1 426 2

Новият бюджет ни вади от джоба 5141 лв.

Всеки българин ще дължи по 3341 лв.

Венцислав Михайлов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Предложеният от правителството на Бойко Борисов бюджет за 2017 г. ни бърка в джоба с 5141 лв. Всеки българин ще дължи по 3341 лв. Това показват анализите на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда приходи от 35.2 млрд. лв., или 37.3% от прогнозния БВП (при 35.440 млрд. лв., или 37.6% от БВП по проекта на правителството). Разходите според алтернативния бюджет са 35.2 млрд. лв., или 37.3% от прогнозния БВП. По проекта на правителството тук сумата е 36.770 млрд. лв., или 39% от прогнозния БВП. ИПИ предвижда нулев дефицит, тоест балансиран бюджет, докато проектът на правителството, който вече мина на първо четене в пленарна зала, е с дефицит от 1.4% от прогнозния БВП.

От ИПИ посочват, че най-много в бюджета на всеки българин бъркат разходите за пенсии и социални плащания – 1723 лв. След тях идват парите за селско стопанство и транспорт 799 лв. На трето място е здравеопазването – 591, а веднага след това идва отбраната с 583 лв.

Най-малко плащания са за вноската за ЕС – 139 лв., лихвите по стари дългове – 116 и на последно място – култура с 87 лв.

Изключително опасни звучат и заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дори дълбоки промени в данъчната система. Всичко това са предложения, които са дълбоко пропагандни и търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация, предупреждават от ИПИ.

Историята от последните няколко години показва, че във времена на политическа нестабилност и промени на политическата сцена бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте. Опитът от 2013 и 2014 г. говори за опасност от по-ниски приходи, в т.ч. по-слабо усвояване на европейски средства, заради по-бавните обороти, на които започва да функционира администрацията при „аварийния режим” на работа на изпълнителната власт. В същото време се явяват множество непредвидени разходи, което в крайна сметка води до разпускане на бюджетната дисциплина. Видима е и тенденцията от последните години да има сериозни разминаване между това, което се гласува и това, което се реализира като бюджетна рамка.

Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, ИПИ стъпва на един консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас. В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1,3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), особено при положение, че за тази година ще бъде постигнат балансиран бюджет.

За това от ИПИ настояват:

- Отказ от всякакви идеи за нови разходи и популизъм на гърба на бюджета, в т.ч. по отношение на данъчната система - осуетяване на всякакви нови разходи, които могат да се "промъкнат" между първо и второ четене за законопроекта;

- Залагане на буфери в бюджета както в приходната му част (очакваните приходи от концесията на летището в София), така и в разходната (например задържане на 5% от разходите на всички бюджетни разпоредители до последното тримесечие на годината);

Приемане на бюджета за 2017 с балансирано салдо, в т.ч. по националния бюджет и по консолидираната рамка - балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация;

- Залагане на средносрочна бюджетна рамка с нулеви дефицити за 2018-2019 г. и окончателно скъсване с хроничните дефицити от 2009 г. насам;

- Замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; отлагане на големите разходи в сектор "Отбрана";

- преустановяване на програмата за "безплатно" саниране на многофамилни жилищни сгради;

- Занижаване на капиталовите разходи до едно по-реалистично ниво предвид очаквания умерен темп на усвояване на европейски фондове;

Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2.5% и 3%.

България


Още по темата

  • КНСБ: Защита на социалните плащания

    КНСБ: Защита на социалните плащания

    Бюджетът за 2017 г. е по-добър от бюджета за 2016-а. Около това становище се обединиха КНСБ, КТ "Подкрепа" и ГЕРБ след среща в парламента ...
    24.11.2016
    552
    0

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Дядо поп
    Отговор
    1 08:26  23.11.16
    Пълна лъжа,като разделим 36 000 000 000 (36 млрд.) на 1 000 000(1 млн.)работещи българи се получава прибл. 36 000 лв на работещ човек,т.е. всеки работещ трябва да изработи освен за себе си и 36 000 лв. за държавата. Ето защо сме бедна държава с бедни хора.
  • mediator37
    Отговор
    2 07:49  24.11.16
    Нещо не става много ясно с този държавен дълг, очевидно разпределен на човек, 3341лв. Той като се прибави към ежегодното скубане работещ българин (5140лв.) и става общо 8481лв. дължи българин на година за да се изчисти. Така го разбирам аз.

Напиши коментар:


Публикувай