Международните бариери пред икономическия план на Тръмп

Анализ на Мохамед Ел Ериан за Projec Syndicate

Мохамед Ел Ериан е главен икономически съветник на Allianz, бивш изпълнителен директор на PIMCO, бивш изпълнителен директор на управляващото дружество на Харвард и председател на Съвета за глобално развитие на американския президент Барак Обама.

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп би трябвало да има сравнително ясен път за прокарването на икономическата си програма в условията на републиканското мнозинство в двете камари на Конгреса. Той може да се възползва от пробив в политическия застой, който парализираше системата през последните шест години. Икономиката на САЩ обаче не съществува във вакуум. Ако Тръмп иска да успее да донесе висок растеж и икономическа стабилност, както обеща, той ще има нужда от помощ от вън.

Тръмп установи инвестиции в инфраструктурата, данъчната реформа и дерегулацията като централни компоненти в своята стратегия за увеличаване на реалния и потенциалния растеж на американската икономика. Той си е поставил амбициозни цели като достигането на годишен ръст на БВП до 4%.

При поемането на властта от неговата администрация, изглежда че Тръмп ще се въздържи от задействането на търговска война. Той ще иска да се движи бързо към висок растеж, висока инфлация и повече пари, които да влязат във финансовите пазари. Това позволи на Федералния резерв, за да започне да нормализира паричната си политика. От там посочват, че прилагането на тези подходи ще се увеличи през 2017 г.

Пазарите изглеждат убедени, че САЩ постепенно ще излязат от своята прекомерна зависимост към неконвенционална парична политика, заменяйки я с микс от свободна фискална политика и насърчаване на растежа на структурни реформи. Изглежда, че този преход беше нещо, което преследваше и бившият президент на САЩ — Роналд Рейгън. Действащият президент Барак Обама искаше да упражни подобен подход, но беше затруднен от силно поляризирания Конгрес.

Очакването, че Тръмп ще има по-голям успех на този фронт, се отрази на цените на активите. Цените на акциите се повишиха, водени от финансовите индустриалци. Лихвените проценти по държавните облигации на САЩ се повишиха, а доларът стигна до нива, невиждани от 2003 г. насам.

Тук е мястото, където идва останалата част от света. Други големи икономики в Европа и Азия може да минат през по-трудни времена от американската. Това ще е докато САЩ се опитват да ребалансират своя политически микс, който продължава да се характеризира със спорна парична политика, неадекватни структурни реформи и в някои случаи прекалено строга фискална политика. Ако това не бъде направено обаче, инвеститорите ще бъдат стимулирани да търгуват с германски и японски облигации, които имат ниска и дори отрицателна възвръщаемост, за да стигнат до високодоходните американски брендове. Вълната от капиталови потоци към САЩ ще доведе до още по-голямото повишаване на стойността на долара.

Въпреки, че икономиката на Америка се справя добре спрямо доста от останалите развити икономики, тя все още не е добила достатъчна скорост, за да се справи с по-продължителен период на един значително по-силен долар, който би засегнал нейната конкурентоспособност в международен план. Увеличаването на риска от подобно развитие, би насърчило администрацията на Тръмп да се насочи към протекционистка реторика. Това може да попречи на бизнес пазара на доверието и дори да предизвика реакция от основните търговски партньори.

Ако идеите за икономиката на Тръмп постигнат целите си, тогава ключови страни като Германия, Китай и Япония ще трябва да промотират своите собствени корекции в политиката на растежа. Те ще трябва да наложат бързо насърчаващи растежа структурни реформи в подкрепа на паричния стимул. Германия ще трябва да се стреми към по-свободна фискална политика, приемайки по-отстъпчив подход към дълга на Гърция.

За съжаление на Тръмп по-голямата част от света не изглежда готова за извършването на подобна цялостна промяна в политиката. За това и членовете в неговия икономически екип ще трябва да създадат пряк контакт със своите германски, китайски и японски колеги, с оглед подобряването на политиката по международна координация.

Германия, Китай и Япония имат основателни причини да приемат подобен преход. Те не правят достатъчно, за да се измъкнат от монетарната експанзия на този етап. Рискът от странични щети се увеличава, а въвеждането на структурни реформи закъснява. Ако те помогнат на САЩ да достигнат здрав и устойчив растеж, те ще помогнат на собствените си икономики. Това ще помогне за избягването на сценарий, в който администрацията на Тръмп, подложена под политически натиск, застрашава протекционистките мерки и повишава риска от търговска война, която ще навреди на почти всички.

Въпреки несигурността около предстоящото президентство за Тръмп можем да кажем поне едно нещо. Изглежда, че той е в силна позиция, за да даде силен тласък на икономическия растеж на САЩ. Той и екипът му обаче ще трябва да намерят начин, за да отстранят потенциалните международни бариери, които стоят пред тях.

Превод: Росен Стойчев

Copyright Project Syndicate

Публикувано във факти.бг:

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.