1 476 7

Местният референдум в Трън е демографска и икономическа евтаназия

Владимир Каролев

На 13 януари 1935 година, гражданите на Саарската област получават възможността да изберат на референдум дали да останат под мандата на Лигата на нациите (тогавашното ООН), да се присъединят към Франция или да влязат в рамките на вече преминаващата към нацизъм Германия. Нацистите провеждат умела и активна пропагандна кампания и печелят безапелационно с 90.73%. Всеки избирателен район в Саар, включително тези с почти цялостно френско население, гласуват за обединяване с нацистите с минимум 83%. Останалото е история. Това пише в профила си във Фейсбук Владимир Каролев.

Поуката от Саарския референдум е, че и при пряка демокрация понякога пропагандата и демагогията може тотално да затъмни преценката на избирателите така, че те даже да гласуват за собствената си смърт (дори буквално, Саарската област е обект на ожесточени сражения в хода на войната с много цивилни жертви).

За Саар се сетих, след като видях, че в Трън кметът е инициирал и общинския съвет одобрил местен референдум за ново разработване на стари находища със златоносни руди паралелно с парламентарните избори в края на март месец. На всичкото отгоре, местният референдум не е насочен конкретно към някакъв проект, а директно предлага на трънчани да забранят всякакъв добив на полезни изкопаеми за всички времена – тотална идиотия (защо референдумът е абсурден и без юридически смисъл, ще напиша в третата статия).

На пръв поглед местните хора би трябвало с готовност да прегърнат новия инвестиционен проект, ако оценката за въздействие на околната среда е положителна. Трън е исторически свързан със златодобива, инвеститорът е един от най-големите в България, технологиите са утвърдени и след десетилетия ползване е очевидно, че в тях няма нищо шокиращо и това е шанс за малката им община да последват добрия пример на други общини като Челопеч и Панагюрище в които безработицата е под средното ниво в България, а доходите – над средното. И това на фона на задълбочаването на икономическите и демографски проблеми в община Трън през последните 25 години. Всичко хубаво, но логиката тук е само на пръв поглед.

Малко след като потенцалният инвеститор обяви намеренията си в Трън се изсипаха обичайните заподозрени партийни еколози с обичайните заподозрени няколко журналисти от електронни и телевизионни медии. Трън, лошият капиталист и невероятните перспективи за еко-туризъм и бутилиране на вода с потенциал малкото българско градче да се превърне в „значим национален еко курорт“ (по думите на тв журналист) бяха тема на националните новини седмици наред. Ветерани в „зелените“ пропагандни кампании не стъпвали в Трън, почти се пренесоха да живеят там и започнаха да обикалят от врата на врата и да разказват на местните баби и дядовци кошмарни приказки от 1001 нощ.

И на този фон, кметът на Трън решава да прави местен референдум след по-малко от два месеца?

Според мен, това е напълно безотговорно решение. Кметът на общината е демократично избран и той носи отговорност за хората там. Тази отговорност включва и това да ги предпази от самите тях, когато са жертва на агресивна едностранчива пропаганда. Днес в Трън тази отговорност е двойно по-голяма, тъй като това е една от многото общини, за които реално няма надежда да оцелеят в дългосрочен план без някакъв непредвиден и голям икономически пробив. Кметът трябваше да поеме нещата в свои ръце и чрез привлечена външна експертиза да реши заедно с общинския съвет дали да даде зелена светлина на проекта и при какви параметри или да поиска помощ от бъдещото правителство за обективна информационна кампания по казуса и едва тогава да прибягва към допитване.

За съжаление, той не направи това.

С две думи, местният референдум за или против забрана за вечни времена на всякакъв добив на полезни изкопаеми, предлага възможност на гражданите на Трън да гласуват за собствената си демографска и икономическа евтаназия. Като дори думата „евтаназия“ не е съвсем точна. Тя произлиза от древногръцките думи „eu“ и “thanatos” или „добра смърт“. Демографската и икономическа смърт в град Трън няма да е изобщо добра…

България


Още по темата

  • Референдумът в Трън яростно атакуван

    Референдумът в Трън яростно атакуван

    След като Административният съд в Перник отхвърли жалбата на областния управител срещу решението на общинските съветници да се допитат за мнението на ...
    22.02.2017
    1 389
    5

