29 Ноември, 2016 08:00 4 986 0

Войната за водата в Азия

  • китай-
  • вода-
  • река-
  • азия
Войната за водата в Азия - 1
Снимка: АП/БТА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Брахма Челани е професор от университета в Ню Делхи и Академията Роберт Бош в Берлин.

Анализ на Брахма Челани за Project Syndicate.

Напрежението за водата се покачва в Азия - и не само заради противоречивите морски претенции. Докато териториални спорове, като например в Южнокитайско море, привличат най-голямо внимание - в края на краищата, те застрашават сигурността на морските пътища и свободата на корабоплаването. Стратегическите последици от конкуренцията над транснационалните споделени ресурси от прясна вода са просто зловещи.

Азия има по-малко прясна вода на глава от населението, отколкото всеки друг континент, и тя вече е изправена пред водна криза, която, според едно проучване, MIT, ще продължи да се задълбочава. Тежък недостиг на вода се очаква до 2050 г. По време на големи геополитически раздори, конкуренцията над сладководните ресурси биха могли да се появят като сериозна заплаха за дълготраен мир и стабилност в Азия.

Битката е вече в ход, а Китай е основен агресор. В действителност, териториалното заграбване на Китай в Южнокитайско море е било придружено от по-тихо посягане над ресурсите в транснационални речни басейни. Преустройството на трансграничните речни потоци е неразделна част от стратегията на Китай за по-голям контрол и влияние върху Азия.

Китай със сигурност е в силна позиция, за да приложи тази стратегия. Страната се радва на ненадминато речно господство, с 110 транснационални реки и езера, преминаващи последователно през 18 страни. Китай също има най-много язовири в света, който не се поколебаха да използват за ограничаване на трансграничните реки. В действителност, строежът на язовири в Китай са насочени предимно на тези реки, които напускат Поднебесната империя.

Повечето от международното споделени водни ресурси на Китай са разположени на Тибетското плато, което е анексирано от 50-те години на миналия ХХ в. Не е изненадващо, че платото е новият център на китайския язовирен бум. Всъщност, новият 13-ти по ред петгодишен план, публикуван тази година, предвижда нова вълна на язовирни проекти на платото.

Освен това, Китай наскоро прекъсна потока на приток на река Брахмапутра, който е от жизнено значение за Бангладеш и северната част на Индия, за да се построи язовир, като част от голяма водноелектрическа проект в Тибет. Пекин гради и язовир върху друг приток на Брахмапутра, с цел да създаде серия от изкуствени езера.

Китай също построи шест мега язовири на река Меконг, която се влива в Югоизточна Азия, където въздействието надолу по веригата е вече видимо. И все пак, вместо да спре, Китай продължава с изграждането на още няколко язовири на река Меконг.

По същия начин, водните запаси в голяма степни сухи части на Централна Азия са под допълнителен натиск след като Китай присвоява все по-голям обем вода от река Или. Езерото Балхаш в Казахстан в момента е в риск от пресъхване. Това много прилича на Аралско море, което се намира на границата с Узбекистан, то е почти пресъхнало за по-малко от 40 години. Китай също е отклоняване на водата от Иртиш, която снабдява с питейна вода столицата на Казахстан Астана и захранва Об в Русия.

За Централна Азия, намалените трансгранични потоци са само една част от проблема. Производството на енергия в и селскостопанските дейности в поречието на Синцзян имат още по-голямо въздействие, тъй като те замърсяват водите на транснационални реки в региона с опасни химикали и торове, както Китай стори с реките в люлката на своя цивилизация – Хан.

Последиците от нарастващата конкуренция за вода в Азия ще отекват извън региона. Вече, някои азиатски държави, загрижени за собственото производство на храни, наеха големи парцели земеделска земя в Субсахарска Африка, като предизвика ответна реакция в някои области. През 2009 г., когато южнокорейската корпорация Daewoo договаряше сделка за наем на половината от обработваемата земя на Мадагаскар за производство на зърнени култури и палмово масло за южнокорейския пазар, последвалите протести и военна интервенция свали демократично избран президент.

Надпреварата за подходящи водни ресурси в Азия напряга селското стопанство и рибарството, уврежда екосистемите, и насърчава опасно недоверие и раздор в целия регион. На това трябва да се сложи край. Азиатските страни трябва да си изяснят, все още мътните политики за водата в региона. Ключът ще е ефективни механизми за разрешаване на спорове и споразумение за по-прозрачни механизми за споделяне на вода.

Азия може да изгради хармонична, основаваща се на правила система за управление на водите. Но тя се нуждае от Китай. Това засега обаче е не е вероятно да стане.

Превод: Венци Михайлов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА