2 546 2

Данъчна реформа и въвеждане на минимална часова ставка

Румен Гълъбинов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От години обръщам внимание, че това което може да се направи в България, е данъчна реформа. Но не да се въвежда нов вид данък, а да се въведе необлагаем минимум в съществуващото данъчно подоходно облагане. Така хората с най-ниски доходи ще имат повече средства и ще са в състояние да финансират увеличено потребление, защото тези хора не са основната маса от спестители, които си отварят сметки в банката. Те обикновено потребяват. Това веднага влиза в търговския оборот и съживява потреблението.

В България има и дискриминация по отношение на малкия и средния бизнес в лицето на едноличните търговци. Те все още продължават да плащат 15% данък печалба, при положение че всички останали – физически лица, акционерни дружества ЕООД, ООД, плащат по 10%. Затова смятам, че този данък трябва да се намали и за едноличните търговци на 10% и това върви със зануляване на данък дивидент, който е 5%. С това правим голям жест към инвеститорите и към малкия и средния бизнес, а те са основната бизнес среда.

За да останат малко повече пари на хората в джоба, така че да потребяват и да са по-достъпни цените за тях, добавям и диференцираното ДДС – също широко разпространено в ЕС. Това означава по-ниско ДДС за храни, лекарства, медицински услуги, което ще ги направи по-достъпни.

Друга мярка е по-широкото въвеждане на обратно начисляване на ДДС, с оглед намаляване на злоупотребите и поставяне на всички икономически агенти при равни условия. Злоупотребите се изразяват в това, че голям брой търговци незаконно присвояват ДДС по търговски сделки, които са недействителни, като това става чрез фирми, които издават данъчни фактури, които са недействителни и на основание, на които лица, занимаващи се с търговия, приспадат кредит за данък. Значението на ДДС е най-важният приходоизточник в републиканския бюджет, като на него обикновено се залага да осигури над 40% от данъчните приходи. Ефектът от всички гореизброени мерки за бюджета тогава няма да е намаляване на приходите. Защото ще има увеличен контрол и търговски оборот. Като се намали ДДС, се намалява наполовина и краденето на ДДС. Така намалява източването на републиканския бюджет. За да се променят нещата, предлагам следните прости данъчни корекции:

- Едноличните търговци не трябва да имат данък печалба от 15%, а 10%.

- Да се отмени данък дивидент, който е 5%. Така се прави жест към инвеститорите и малкия бизнес. Това ще оживи икономиката.

- Да се въведе необлагаемият минимум върху доходите на физическите лица. В страните с плосък данък имат такъв минимум. Хората с най-ниските заплати, като ги освободят от необлагаемия минимум и като заплатата им стане 460 лв., ще имат 80 лв. още в джоба си. Тези хора са 500 - 600 000. Така още 40 млн. лв. месечно ще влязат в потребление. За 1 година в икономиката ще дойдат нови 500 млн. лв., а това ще повиши с половин процент ръста на брутния вътрешен продукт.

- ДДС-то за храни и лекарства да стане диференцирано. Да се намали с 10%. Така също ще се увеличи търговският оборот.

- Трябва да се въведе обратното начисляване на ДДС*.

Това е начинът да се справим с фалшиви фактури, с фирмите фантоми, които точат ДДС-то. Като намалим ДДС-то на лекарства и храни, тогава това намалено ДДС да бъде с обратно начисляване.

Тези 5 мерки ще донесат 1,5% допълнителен ръст на брутния вътрешен продукт на икономиката.

Може би е дошло времето и в България да се въведе минимална часова ставка вместо минимална месечна работна заплата.

Държавите от ЕС, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване:

Германия: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Франция: данни за януари 1999 г. — януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;

Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца;

Великобритания: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;

Средните почасови разходи за труд в ЕС-28 се оценяват на 25,03 евро през 2015 г. и на 29,50 евро в еврозоната в ЕЗ-19. Тези средни стойности обаче крият значителни различия между държавите членки на ЕС, като най-ниските брутни почасови доходи са отчетени в България.

Сега почасовото заплащане в България е уредено нормативно, с постановление на МС, което определя успоредно съществуване на минимална работна заплата и минимална почасова ставка.

При отпадане обаче на минималната работна заплата няма да може вече минималната работна заплата и минималната почасова ставка да съществуват заедно.

Въвеждането на минимално почасово заплащане ще повиши гъвкавостта на пазара на труда, като минималните почасови ставки могат да се актуализират всяка година.

При почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на работниците и служителите.

Това ще доведе до конкуренция между работодателите и добрите служители ще се привличат там където почасовото възнаграждение е по-добро. За след работното време се плаща екстра като overtime с горница 50%, например.

Минималната задължителна почасова ставка трудно може да бъде "заобиколена" чрез договор с подизпълнител. Минималната почасова ставка ще изсветли сивия сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час, а оттам ще се увеличи и събираемостта на осигурителните вноски за пенсия.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Предприемач
    Отговор
    1 09:42  10.12.16
    Добри идеи от фискална гледна точка. От конкурентна обаче, е необходимо и въвеждане на "Корпоративен данък" или друго допълнително облагане върху дейността на корпорациите и веригите, защото едрия бизнес печели от мащаба и унищожава средния и дребния, където е в пряка конкуреция при предлагането на стоки и услуги за крайни потребители.
  • Крилья Советов
    Отговор
    2 17:07  11.12.16
    Хубави намерения, но само дотам! Намаляването на ДДС съвсем не означава по-малко крадене. Може би по-малък интерес от източването му, но не и по-малко източване. Има ли автоматична релация между двете събития?! Не! Отпадане на минималната работна заплата. Това не е проблем и сега. Необлагаемият минимум е отново хубава идея, но пак никой не може да гарантира, че тези 80 лв./месечно ще бъдат инвестирани в потребление, вместо оставени в Бурканбанк. Откъде тогава изводите за едни 500 млн. лв. в потребление?! Минималната почасова ставка пък е доста лесна за заобикаляне - в Германия доскоро се вземаха подизпълнители, които изпълняват работата на хонорар. Сериозно ли смятате, че ситуацията няма да се повтори в България, защото някой се е поучил? Половината ни закони са копирани от немските и пак резултатът е нулев, защото никой не ги спазва.

Напиши коментар:


Публикувай