1 729 0

Последиците от президентския шок, наречен "Тръмп"

Саймън Джонсън
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Саймън Джонсън

Саймън Джонсън е бивш главен икономист на МВФ, настоящ преподавател в Масачузетския технологичен институт, старши сътрудник в Института на Престън за международна икономика

С наближаващите избори за президент в САЩ на 8 ноември и серията от избори и други политически решения, които бързо наближават в Европа, сега е добър момент да се запитаме дали глобалната икономика е в достатъчно добра форма, за да устои на нов голям отрицателен шок.

Отговорът, за съжаление, е че растежът и заетостта по света изглеждат крехки. Голяма нежелана изненада – например избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, вероятно би сринала из основи фондовия пазар и така ще вкара света в рецесия.

Икономически доклад на МВФ, който се базира на детайлни данни от цял свят, предлага интересна информация. Тъй като последната му версия бе публикувана в началото на октомври, в момента той е особено актуален.

Основната прогноза на фонда в World Economic Outlook за ръста на глобалния брутен вътрешен продукт възлиза на 3,1% за тази година и 3,4% за 2017 г. Това е малко под прогнозите, правени през  април, като има признаци за отслабване в САЩ, еврозоната и, разбира се, Обединеното кралство (борещо се с последиците от Brexit-а).

Най-очевидният тъмен облак на глобалния хоризонт, разбира се, се явява Европа. Проблемите във Великобритания със сигурност не помагат, но по-дълбоките такива продължават да са свързани именно със самата еврозона (Великобритания в крайна сметка така и не прие еврото). Общият растеж в Испания е донякъде окуражителен, продължавайки да показва известно възстановяване. Но продължащият мрак около Италия – третата най-голяма икономика в еврозоната, която се разширява с по-малко от 1% годишно, е сериозен проблем.

Това, което усложнява макроикономическите проблеми е продължаващитя натиск върху банките в еврозоната. Тези банки така и не се възстановиха изцяло от по-ранните си загуби, а нивата им на собствен капитал остава нисък в сравнение с този на международните конкуренти (като САЩ) и това, което инвеститорите смятат за разумно.

Така в крайна сметка, най-големият проблем остава несигурността около това върху кой е тежестта, ако загубите на банка предполагат потенциална несъстоятелност. Тези банки очевидно са твърде големи, за да се провалят – нито едно разумно европейско правителство не би позволило дефолт по банков дълг. Но няма договореност как да се споделят загубите на банка сред страните. Като цяло еврозоната има достатъчно фискален капацитет, за да застане зад банките си. За съжаление обаче подобна стъпка все още е решение на всяка отделна страна, а колективните механизми за рекапитализация на европейските банки остават частични и далеч по-слаби.

Това, което допълнително утежнява нещата е, че растежът на развиващите се пазари със среден доход не е силен. По-бавният растеж в тези страни се вижда и в по-ниския прогнозиран внос и очакваните по-ниски цени на суровините, което от своя страна ще се отрази негативно върху страните, които внасят суровини и енергийни ресурси. Икономиката на Нигерия, например, се очаква да се свие с 1,7% тази година.

Растежът в САЩ, според данните на МВФ, е бил 2,6% през 2015 г. и се очаква да се забави до 1,6% тази година, преди леко да се възстанови до 2,2% през 2017 г. Има дълго стабилно възстановяване от финансовата криза през 2008 г., но ефектите на срива все още влияят.

Тръмп обещава да засили растежа на САЩ незабавно до 4,5%, но това е чисто и просто фантазия, пише Джонсън. Много по-вероятно е неговите антитърговски политики да доведат до остро забавяне, подобно на това във Великобритания.

Всъщност влиянието от победа на Тръмп върху САЩ може да е дори по-лошо. Докато правителството на британския министър-председател Тереза Мей иска да затвори британските граници за имигранти от ЕС, то все пак иска да търгува със света. Тръмп, от друга страна, иска да ограничи вноса чрез редица политики, като всички те са в рамките на президентските правомощия. Той няма да се нуждае от одобрението на Конгреса, за да удари спирачки на американската икономика.

Дори в най-добрите си моменти американските законодатели често не се замислят достатъчно за влиянието на действията им върху останалата част на света. Водена от Тръмп рецесия на търговията ще върне Европа отново към пълна рецесия, което вероятно ще задейства сериозна банкова криза. Ако този риск не бъде удържан – а вероятността от провал на европейската банкова индустрия вече е смущаващо висока, това ще бъде поредната отрицателна спирала. Във всеки случай ефектите върху развиващите се пазари и всички страни с по-нисък доход ще бъдат драматични.

Инвеститорите на фондовия пазар в момента смятат, че вероятността Тръмп да стане президент е доста ниска, завършва Джонсън. Но, макар че точните последствия от лоши политики да са винаги трудни за предвиждане, ако инвеститорите грешат и Тръмп спечели, трябва да очакваме голям спад на очакваните бъдещи печалби на редица сектори – и вероятен срив на по-широкия пазар.

Барак Обама тъкмо започваше да се забавлява. Той нямаше търпение да се хвърли в президентската надпревара през 2016 г. и да направи всичко по силите си, за да гарантира, че Доналд Тръмп няма да го наследи като президент на Съединените американски щати. Беше очевидно, в процеса на кампанията, че Обама застава зад. бившия си държавен секретар, Хилъри Клинтън Въпреки това, той все пак трябваше да почака с официалното деклариране на подкрепата си, едва когато стана сигурно, че сенатор Бърни Сандърс не може да я победи на конгреса.

