупуват държавни облигации с нулев лихвен процент, който няма да бъде погасен, или пък става въпрос за постоянни нива на облигациите.

Това прави и централната банка на Япония. Директорът й Харухико Курода заяви, че директната застраховка на бюджетния дефицит не е опция. Въпреки това той предприе политика на заместване на държавните облигации в баланса на банката, докато постоянно увеличава обема на държавния дълг на банковите книжа.

Това идва след години на изявления на видни икономисти – включително Брад Делонг и бившия председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанк – че „хеликоптерните пари“ предлагат начин да се преодолее дефлацията (проблем, който Япония има от десетилетия). Идеята е, че чрез монетизирането на фискалния дефицит, централната банка помага на правителството да повиши растежа (например в инфраструктурата), като същевременно осигурява нужната ликвидност, за да се противодейства на дефлационните сили.

Звучи прекалено хубаво, за да е истина, защото е. Както Милтън Фридман често е казвал, в икономиката няма безплатен обяд.

„Хеликоптерните пари“ имат много недостатъци. На първо място политиката на монетизацията на неограничени количества държавен дълг може да доведе до недоверие към целите на властите за ценова стабилност и стабилна финансова система. Това не е риск, а неизбежност, съдейки и историческия опит с финансите по време на война – включително и Япония.

В началото на 30-те години на миналия век, под ръководството на финансовия министър Такахаши Корекийо, Япония наложи дефицитно харчене, за да даде тласък на икономиката от дефлацията. Но това не проработи добре, а генерира вълна от инфлация. Опитите на министъра да ограничи дефицита чрез намаляване на военните разходи се провали. Военни се разбунтуваха и Корекийо бе убит през 1936 година.

Финансовият провал на Германия след Първата световна война също произтече от продажбата на военни облигации на германския народ. В Съединените американски щати прекомерното печатане на долари за финансиране на Гражданската война доведе до висока инфлация. Списъкът е дълъг.

Някои поддръжници на „хеликоптерните пари“ като Адер Търнър, бивш шеф на финансовия надзор на Великобритания, твърди, че тази опасност може да бъде неутрализирана чрез ясни правила за ограничаване използването на фискални стимули. Теоретично е прав, но дали такива ограничения могат да са политически реалистични?

Истината е, че централната банка ще се опита да защити своята независимост, след като бъде нарушено табуто за финансирането на държавния дълг. Политиците ще окажат натиск, особено в навечерието на избори.

Дори централните банки да запазят своята независимост, е съмнително дали след това ще могат да управляват инфлацията постепенно – да речем с 2%. Даването на ликвидност за стимулиране на инфлацията е много по-лесно, отколкото тя да се намали за предотвратяване на неконтролируемия растеж на цените.

Проблемът, който Фридман посочи през 1969 година, е, че „хеликоптерните пари“ генерират повече търсене в икономиката, а не създават допълнителни предложения. Непрекъснатото им осигуряване ще повиши инфлацията.

Развитите икономики не са достигнали тази точка заради последиците от финансовата криза през 2008 година и отслабеното търсене. Веднага след намаляването на задлъжнялостта е вероятно инфлационният натиск да се появи отново. Усилията на централните банки срещу този ефект могат да повлияят негативно на заетостта, както се случи през 80-те и 90-те години на миналия век.

Но дори да се поддържат определени нива на растежа на предлагането, например от Китай, „хеликоптерните пари“ ще доведат до големи разходи, защото дългът ще се повишава по-бързо от номиналния БВП. В дългосрочен план това ще се отрази на доверието към централните банки и ще постави системата на книжните пари в риск. След като инвеститорите започнат да местят своите активи в по-стабилни валути, местната валута ще се обезцени и цените на облигациите ще рухнат.

Всички форми на парични стимули носят след себе си рискове. „Хеликоптерните пари“ обаче са особено опасни. В действителност не съществува реалистичен сценарий, при който те да не доведат до негативни последствия.

Време е да се разбере веднъж завинаги, че правителствата, а не централните банки, са отговорни за генериране на дългосрочна заетост и икономически растеж. Политиците, отговарящи за финансовото бъдеще на страните си, трябва да заземят хеликоптерите.

 

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Тошибиян
    Отговор
    1 08:08  28.09.16
    Охааа ше валят трилиони евраци и за народа па нема да има хаха както винаги

Напиши коментар:


Публикувай