САЩ vs.Русия: Приятелството е възможно

Koго ще назначи Доналд Тръмп за посланик на САЩ в Русия? Това е един от най-често задаваните въпроси в световната политика напоследък. Особено на фона на сложните отношения между Вашингтон и Москва, на случващото се в Украйна и на очакваната промяна на ролята на Белия дом в този променлив свят, в който живеем.

Изданието Politico съобщи, че Тръмп може да назначи за посланик в Москва Томас Греъм – дългогодишен съветник на легендата на американската дипломация Хенри Кисинджър и директор на неговата консултанска компания. В ексклузивно интервю за руската служба на „Гласът на Америка“ самият Греъм отказа да коментира бъдещето си. „Това са само слухове, не чета вестници“, заяви той.

Ако назначението му стане факт, това няма да е никаква изненада. Томас Греъм е повече от опитен дипломат и се смята за един от най-големите експерти във Вашингтон по темата „Русия“. В края на миналия век той вече е работил в американското посолство в Москва, бил е специален съветник на президента Джордж Буш-младши и говори добре руски.

Но още по-важен факт е, че в момента той е управляващ директор на компанията Kissinger Associates и се смята за ключов съветник на 93-годишния Кисинджър. Последният не спира да води активен живот въпреки напредналата си възраст. Среща се многократно с Владимир Путин, често посещава Китай, а напоследък разговаря твърде често с Доналд Тръмп. В американската преса вече се появиха съобщения, че Кисинджър може да получи трудната задача да посредничи между Тръмп и Путин. Томас Греъм отказва да коментира тези твърдения.

И Греъм, и Кисинджър са представители на школата на „реалистите“ в американската външна политика. Техните подходи и мнения определено съвпадат с възгледите на Доналд Тръмп. Особено за отношенията между Вашингтон и Москва.

„Мисля, а в случая говоря от името на доктор Кисинджър“, казва Греъм в интервю за „Гласът на Америка“, че той би искал да види значително подобрение в американо-руските отношения и през последните години работи много по въпроса. Буквално от първия ден, в който Путин стана президент на Руската федерация.

През последните няколко години, когато двустранните отношения рязко охладняха, Кисинджър опита многократно да ги нормализира, опита да създаде канал за връзка с Москва и да постави началото на диалог, в който всеки зачита националните си интереси, световните проблеми и проблемите, с които двете страни се сблъскват. Само на основата на подобен диалог можем да успеем да се разбираме и да построим стабилни отношения, казва Греъм.

Според германския Bild Кисинджър вече е предложил на Тръмп план за решение на украинската криза, която е основен проблем по оста Вашингтон-Москва. В основата му стои т.нар. „инициатива Бойсто“. На едноименния финландски остров през лятото на 2014 г. американски и руски експерти проведоха неофициални преговори за прекратяване на руско-украинския конфликт.

Предложението включваше неутрален статут на Киев, демилитаризация на украинския югоизток и преговори за Крим. Част от тях залегнаха в Минските споразумения. Томас Греъм беше ключов участник в тези разговори.

„Инициативата Бойсто“ показа възможен път за изход от кризата. Греъм смята, че изпълнението на Минските споразумения, в съчетание с отмяна на санкциите, въведени от администрацията на Обама, могат да донесат решение, което да е изгодно за всички.

„Мисля, че е очевидно, че Русия има своите дългосрочни интереси в Украйна и за това си има исторически, културни и личностни причини“, казва Греъм. Признаването им не означава да признаем Украйна за част от руската сфера на влияние, но всичко това трябва задължително да бъде отчетено и коригирано в американската външна политика, смята Греъм. САЩ също имат своите интереси в Украйна и в тази светлина трябва да бъде намерен баланс в интересите на двете страни. Това всъщност е реалната цел на диалога.

Въпреки това, въпросът трябва да бъде поставен много по-широко. Съществуват сериозни разногласия по целия глобален ред с проблеми и те трябва да се обсъдят, продължава Греъм. На първо място това е целият световен ред през последните 60-70 години и дори много по-назад във времето. През цялото това време САЩ са се опирали на европейския принцип на суверенитета, териториалната цялост, легитимното използване на сила и правото на самоопределение.

Според мен, и във Вашингтон, и в Москва са съгласни с тези основополагащи принципи. Големият проблем идва от тяхната интерпретация и използването им в настоящата ситуация.

Това са проблеми от общ характер, но съществуват и конкретни въпроси, по които има разногласия. Украйна, Сирия, интересите ни не съвпадат в Арктика и Южна Азия, твърди Греъм. По тази причина новата американска администрация трябва да установи канал за свръзка и да проведе дискусия на високо ниво за това – как ние разбираме новата ситуация в света и какви искаме да видим двустранните отношения.

Точно на тази основа на разбиране трябва да формулираме нашата политика към Кремъл. Русия, която ще даде тласък на нашите интереси, защото това е истинското й лице, а не нашата идеализирана представа за нея, която се надявахме да видим преди 25 години след разпадането на Съветския съюз. Това са реалностите и те определено нямат нищо общо с демоничния образ на Федерацията, който господства в голяма част от западните медии.

Това е много прагматичен подход и се основава на трезвата оценка на нашите разбирания за националните ни интереси, но без да забравяме, че Русия също ще преследва енергично собствените си цели и няма да е склонна към отстъпки, които от нейна гледна точка поставят под опасност постиженията й в глобален мащаб.

Греъм коментира и темата с обвиненията на Вашингтон към Москва за хакерските атаки по време на кандидат-президентската кампания през есента. „Това действително е много сложен въпрос“, казва той. Сложността идва от това, че много от участниците на терен имат достъп до секретна информация. Аз не разполагам с такава и не мога да кажа на какво се базират изводите на ЦРУ.

Много служби събират секретна информация и често прибягват до хакерски действия. Политическото ръководство на САЩ привлича към себе си голям интерес и много световни разузнавания опитват да пробият системата, като за тази цел ползват всички възможни средства в това число и най-ефективните методи. Русия не прави изключение и работи здраво в киберпространството. Това отдавна е задължително за всички. Глобалните политически играчи, които не ползват шифровани програми и не отделят внимание на кибер-безопасността, трябва да бъдат готови за пробив от руснаци, китайци и още кой ли не. Списъкът е много дълъг.

Така че няма нищо неочаквано в опит на Русия за пробив в сървърите на Демократическата партия. Проблемът идва от опита да съчетаеш собствените си хакерски атаки с публикуването на добитата информация.

Нищо ново от исторически план. Нужно е само да повишим мерките за безопасност в интернет, а не да циклим в обвинения за това, което прави Русия.