119 0

Китай като предизвикателство за Тръмп

Брахма Челани

Анализ на Брахма Челани за Project Syndicate.

Брахма Челани е професор към разположения в Делхи Център за стратегически проучвания и Академията Роберт Бош в Берлин.

През последните осем години, с по – агресивното перчене на Китай в Азия, американският президент Барак Обама беше критикуван от мнозина за неизпълнение на задължението да се изправи срещу азиатския гигант. Това беше по време на мандата на Обама, когато Китай сложи ръка на спорната Скарбъро плитчина от Филипините и издигна седем изкуствени острови в Южнокитайско море, върху които той разгърна тежки оръжия – всичко това, без да понесе някаква международна санкция.

Мнозина очакват от наследника на Обама - Доналд Тръмп, да промени всичко това. Все пак не е изключено той да е едно добро начало.

По време на кампанията си Тръмп заплаши да наложи санкции срещу Китай за "изнасилването" на Америка в търговията, да наложи големи мита на китайския внос и да сложи етикета валутен манипулатор на Китай още в "ден първи като президент." Скоро след победата си Тръмп си поздравително телефонно обаждане от президента на Тайван, като по този начин скъса с близо 40 години дипломатическа практика. След това Тръмп направи още една крачка напред като публично оповести, че той ще използва политиката за „Единен Китай” като разменна монета в двустранни преговори по спорните икономически въпроси и проблеми със сигурността – от данъците по вноса до Северна Корея.

Но Тръмп направи крачка назад. Китайският президент Си Дзинпин даде ясно да се разбере, че той не би говорил с Тръмп по телефона без гаранция, че президентът на САЩ не подкрепя политиката на „Единен Китай”. Разговорът се състоя, и Тръмп направи това, което точно Си искаше, привидно без да извлича нещо в замяна. Ако Китай сега възприема Тръмп като нехаплив, то на американския президент несъмнено ще му е трудно да осигури отстъпки от Китай по въпросите на търговията и сигурността.

Тръмп не е единствената фигура в неговата администрация за прокарване на смела позиция срещу Китай и след това се оттегля покорно. По време на изслушването му в Сената за номинацията му като държавен секретар Рекс Тилърсън обяви, че САЩ трябва да "изпрати на Китай ясен сигнал" заради отказания достъп до неговите изкуствени острови в Южнокитайско море. Тилърсън критикува Обама за това, че е позволил експанзионизма на Китай в региона, така и на анексията на Крим от Русия.

Но Тилърсън, както своя шеф, направи крачка назад. Тилърсън сега смята, че САЩ трябва да могат да ограничават достъпа на Пекин до спорните острови в Южнокитайско море в случай на непредвидени обстоятелства.

И още едно поведение на Китай заслужава по-силни действия от САЩ. Страната се опитва да наруши статуквото не само в Южнокитайско море, но и в Източнокитайско море и Хималаите. Пекин се опитва да създаде голяма сфера на влияние. Не трябва да се забравят и опитите за реинженеринг на трансгранично течащите реки. Всичко това е предназначено да се постигне от китайски лидери цел за създаване митичния статус на страната - „Средното царство”.

Недостатъците в политиката на САЩ откриха пътя за тези инициатива, отчасти те помагат да превърнат китайския износ в неумолима сила. Проблемът не е, че Китай има силна икономика, а по-скоро че той злоупотреби с правилата за свободна търговия като субсидира износа си и възпрепятства вноса, за да защити своите компании и индустрията. Днес Китай продава стоки за $ 4 в САЩ за всеки $1 от вноса.

Точно както САЩ по невнимание оседла света с радикалния бич чрез обучение на афганистанските муджахидини – антисъветска бойна сила, от които Ал Кайда еволюира – Америка неволно създаде правилата, които чудовищно подпомагат икономическия възход на Китай. И в същото време злоупотребите от Китай стават по-смели и по-очевидни.

Освен това дори без да се поддава на политиката на Един Китай, Тръмп има достатъчно пространство да прилага натиск. Той може да започне чрез критика срещу увеличаването на китайските репресии в Тибет. Той също така може да разшири политическите, търговски и военни контакти с Тайван, където политиката на Единен Китай би имала парадоксален ефект на задълбочаване чувство за национална идентичност и укрепване на тяхната решимост за автономност.

За да укроти Китай и донесе стабилност в Азия, Тръмп ще трябва да работи в тясно сътрудничество с приятели. Усилията му да се създаде лична връзка с японски министър-председател Шиндзо Абе и протягането на ръка към Индия и Южна Корея са положителни знаци.

Тръмп има възможност – и отговорност – да промени това. Ако не, Китай ще продължи да оспорва статуквото, със сериозни потенциални последствия за Азия и света.

Превод: Венци Михайлов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай