252 0

Манджурският кабинет

Снимка: БТА
Снимка: БТА
Нина Хрушчова

Анализът е на Нина Хрушчова за „Project Syndicate“.

Нина Хрушчова е професор по международни отношения в „The New School“ в Ню Йорк. Тя е старши научен сътрудник в Института за световна политика. Автор е на книгата „Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката".


Преходът на Доналд Тръмп от кандидат за президент на САЩ до истинското му поемане на властта напомя много на позабравения холивудски жанр: параноична мелодрама. Може би в най-емблематичния филм от този тип, Манджурският кандидат, се разказва относно комунистически заговор, който цели да използва сина на лидера на дясната партия, за да се нанесе удар по американската политическа система. Като се вземе предвид добронамереността, с която Тръмп и много от неговите назначения таят към руския президент Владимир Путин, то реалността може да е на път да наподоби или дори надмине случващото се във филмовото изкуство.

Все пак може да бъдем сигурни, че притегателната сила на Путин, която е захванала Тръмп, държавния секретар на страната Рекс Тилерсон, и съветника по националната сигурност генерал Майкъл Флин, не може да е в резултат от промиване на мозъка, освен ако не считаме, любовта към парите ( и към хората, способни да ви ги наливат като с фуния) като вид промиване на мозъка.
Независимо от това, подобна Кремлинофилия - способна да възкреси уханието на параноята от Студената война - определено се явява тотално неамериканска.

Помислете за пренебрежението от страна на Тръмп към доклада на ЦРУ гласящ, че от Кремъл са насочили хакерите, които целяха намеса в изборния процес за президент на САЩ през миналия месец, която да облагодетелства Тръмп. В типичния си стил, Доналд заля с туийтове ЦРУ, опитвайки се да ги припише на победения си опонент, Хилъри Клинтън. Избраникът на Тръмп за заместник-държавен секретар Джон Болтън, стига дори по-далеч, предполагайки, че хакването на Националния комитет на Демократическата партия, наред с председателя на кампанията на Хилъри - Джон Подеста, е било операция с "фалшив флаг", предназначена единствено да очерни невинния Кремъл.

Самата идея, че кандидат за президент на САЩ би предпочел да се довери на думата на Кремъл, вместо да застане зад ЦРУ и да се довери на най-висшите членове на собствената си партия, е силно странна и дори опасна. Но едновременно с това номинацията на Тилерсон - дългогодишен изпълнителен директор на ExxonMobil, най-мощната енергийна компания в САЩ, която има десетки милиарди долари, инвестирани в Русия - да бъде първият дипломат на Америка отнася любовната афера с Кремъл без прецедент в цялата американска история.

За Тилерсон да застане на страната на Русия срещу САЩ не е нещо ново. Помислете за санкциите, които САЩ и Европа, наложиха на Русия в отговор на анексирането на Крим - един очевидно незаконен акт - през 2014 г. Вместо да подкрепи американската политика, Тилерсон предпочете да го омаловажи. Вместо да почете призива на президента Барак Обама ExxonMobil да не изпраща свой представител на годишния Международен икономически форум в Санкт Петербург, Тилерсон цинично пусна да срещата председателят на една от международните операции на компанията. И вместо да върне Ордена на приятелство, който той лично получи от Путин само няколко месеца преди инвазията в Крим, Тилерсон продължава да се ползва гордо със статута на "приятел на Владимир."

Флин, подобно на Тилерсон, също се къпе в благата от коритото на Кремъл. След като бе уволнен от Обама за некомпетентен си управление на Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ, Флин веднага започна да култивира руски бизнес контакти. И Путин изглежда е бил повече от щастлив да види, че търговските врати вече са широко отворени за Флин. Сега се появи и скандален снимка на Флин седнал до Путин в един от банкетите за RT (Русия днес) - подкрепяната от Кремъл кабелна новинарска мрежа, която е основен източник на изменените, и дори фалшиви, новини, които затрупаха САЩ по време на неотдавнашната предизборна кампания.

Що се отнася до Тръмп, изявленията, направени от синовете му предполагат, че, ако американската общественост някога насочи погледа си към данъчните му декларации и бизнес кредити, то ще се открие, че и самият той също се е загнездвал за известно време със златото на Кремъл . Без съмнение той е взел пари от безброй руски олигарси. През 2008 г. Тръмп се освободи от едно от своите имения на Палм Бийч в полза на Дмитрий Риболовлев, олигарх в производството на торове, за $ 95 милиона. За Сергей Милиан - ръководител на руско-американската търговска камара, се смята, че е направил възможни безброй инвестиции от страна руснаци в проекти на Тръмп. За джобовете на Тръмп явно няма такова нещо като "твърде мръсни" пари.

Обожанието на Тръмп към Русия - или по-точно - към руски богатства - се оказва, че датира много отпреди американците да отидат да гласуват до урните. Това се отнася и за навика му да се обгражда със съветници, имащи сходни на неговите разбирания. В продължение на месеци, президентската кампания на Тръмп бе водена от Пол Манафорт - политически агент, който е работил, за да осигури победата и на опозорения президент Виктор Янукович на президентските избори в Украйна през 2010. Тръмп отряза обществените си връзки с Манафорт едва когато настоящото демократично правителство на Украйна разкри документи, които намекнаха за милионите долари, платени в кеш от страна на Янукович в полза на Манафорт.

С приближаването на встъпването в длъжност на Тръмп, американците трябва да си отговорят на три големи въпроса. Един, в известен смисъл, е припомнянето на въпроса, който самият Тръмп повдигна по отношение на Клинтън по време на кампанията си: Какво се случва, ако ФБР открие доказателства за престъпно поведение от страна на президента? Или, по-конкретно, в случая на Тръмп, какво се случва, ако президентът се опитва да приключи разследванията на ФБР касаещи негови търговски дейности, свързани с Русия, или пък действията на приближени до него, какъвто бе Манафорт?

Вторият въпрос, който Сената на САЩ трябва да си зададе, преди да потвърди, Тилерсон на поста държавен секретар, се отнася до степента на неговите лични и тези на ExxonMobil финансови интереси в Русия. Сенатът също трябва да разследва как тясно Тилерсон си е сътрудничил с Игор Сечин, председателят на Rosneft и прословут бивш агент на КГБ, особено по отношение на повторната национализация на голяма част от руската петролна индустрия и поставянето й под личния контрол на Сечин. (Подобни въпроси трябва да бъдат зададени и за Флин, въпреки факта, че постът му като съветник по националната сигурност, не трябва да бъде потвърждаван от Сената и реално малко може да се направи по отношение на неговото назначаване.)

Най-големият от всички въпроси обаче се отнася към американския народ. Дали той наистина е готов да приеме за президент, човек, който осъжда мъже и жени, които рискуват живота си, защитавайки интересите на САЩ, и такъв който в същото време не се свени на бърза ръка да хвалят и защитава Путин и неговите приятели, дори в случаите когато безразсъдното им, дори криминално, поведение излиза наяве?

В края на Манджурският кандидат, друг герой, чиито във филма мозък е промит - (Франк Синатра) Марко - успява да се пребори с "програмирането" си и да саботира комунистическия заговор. Но това беше Студената война, предложена на големите екрани от Холивуд: разбира се, че добрите спечелиха. Тръмп: Филмът обаче не се очертава да има чак такъв хепиенд.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай