2 667 1

Дайте "Златен век" на голия директор

Милен Ганев Рекламист
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Два скандала, кой от кой по-безумен, белязаха седмицата, в която зимата разхлаби ледената си прегръдка. Поначало няма значение дали естеството на проблема е от някаква обществена важност, щом ведъж вече е попаднао на медийния прицел с подобаващата щипка пикантност. Има нещо генерално сбъркано у нас, но няма как – налага ни се налага да живеем с този дефект. На отделният индивид не е писано да живее в два поредни етапа от собствената си еволюция. Може единствено да се заблуждава, че това му се случва.

Опитайте се да си спомните за проведен митинг, протест или друга проява в подкрепа на малтретиран учител от агресивни родители или ученици. Трудна работа. Явява се битият педагог с подуто, като след среща с Кличко лице, обяснява колко унизен се чувства, че е изучил поколения деца и не това е заслужил в заника на кариерата си. След ден-два всичко потъва в медийния миш-маш, а максималният отпор на обществото е да поцъка с език, докато случката не заглъхне напълно. Защото да пребият учител е случка или в най-добрия случай инцидент. Когато обаче неочаквано в училищен сайт за няколко минути се появят голи снимки на директора на школото и хоп – обществената съвест достига неподозирани висини.

Така изведнъж консервативната ни извън всякакво съмнение нация влезе в най-разкрепостената си роля, недопускайки възмущението да вземе връх. Това вече не е случка, нито инцидент – това е заговор за дискредитиране, комплот за сваляне, а някои стигнаха и много по-далеч – част от хибридната война. Да, и подобни мнения се чуха. А заговори ли се за хибридна война, стигаме до дългата ръка на Кремъл, който освен че си играе с вътрешните работи на САЩ, явно започва да кадрува и в родното образование. Седнал Путин да се занимава с оная работа на директора на 51 училище “Елисавета Багряна“. Между другото само Багряна не взе отношение по темата, но тя поне си има уважителна причина.

И така, проблемът стана политически. Директорът получил 200 000 лв от „Америка за България“, с които до следващата година трябва да обзаведе кабинети по естествени науки в училището. Това бе напълно достатъчно скандалът да се прехвърли изцяло на политическата нива. Политиката измести изцяло нагона към пикантерии. Още преди прокуратурата да се произнесе дали снимките са манипулирани или не, това вече не бе важно и интересно. Нацията ни е достатъчно политизирана. Няма никаква нужда от новата формация на Христо Иванов да ни призовават да се политизираме още. Това отдавна е факт. Няма какво да коментираме и кадрите от фотосесията. Нагонът към селфита явно вече не робува на възрасти.

Много по-дълбока перверзия може да се долови в едни други кадри – тези, на които ученици протестират или подкрепят, все едно, съблеченият си в училищния сайт директор. И разгневените им майки покрай тях. За нула време живеещата от подписка на подписка обществена съвест събра над 1200 парафа в подкрепа на директора. Можем само да гадаем колко от тези хора действително познават директора или качеството на работата му, но сред подписалите имаше и живеещи в чужбина. Напълно заглушени бяха малкото разумни мнения, като това на Любен Дилов примерно, че през 2017 г. трябва да сме доста внимателни с личната информация в компютрите ни – и това трябва да важи най-вече за онези, заети с обществена дейност.

Експанзивният икономист Владо Каролев светкавично взе отношение по темата, като качи своя гола снимка в мрежата и отсече, че случаят е…политически. Подготвя се и култов календар с разсъблечени педагози, който, както се разбра, вече може да се поръча авансово, преди да е заснет. Какво по-естествено от това, да си закачиш на стената календар с разсъблечени учители, нали. Като тинейджър съм си представял някои от по-младите „другарки“ в по-предизвикални сюжети, но чак календар. Пък и тогава още нямаше дори принтери. Протестът срещу неизвестен извършител някак напомня абсурдността и безсмислието на шествията на европейските лидери срещу тероризма, символизирали тяхната безпомощна неадекватност.

Вторият скандал дойде от културния фронт. Писателят Стефан Цанев отказа награда „Златен век“, защото същата неотдавна получил офицерът от прочутото Шесто на ДС Димитър Иванов. Получавайки наградата, щял да легитимира мракобесната организация, съсипала хиляди човешки съдби през тоталитарните години, бе доводът за отказ на Цанев. Министърът на културата Вежди Рашидов опита да отговори, но единствено си навлече гнева на мнозина, изкарвайки се по-репресиран от самия Цанев. Освен това жегна поета, че е отказал нещо, което никой не му е предлагал – Вежди още не бил подписал документа за удостояване, пък Цанев вече се дърпал. Нормално е творците дори несъзнателно да търсят театралност, това поначало е втъкано в поведението им. Тук слагам и двамата в кюпа. И Цанев можеше по-дискретно да откаже, и Рашидов можеше по-елегантно да се измъкне от ситуацията. Скандалът предизвика небивал интерес към ранното творчество на Цанев, в което шестват комунисти, чекисти и пр. герои на онова време. Това щеше да е немислимо без мълчаливото присъствие в скеча на Димитър Иванов, който се оказа истински меценат, реанимирал инереса към ранните творби на Цанев.

Защо просто не връчат „Златен век“ на директора Асен Александров и да затваряме темата, че пак ни чакат избори…

България


Още по темата

  • Камен Воденичаров със „Златен век”

    Камен Воденичаров със „Златен век”

    Известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент Камен Воденичаров днес бе удостоен с високото отличие на  Министерството ...
    6.05.2016
    952
    0

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Съгласен
    Отговор
    1 13:25  16.01.17
    Много смислена статия! Напълно споделям мнението на автора!

Напиши коментар:


Публикувай