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Гост (гост)
    Отговор
    1 15:12  14.02.17
    Доста повърхностна статия с представянето на едната страна на монетата.
    Прозира поръчката на инвеститора.
    Защо?
    Никъде не се споменава какво има в находището освен златото, а това е УРАНОВИ руди. Ако оставим настрана щетите от самия добив на злотото основното замърсяване ще е от разпрашаването на урановите руди. А по права линия София не е далеч и с преобладаващите северозападни ветрове ще получи нов "бонус" - УРАНОВИ прашни частици. Същото важи в по-голяма степен и за градовете Перник и Брезник.
    П.п. Освен това всички знаем за концесията на канадците Дъдни Прешърс- колко от стойността на добитото злато остава в БГ....май беше 0,2% !Честито!!!
  • Гост2 (гост)
    Отговор
    2 17:22  14.02.17
    Парите не прощават. А тук парите са много!
    Интересно ми е какво ще обещаят на хората след 15-20г, когато и природа вече няма да има, и златни залежи няма да има.
    Ще остане само лунния пейзаж и отровите от златодобива. Може би и "хубавата" болница, където хората ще си лекуват онкологичните заболявания,.
  • фуего (гост)
    Отговор
    3 17:45  14.02.17
    на Каролчо задния двор е разчекнат за пари,като увехтяла пазарска чанта на достолепна домакиня!какво друго очаквате?не се наядаха тарикатите му мазни.
  • Драго (гост)
    Отговор
    4 10:31  15.02.17
    Този кой го пуска да говори или да дава мнение . Да си мълчи там и да не коментира смешник . Еи нагли хорица ,няма да има добив на нищичко . Измама в Брезник от обещаните 450 работни места , от днешна дата работят само 15 души и то хамалска работа .
    Всички други са от други градове . Я сега да им видим обещанията на общинарите . Голям брои от хората по онова време ,който са работили в мината са починали . И не само златото е решението за Трънско . Имало е доста хора които са имали интерес да инвестират в Трън . А и нито един от младите хора няма да работи в мини забравете те вече са се устроили в по големите градове . И никога няма да се върнат в Трън да добиват руди.
  • Коко (гост)
    Отговор
    5 21:06  15.02.17
    Каролев,
    журналята винаги сте добре платени. От такива като вас се изцежда целия беден народец. Пожелавам ти и занапред да браниш интересите корпоративни, да си жив и здрав!
  • Зельоная марка (гост)
    Отговор
    6 13:52  17.02.17
    Каролев е прав, доколкото всяко едно работно място в община Трън би било добре дошло. А оттам - нататък?! Канадският инвеститор не оставя почти нищо в България, само една нищожна част от стойността на добиваното, защото там не е само злато, а и други редки и ценни метали, включително стратегически суровини. Хората обясняват, че в рудниците е наличен доста уран, а уранът е радиоактивен химичен елемент. Достатъчно, за да бъде заразена цяла Югозападна България с радиоактивност. Това ли искаме? Заради 100 работни места, от които 80 ще бъдат заети от хора от други краища на страната? Заради нищожните концесионни такси и данъци, от които за община Трън няма да остава почти нищо?!

    Не харесвам еколозите, но Каролев ми е направо смешен! Може би референдумът не е обмислен добре щом е за "вечни времена", но със сигурност със съществуващата технология не е добре да се добива това злато. Ако някой предложи безопасна технология - добре! "Дънди прешъс" обаче изнася от България златен концентрат, което предполага раздробяване на рудата, използване на химикали и в крайна сметка замърсяването ще е огромно.
  • Гост (гост)
    Отговор
    7 07:26  19.02.17
    Тези концесии, са си колониализъм ,в чист вид. Вадят се ценни суровини от земята и заминават другаде,където от тях се създава продукт,с висока принадена стойност.И основната печалба излиза от страната. За "аборигените" дето трябва да извадят суровината , малки заплатки ,на дребен кръг хора. Може и да им изградят болничен пункт, и спортна площадка,за да има и какво да се покаже,колкото да не е без нищо. На това някога му се викаше колониализъм, сега му викат "инвестиции" . Някой ако се поинтересува да погледне, дали германското икономическо чудо ,от преди Втората Световна Война ,се е случило по този "инвестиционен" начин,и защо не е.

Напиши коментар:


Публикувай