1 339 0

Американските избори и светът

Следващият американски президент не трябва да изолира страната си от световните проблеми

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Набил Фахми
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Набил Фахми за Project Syndicate. Фахми е бивш външен министър на Египет и бивш посланик на страната в САЩ и Япония.

Кандидатът на републиканците за президент на САЩ – Доналд Тръмп – определено не е първият избор на партията. Вотът на 8 ноември наближава, а високопоставени републиканци отказаха да го подкрепят. Демократите го мразят. Той спечели избора в своята партия, защото бе популярен сред избирателите и поддръжниците на партията.

От другата страна Хилъри Клинтън определено е изборът на партията. Тя трябваше да пребори силната номинация на Бърни Сандърс, чиито политически възгледи са много по-леви от нейните, и чиито послания отекваха повече сред младите избиратели.

Феноменът „Тръмп“ и „Сандърс“ показват, че американските гласоподаватели не се чувстват комфортно с традиционния политически избор. Според скорошни сондажи разликата между Тръмп и Клинтън е близо 5%, като и двамата са с невпечатляващи рейтинги в исторически план. Независимо от това кой спечели изборите, американците ще изберат не кандидата, който харесват, а кандидатът, чиято алтернатива не харесват.

До този момент двамата кандидати не се фокусират толкова върху политиката, а върху недостатъците на своя противник. От лагера на Клинтън описват Тръмп като човек, на когото му липсват знания, подходящ темперамент и опит да бъде президент. От другата страна описват Клинтън като корумпиран политически опортюнист.

Американците ще определят кой ще е новият президент, но трябва да помнят, че светът гледа със загриженост случващото се на US политическата сцена. За външните наблюдатели от първостепенно значение е дали САЩ ще бъдат ефективен глобален лидер през следващите години – независимо от това кой ще бъде избран.

Много страни се притесняват основателно, че администрацията на Тръмп не би оценила сложността на световните проблеми и безразсъдно би прекъснала съществуващите стратегически алианси. В същото време, независимо кой ще спечели, много страни се страхуват от американско бездействие. Ще продължи ли Вашингтон да се фокусира върху управление на краткосрочни кризи, или ще приеме глобален подход, от който днешния взаимосвързан свят се нуждае?

Подходът на Тръмп „Америка първа“ очевидно е в противоречие с ролята на международен лидер и би довел страната до изолационизъм. Клинтън, от своя страна, би действала по-плахо в политическите предизвикателства. Нито един от двата подхода не е достатъчно подходящ за решаване на кръвопролитията, особено в Близкия изток, където бушуват конфликтите в Сирия и Либия, и където расте напрежението между израелци и палестинци.

Малко са хората от Близкия изток, на които им липсва администрацията на Джордж У. Буш, която предизвика катастрофа след нахлуването в Ирак през 2003 година. Но са и малко хората, които аплодират настоящия държавен глава Барак Обама, чиято външна политика не отговори на възвишените цели и идеали, обрисувани от него преди години.

Следващият американски президент ще трябва да разработи амбициозни решение не само за справяне с предизвикателствата в Близкия изток, но и в различни сфери като климатичните промени, епидемиите, тероризма, ядрените оръжия, както и регионалните конфликти на почти всеки един континент. Той или тя дори може да се наложи да реформира ключови международни институции като ООН.

Следващият президент ще има и възможности да използва новите технологии в полза на хората. Но както сигурността, технологичният и икономически прогрес са устойчиви само с активното участие на големите международни играчи като САЩ, която страна продължава да има най-голямата икономика и най-силната армия.

На 71-ата сесия на Общото събрание на ООН, световните лидери имаха възможността да се срещнат с Тръмп и Клинтън и техните съветници. Заедно с президента на моята страна Египет Абдел Фатах ал-Сиси, аз лично се срещнах с двамата кандидати. Тревожността у международните лидери намалява, мога да кажа, но все още има капка безпокойство у тях.

За да победят демоните на настоящето, световните лидери трябва да имат диалог помежду си. САЩ не могат да си позволят да се озоват в изолирана роля, или пък стратегическите решения да бъдат взимани от вътрешнополитически съображения.

Като външни наблюдатели ние очакваме следващият американски президент да служи със страст на вътрешната сцена, но и да бъде мъдър и смел лидер и на световната.

 

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

САЩ


Още по темата

  • Америка след изборите

    Америка след изборите

    Анализът е на Ричард Хаас за Project Syndicate. Ричард Хаас е американски дипломат. В продължаващата президентска кампания в САЩ има огромни ...
    30.10.2016
    1 847
    0
  • Русия vs. САЩ: презареждане

    Русия vs. САЩ: презареждане

    Вашингтон и Москва отново се гледат строго и изпод вежди. Не си мислете, че някога са били приятели. Опитваха да сближат позиции, но всичко свърши ...
    11.10.2016
    6 640
    5

Напиши коментар:


Публикувай