Неговото влизане в кампанията дойде в момент, когато бе спечелил 56% от одобрението на американците  - най-високото ниво на подпрепа от доста време насам. Припомняме, че през 2014 г. рейтингът на одобрение бе сериозно намалял - до нискоте 40%, поради общественото недоволство от представянето на икономиката и засилването на влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия. Демократи, борещи се за преизбирането си през онази година тази умишлено избягваха съвместните изяви с него; Сега, те бурно търсят присъствието му на събитията, касаещи техните кампании.

Първата насрочена кампанийна изява на Обама и Клинтън заедно бе помрачена заради клането в нощен клуб за обратни в Орландо. То бе пренасрочено за 05 юли, в деня, се оказа, че Джеймс Comey, директор на Федералното бюро за разследване, неочаквано реши да проведе пресконференция по разследване на ФБР в това, че Клинтън има имейли,касаещи Държавния департамент на личния си сървър. Докато Клинтън е била "изключително небрежна" при работата си с класифицираната информация, Comey потвърди,че не е имало достатъчно доказателства за престъпно намерение, за да може да я подведат под отговорност и да оправят официални обвинения.

Въпреки че подготовката на една президентска изява отнема дни, занимващите се с теория на конспирацията - и Доналд Тръмп, който може би се превръща в "конспирационен теоретик №1" - имаха натоварен ден да анализират случващото се. Така те стигат до заключението, че Обама е бил част от сложен кроеж, целящ измъкването на Клинтън по правен път от създалата се ситуация и че изявата по случай кампанията е била дирижирана само за да послужи като отвличане на вниманието на широката общественост от острите коментари Comey. За тези твърдения, разбира се, няма убедителни доказателства.

По време на кампанията с Клинтън в Шарлот, Северна Каролина, Обама се представи като един много щастлив човек, освободен и духовит човек. И защо не? Той е на път да се освободи от бремето на президентството. (Това бреме е видно иначе как да си обясним защо косата на Обама посивя почти изцяло от 2008 г. насам). И сега, тъй като той се подготвя да напусне поста, неговият рейтинг ще послужи като мощен упрек към републиканците, които за последните осем години се опитваха да го спъват на всяка крачка и по всякакъв начин.

Само седмица по-късно, Обама трябваше да направи 11-то си посещение на предварително определен амрикански град като президент на САЩ. Този път това бе Далас, а посещението целеше да утеши общността, разтърсена от насилието и расовото разделение на страната. Убийството на петима полицаи там стана по време на демонстрация - една от многото, проведени из цялата страна - в знак на протест спрямо смъртта на двама чернокожи мъже, застреляни от полицията, след като са били задържани за дребни нарушения.

Полицейско насилие срещу афро-американци е нещо обичайно; но широкото използване на смартфони, с тяхната способност да записват видео с високо качество, изведнъж прави такива епизоди обществено достояние, появявайки се регулярно в новинарския цикъл. Както се вижда, Далас има полиция за пример, реформирана, след като преди това си бе спечелила славата на една от най-неконтролируемите в цялата страна. Такъв бе и случаят с убийствата на полицаите, извършени от един самотен бивш военнослужещ с явни психически проблеми, станал след като служителите се  смесили лесно с демонстрантите.

Обама трябваше да се бори с расовите разделения в Америка, и убийствата на невинни афро-американците, почти от началото на мандата си като президент. Той разбира още от младостта си, че не би могъл да скочи като "ядосан чернокож," дори на бялата си майка. Разбира се, след ареста на Хенри Луис Гейтс-младши, добре познат харвардски професор през 2009, когато той се опитва да взезе в собствената си къща, критиката към полицията от страна на Обама, получава обратен ефект. Мнозина също възразяват, когато той изразава симпатия към родителите на Трейвън Мартин, тийнейджър застрелян от един съсед, провъзгласил се за бранител на квартал във Флорида.

Обама бе принуден по време на цялото си управление да намери правилното решение относно борбата с расовите търкания и масовите убийства и това доведе до някои от най-трогателните му речи. Неговото страдание се доказа като неподбравено без значение дали спрямо белите ученици застреляни брутално насред тяхната класна стая  в Кънектикът от обременен умствено бял младеж, или групата от афро-американци, убити от бял неонацист по време на служба в църква в Чарлстън. Разочарованието на Барак в неспособността му да се пребори на Конгреса да се вземат по-сериозни мерки по отношение на контрола върху огнестрелните оръжия е колкото осезаемо, толкова и разбираемо. Той среща неумолимата опозиция от мощната Националната асоциация за пушки и нейните най-вече републикански съюзници.

Нарастващото одобрение в днешни дни спрямо управлението на Обама може да се отрази негативно и даоткрои на преден план недостатъците на Клинтън и Тръмп - най-нехаресваните кандидати за президент в историята на САЩ. Но в същото време е вярно и това, че Обама проведе цялото си управление с нужното доверие, достойнство, и без съмнение остроумие. Той не е злепоставил и изложил страната си по никакъв начин по време на двата си мандата.

С приближаването на президентската кампания до изборите през ноември, републиканците, разбира се, ще продължат да атакуват Обама. Но, ако изключим някакви непредвидени обастоятелства, то той без съмнение ще остане най-популярната политическа фигура в страната, до самото напускане на поста си. А дори и след това - липсата му ще продължи да се усеща.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай