2 348 3

Защо се върна Орешарски

Милен Ганев Рекламист
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Група млади хора, представители на средния и малко по-едър бизнес спонтанно реши да издигне кандидатурата на Пламен Орешарски за президент на България. Поне по думите на бившия премиер, това били хората зад него, а не тези, за които си мислят някои. Като съперничката му Татяна Дончева, която сведе причините за кандидатурата му до две – търсене на реабилитация от негова страна или „тикане от кръга, който стои зад Пеевски“.

Наскоро друга група млади хора с капитал от 3 лв и малък опит в сервитьорския бранш капарираха за над милион Дипломатическия клуб в Бояна, като са готови да платят цели седем. До неотдавна и футболният „Левски“ бе в ръцете на „хората“, както ги наричаше доскорошният директор на клуба в перманентна оставка и основен акционер Иво Тонев, които така и останаха неназовани. Тайнствени люде, които вадеха доста пари от невидим чувал и покриваха задълженията на затъналия отбор, докато стадионът му се строеше на вересия от изпълнителите на пътен възел „Белокопитово“. Хората.

Всички сме хора на този свят и носим чувства святи, но защо оставаме с впечатлението, че някои сякаш са по-хора. Изразът „група млади хора“ започва да се превръща в нарицателен за параван, зад който спокойно разиграват картите си реалните играчи и двигатели на случващото се. На амбразурата излизат анонимници, които и да бъдат отстреляни, играта ще си продължи без сътресения.

Генерал Радев, Ивайло Калфин, Татяна Дончева, а вече и Пламен Орешарски. Все имена на кандидати, свързвани сега или в близкото минало с БСП. Остава да довтаса и Кадrев с неговата „Нормална България“ и положението съвсем ще се „нормализира“. Като тръгнем оттам, че кандидатурата на външен човек като Радев бе приета нееднозначно, а АБВ издига основният си капитал – най - конвертируемото име в партията, стоящият солидно Ивайло Калфин, то ситуацията при социалистите става критична. Татяна Дончева отдавна се усети, че с риторика по оста ляво-дясно ще стигне до под крушата и реши да отиде в другата крайност. Да обяснява, че вече нямало ляво и дясно, гонейки някаква надпартийност с обединяващи послания, като заложи на естественото отвращение на народа от стандартното противоборство между „сини“ и „червени“. С подкрепата на безпощадни картечни откоси по всичко, което се движи. Вече и с помощта на вицето си, вербално неудържимият Минчо Спасов, който дебютира в кампанията с изчислението, че премиерът би могъл да е излежал досега първата си присъда.

Така ще е и до края. В ляво е доста тясно и Калфин, който излъчва все по-рядко срещана нормалност и почти приспивно спокойствие, чуждо за мнозина от останалите, може да раздели гласовете на левите симпатизанти. Включването на Орешарски може да е изненадващо, но нека подходим класически и се запитаме, кой има интерес от него. Превърнатият в Торбалан от управляващите бивш премиер, който напусна поста си след година протести, може да служи единствено за консолидиране на тези, които слагат равенство между него и Делян Пеевски – другият герой, обявен за изначално зло.

За пръв път от учредяването си ГЕРБ има нужда от пълна мобилизация, а служещият четвърта година за плашило Орешарски идва в точния за целта момент. И страната премина към нов дневен ред – от „кой предложи Пеевски?“, до „кой издигна Орешарски?“. И ако Дончева е права, отговорът е един и същ. Каква реабилитация може да потърси с кандидатурата си човек, който отдавна е в групата на тези, чиито лични и професионални качества нямат никакво значение у нас. Отборът на дискредитираните и буквално демонизираните и окарикатурени с право или без набъбва всяка година. Като тръгнем от Жан Виденов, минем през Иван Костов, евролевия Александър Томов и стигнем до младата гвардия с Пеевски и Бареков.

Вероятно Орешарски влиза без ентусиазъм в надпреварата, но защо да не предположим, че участието му е и своеобразно отмъщение към БСП с потенциалните щети, които би нанесъл на „червените“ чрез объркания им електорат. Отмъщение за това, че в първите дни на мандата му натрапиха Пеевски, с което превърнаха годината му като премиер в ежедневен кошмар и съсипаха репутацията му завинаги. Той не страда от сантименти по дадена политическа сила. Да не забравяме, че навремето бе кандидат за кмет на София от СДС, но след среща с Васил Божков възмутената Надежда, тогава Михайлова, оттегли кандидатурата му. Колко вода изтече оттогава…

Мълчанието на ГЕРБ за президентската им кандидатура може да се окаже злато. Като накрая посоченият просто мине и преброи труповете в ляво по пътя към Дондуков 2.

София / България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • иии
    Отговор
    1 08:25  29.09.16
    Герб - поредното разочарование . корупция,калинки и неадекватност..Особено що се касае така наречените бежанци---ПЪЛЕН ПРОВАЛ.
  • от вотория път не се става
    Отговор
    2 07:46  30.09.16
    Върна се, за да ни оправи още веднъж. :)
  • Гъз
    Отговор
    3 14:20  02.10.16
    За лапачка се връща

Напиши коментар:


Публикувай