2 731 0

Глобалната мощ на Тръмп

Икономическата политика на Тръмп ще отекне из целия свят

Снимка: БТА/АР
Снимка: БТА/АР
Андрю Шенг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Андрю Шенг и Сяо Ген за Project Syndicate.

Андрю Шенг е изтъкнат представител на Азиатския институт за икономически изследвания към Хонконгския университет, бивш главен съветник на надзорната банкова комисия и временно преподаващ професор в университета "Цинхуа" в Пекин.

Сяо Ген е президент на Международния финансов институт в Хонконг и професор в Хонконгския университет.

Много усилия се хвърлиха в опити да бъде обяснена неочаквана победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Най-простото обяснение обаче е и най-вярното: опонентите на Тръмп бяха изиграни. Тръгвайки от бившия държавен секретар Хилари Клинтън, която по сметките на всички беше фаворит за спечелването, та до републиканците, които бяха в опозиция на кандидатурата ѝ - хората значително подцениха новоизбрания президент. Световните сили, и по-точно тези в Азия, не бива да повтарят същата грешка.

По време на кампанията си Тръмп знаеше прекрасно каква е Клинтън – умна и опитна, но без неговата хитрост и нюх да рекламира себе си. И така, той се направи на глупак, агитирайки в щати, които мнозина смятаха за загуба на време, докато Клинтън следваше стратегия, базирана на данни. Нейният подход ѝ спечели 2.7 милиона повече гласове от тези на Тръмп. Неговият му спечели президентството.

Сега, готвейки се да вземе властта, Тръмп използва много от същите тактики, които вече приложи по време на кампанията. Той наблегна на митингите, вместо на пресконференциите и предпочете изявите в комедийното шоу „Saturday Night Live” пред нарастващия конфликт в Сирия. Междувременно той шокира дипломацията на САЩ, най-вече с разговорите си по телефона с филипинския държавен глава Родриго Дутерте и тайванския президент Цай Ин-уен. И вместо се оставим Тръмп да шокира света отново, трябва да се научим да го „четем“.

Изводът на всеки, който си е имал работа с Тръмп е, че той е типичният владетел от едноименната книга на Макиавели – работещ почти изцяло за безскрупулни лични интереси. Според Макиавели „първото мнение, което човек си изгражда за даден владетел идва, наблюдавайки обкръжението му“. Та, за да определим плановете на Тръмп, трябва да започнем от неговите назначения.

Когато Тръмп избира позиции, отговарящи за националната сигурност, отбраната и външната политика, се среща една тенденция – всички назначени са специалисти по въпросите с Близкия Изток и Русия. Изглежда така сякаш Тръмп иска да смени подхода на предшествениците си - подход на изолация към Русия. Всместо това, той ще използва Русия като помощник за справяне със ситуацията в Близкия Изток.

Позволението на Тръмп, който преди всичко е бизнесмен, да остави конкурент да се справи с враговете му изглежда добре (Това перфектно допълва и намеренията му да привлече съюзници на САЩ за защита). Тук помага и това, че Тръмп таи известни симпатии към руския президент Владимир Путин. Повечето разузнавателните служби в САЩ смятат, че Путин се е намесил в изборите, за да помогне на Тръмп да спечели.

Но причините Тръмп да изгради ос около Русия и последиците от това се простират отвъд Близкия Изток. И САЩ, и Русия печелят от по-високите цени на петрола, докато страни като Китай и Япония са потърпевши. Също така Русия може да наложи географски натиск върху Китай и, всъщност, върху останалата част от Азия. (Забележете колко бързо Япония върви към Китай.) А Русия може да бъде и силата, която най-накрая да пришпори Европа да поеме повече отговорност върху собствената си сигурност.

Икономическата политика на Тръмп ще отекне из целия свят, включително и Азия. Да припомним отново – назначенията на Тръмп са показателни.

Тръмп избра трима бивши служители на „Голдман Сакс“ да водят икономическия му екип. Да, същия „Голдман Сакс“, срещу който Тръмп роптаеше по време на предизборната кампания. Обещанието му да „източи езерото“ от връзкарство и корупция е по-скоро тактическо, отколкото искрено. Това показва, че дерегулацията и намаляването на данъците ще са единствените обещания, които Тръмп ще изпълни. Малко е вероятно политика, ограничаваща банките, които са „твърде големи, за да фалират“ като Dodd-Frank, например, да оцелее при президентството на Тръмп.

Всъщност, Тръмп и екипът му не мислят проблема за толкова голям, че да ги провали. Напротив, те прилагат същата логика при бюджета на САЩ. Признавайки факта, че светът няма друг избор, освен да продължи да дава заеми на САЩ, за Тръмп е удобно да трупа държавен дефицит и дългове, докато намалява данъците и разходите за инфраструктура.

Напук на твърденията на гадателите, икономическата политика на Тръмп може да сработи. С достатъчно инвестиции в инфраструктура и с помощта на отрицателни реални лихвени проценти Тръмп може да съживи производството и брутния вътрешен продукт дотолкова, че да погаси дълга на Америка в реално изражение. Ключът към успеха може да да е контролирането на поскъпналия долар, който удари най-високата си стойност от 13 години насам след изборите.

Силният долар не е в полза на Азия. Когато доларът е слаб, мултинационални компании теглят заеми в долари, за да финансират бизнеса си на развиващите се пазари, което носи повече доходи в местна валута. Позитивната носеща търговия осигурява по-високата възвръщаемост в местна валута, а намаляващата цена на долара е в полезна за всички, особено за развиващите се пазари, които печелят от повече износ.

Но когато доларът се засили, цикълът се преобръща. Търговията поскъпва, когато спредът на доходността се разширява за развиващите се пазари (Най-малко 40% от глобалната търговия се извършва в щатски долари, стоящи зад 60% от финансовия поток).

В крайна сметка развиващите се пазари могат да започнат да инвестират в долари, защото процентът на поскъпване е по-висок от този на печалбата от търговия. Това „изстрелва“ долара още по-нагоре. Нарастващото геополитическо напрежение укрепва този цикъл. Доларът е символ на стабилност в момент, когато федералният резерв на САЩ индикира по-бърза нормализация на лихвените проценти.

И докато е така, почти всички азиатски валути, включително йената и юанът, са под натиск. Японската централна банка и Китайската народна банка са предприели стъпки, за да ограничат обезценяването. В по-широк план развиващите се икономики също са потърпевши от ниските цени на стоките. Продължителното покачване на долара ще задълбочи тези проблеми.

Но според разбиранията на Тръмп и неговите десни колеги, когато развиващите се пазари са в беда, само федералният резерв може да осигури ликвидността, облекчаваща натиска. С други думи, Тръмп е силният. Останалите не трябва да го подценяваме, за да не станем косвени жертви.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Китай


Напиши коментар:


Публикувай