Смъртта дебне в Сирия

Мирът в Сирия се отлага. Отново. След повече от пет години усилия за край на боевете и краткотрайните спирания на огъня по всичко изглежда, че песимистите са били прави. Гражданската война в Сирия, чийто изход е все така неясен и която представлява катастрофа с планетарен мащаб, може би наистина е неразрешима.

Причините за песимизма са ясни. Сирийският президент Башар Асад здраво се е окопал в Дамаск и повече отвсякога изглежда готов на всичко, за да остане на власт. Той се радва на подкрепата не само на своите събратя алауити, а и сред християните и други малцинствени групи. Оказва се, че мнозина се страхуват по-малко от неговото авторитарно управление, отколкото от евентуален сценарий, при който службите за сигурност рухват и Сирия попада в ръцете на сунитски ислямисти.

Поддръжници на режима в Дамаск носят национални знамена и портрети на президента Башар Асад по време на митинг в негова подкрепа - Алепо, 19.01.2017 г.

В същото време фракциите, които воюват срещу режима в Дамаск, са спъвани от противостоящи виждания за бъдещето. Постепенно сунитските ислямисти засенчиха истинските умерени от Свободната сирийска армия и отцепилите се от нея групи. Това придаде известна истинност на посланието на Асад, че на практика той е „най-малкото зло" в момента

САЩ определено нямат особено желание да нагазват и в това блато. Във Вашингтон притежават богат опит в подобни ситуации през последния четвърт век. Президентът Обама искаше просто да сдаде Белия дом на своя наследник, включително сирийската криза, и да се отдаде на писането на мемоари. Колкото до Доналд Тръмп, като че ли в момента той има съвсем други приоритети.

Вашингтон въоръжи и обучи някои от умерените бунтовнически групи, но отказа да се намеси по-осезаемо в Сирия.

Подобна пасивност нямаше как да бъде пропусната от Москва. Русия на Владимир Путин успя да се намеси, да укрепи позициите на съюзника Асад и да си извоюва ръководна роля в събитията на терен.

Големият ключ към решаването на сирийската криза винаги е бил въпросът за бъдещето на настоящия лидер в Дамаск. Казано по друг начин, питането е: може ли Асад да остане? Всички предишни усилия за мир през тези повече от 5 години се проваляха заради настояването на сирийската опозиция, подкрепяна от голяма част от света, че президентът трябва да си отиде. Само че се оказа, че няма държава на планетата, която да е готова или способна да направи това, което е необходимо за свалянето му от власт. Това искане вече не е толкова категорично.

Тандемът Асад - Путин изглежда по-стабилен отвсякога - Москва, 20.11.2015 г.

В този неясен период за бъдещето обаче ситуацията тотално излезе от контрол. Русия неочаквано включи на по-висока предавка, активизира цялата си огнева мощ, и помогна на Дамаск да си върне Алепо, а и не само него. Силите на Асад влязоха в източните части на размирния град и това беше безценна победа. С ключовете на Алепо в джоба Москва и Дамаск имат солиден коз за упражняване на натиск върху Вашингтон и бунтовниците. Съюзът Путин-Асад винаги е бил стабилен, но днес връзките им са по-близки отвсякога.

След солидни колебания Москва все пак заложи на грубата сила в Алепо, което отдавна искаше Дамаск. Казано по друг начин – Путин и Асад вече мислят по абсолютно един и същ начин. Това може и да е приятелство по принуда, но работи супер ефективно. Опозицията загуби своята столица, въстанието се сви до познатите мащаби на провинциален бунт и враговете на режима се видяха принудени да седнат на масата за преговори.

Мирните преговори в Казахстан преди седмица между сирийското правителство и опозицията бяха успех, но най-вече за международните гаранти. Форумът в Астана обаче показа границите на това, което Русия, Турция и Иран могат да постигнат по решаването на войната. Преговарящите се събраха за първи път от девет месеца, но за кратко и едва ли получиха удовлетворение. Голямата новина беше, че за първи път Москва, Анкара и Техеран ръководиха такива разговори, а Вашингтон присъства единствено като наблюдател. Фактът, че преговорите изобщо се състояха, беше успех за дипломацията, който разкри нарастващото влияние на трите страни в Близкия изток и намаляващата роля на Белия дом в началото на президентския мандат на Тръмп.

Тъжният поглед на специалния пратеник на ООН за Сирия - Стефан де Мистура сякаш казва всичко: мирът отново се отлага - Астана, 23.01.2017 г.

При предишните кръгове на преговорите с посредничеството на ООН в Женева Русия не можеше да диктува условията, както в Астана, защото САЩ и Западът успяха да размият ролята й. Сега беше време и Москва да усети какво е да си на „горещия” стол. В края на двата хаотични дни Русия, Турция и Иран подкрепиха влязлото на 30 декември 2016 г. нестабилно примирие в Сирия и се споразумяха да контролират спазването му.

Преговорите обаче съвсем не протекоха по план и разкриха, че и трите страни, които искат да посредничат при конфликта в Сирия, имат проблеми с доверието. Това доказа, че включването на САЩ е задължително, за да имат шанс за постигане на мир, нищо че Тръмп изглежда абсолютно незаинтересован. На Ердоган определено му хареса да гледа повишаващата си роля в Сирия, Иран също нямаше как да откаже два дни телевизионна слава в Астана, но истината е, че войната е проблем, който могат да разрешат само Москва и Вашингтон. Това обаче може да се окаже още по-трудно, отколкото звучи и на думи.

Тръмп е четвъртият американски президент, който ще се сблъска с Путин и предизвикателството да възпира Кремъл. Обама се провали в тази мисия и гръмките му речи в края на мандата не могат да заблудят никого. Напоследък Москва показва склонност да поема риск и да демонстрира военна мощ в пъти повече от Белия дом. Путин анексира Крим, дестабилизира Източна Украйна и попари американските надежди да бъде свален от власт сирийският президент. Простата истина в момента е явна: Обама си тръгна, Асад остана.

Барак Обама вече е история, Сирия сега е проблем на Доналд Тръмп - Вашингтон, 10.11.2016 г.

Сега всички гледат към Тръмп. По всичко изглежда, че Белият дом все още не е решил какво да прави със Сирия, но повече от сигурно е, че грешната тактика на Обама приключи. Алепо падна, но войната, която навлезе в шестата си година, продължава да се точи неумолимо. Асад стои все по-стабилно в Дамаск, но начело на една смалена, съсипана и раздробена страна, преживяваща една от най-тежките бежански кризи в света след Втората световна война. И не очаквайте нещата да се опростят по някакъв начин скоро.

За съжаление някои войни сякаш могат да продължат вечно. Вижте Афганистан. Историята показва, че подобна патова ситуация се случва, когато никой не печели. Точно такъв по същество е случаят в Сирия. Но дори тогава обикновено в крайна сметка се изчерпват силите на воюващите или търпението на света към тях. Особено за тези, които твърдят, че различните общности и етнически групи в Сирия вече няма как да бъдат накарани да живеят заедно след толкова кръвопролития.

Някога икономическа столица на Сирия, но днес Алепо прилича на лунен пейзаж - 14.12.2016 г.

След смъртта на почти от 500 хил. души, разселването на половината население на страната и сриването до основи на градове като Алепо и Хомс световното търпение обаче някак все още не се е изчерпало. Но определено е на ръба. Особено на фона на ужасните кадри, които всеки може да види в интернет.