Хвани, ако можеш „грешката на растежа“

Белите якички, мафията, спекулации на борсата и други големи афери от световния новинарски обмен са блед спомен на това, което може да се открадне в България.

Не били се научили да усвояват парите от ЕС. Нямали опит с еврофондовете, не можели да хванат нарушителите и всякакви такива оправдания. Затова миналата седмица от бюджета „предизборно“ изхвърчаха 300 млн евро от нашите пари, за да замажат некадърността, а в някои случаи и крадливостта на общински и всякакви чиновници от градове, села и паланки. Кабинетът се оказа много ларж в този случай – поема 80% от сумите, които закъсалите общини трябва да връщат пари по еврофондове, а с останалите 20 % ще се оправят самите общини.

Финансови корекции най-често се налагат след одити на Сметната палата, ревизии на финансовата инспекция или проверки на ОЛАФ - Европейската служба за борба с финансовите измами. Преобладават нарушенията, свързани с обществени поръчки. Големият проблем е, че ако не настъпят радикални промени в работата на администрациите и на съдебната власт, нарушителите и занапред ще си останат анонимни и безнаказани. А всяка сутрин преди да излезем на работа „невидимата ръка на правителството“ ще дърпа пари от нашия джоб.

Как се нарича това? Всичко друго, но не и невинното„финансова корекция“. Откъде накъде гражданинът трябва да плаща за тези „корекции“? Той няма как да скача от радост, че по този начин се „коригира“ неграмотност, безхаберие и даже корупция. Това не е „грешка на растежа“, а „растеж на грешките“. Нито е някаква детска болест на стари или нови мандати. Никак не върви и оправданието с несинхронизираното навреме законодателство. Ами защо не е синхронизирано? Твърде скъпа синхронизация се оказва. Нашите депутати имат най-дългите ваканции. Те са шампиони по оправдания как да не се ходи в парламента.

Другата страна на въпроса е защо правителството след като е получило сигналите за нередности не се е активизирало. Както се казва в американските ганстерски филми: „Те са гадни копелета, но са нашите копелата..“.

А какво може да се направи с потъналите 300 милиона евро? Много неща! А какъв от сега нататък ще е авторитетът след този „еднократен акт“ на такива програми като "Околна среда", "Регионално развитие" и Програмата за селските райони? И не е вярно, че бюджетът плаща чужди грехове. Народът ги плаща! Той не е давал такава обществената поръчка! 300 милиона, за да тренират безхаберието си некадърници.

Трябва да е ясно, че назначаването на некадърници в държавната администрация също се заплаща.

С тези пари може да се изкара един управленски мандат без регионалният министър да мисли как обикновените хора да бъдат накарани всяка година да си купуват скъпи винетки.

Всички знаем коя е невидимата ръка на пазара в България. Корупцията у нас е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. Този извод се съдържа в доклад на Центъра за изследване на демокрацията( ЦИД).

Анализатори отбелязват, че в България има върховенство на корупцията, а не на закона. В съседна Румъния ефективно разследват, изправят пред съда и осъждат високопоставени политици и магистрати. Някой да си спомня за присъда по знаково дело у нас? Корупционната среда у нас се развива по-бързо, отколкото държавните институции могат да й противодействат....

Но как и да има след като кабинетът опрости 300 млн. евро....