839 0

Година по-късно: Франция не е същата

Преди година 130 души бяха убити при координирани атаки във френската столица

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Денис Джамбазов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На 12 срещу 13 ноември 2015 година френската столица Париж – символ на свободата, изкуството и свободното изразяване – бе окървавена. При координирани атаки, отговорност за които пое „Ислямска държава“, бяха убити 130 души. Франция бе ударена в сърцето.

Терористите избраха дестинации, символизиращи свободата – „Стад дьо Франс“, концертната зала „Батаклан“ и заведения в центъра на столицата. Целта бе ясна – цивилизованият свят да бъде уплашен.

След атаките Франция обяви война на „Ислямска държава“ и въведе извънредно положение. Година след атаките страната, Европа и светът не са същите. Нападенията бяха последвани от други на Стария континент.

Какво се промени във Франция? „Тайм“ пише, че година след терористичните атаки Франция е по-изплашена и по-изтощена от всякога. Френските мюсюлмани попаднаха в центъра на обектива, а засилените мерки за сигурност позволяват на полицията да щурмува всеки един дом – без предупреждение. Комуникацията между милиони е подложена на мониторинг от властите. Разузнаването има много по-голяма власт.

По-притеснителното е, че не е ясно дали стратегията на французите за борба с тероризма дава резултати. След Париж бе ударен пристанищният град Ница, а някои смятат, че драконовските мерки дори са влошили ситуацията и да „възпламенили“ желанието на самотните вълци за удари. Високопоставени служители в правителството сподели, че е неизбежен нов терористичен удар.

„Шарли Ебдо“, Париж и Ница са три примера за джихадистки атаки, дошли „от нищото“. Въпреки месеците на полицейски операции, следене и арести, те се случиха. Загинаха десетки невинни.

Терористичните удари в Европа надигнаха вълна от крайнодесни възгледи и призиви за вдигане на бариери и стени. Марин льо Пен и нейният „Национален фронт“ са във възход. Предстоят президентски избори във Франция, както и парламентарни в Германия – двата двигателят на Европейския съюз и страните, от които до голяма степен зависи единството на континента.

Национализмът и изолацията ли са отговорът, от който се нуждае Европа, за да се пребори с тероризма? Бившият френски президент Франсоа Митеран казва, че национализмът води след себе си война и вижда в него най-голямата заплаха за европейски мир. Другата теза също е популярна. Един то нейните хардлайнери е унгарският министър-председател Виктор Орбан, според когото пришълците нямат място в сърцето на Европа – защото представляват риск за сигурността и защото не могат да се впишат в европейския културен бит.

Едно е сигурно – тероризмът е най-големият бич на нашето време. Заплахата дебне от всеки ъгъл. Трябват решителни и единни действия в борбата срещу него. Може ли обаче войната да се води на принципа „всеки сам за себе си“, без координирани действия и единна стратегия?

Година след атентатите в Париж има повече въпроси, отколкото отговори. Европа бе ударена в сърцето, но от Европа зависи какъв ще бъде отговорът срещу тероризма.

Франция


Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай