969 0

Критичните избори в Европа

Решаващи избори за бъдещето на Европейския съюз

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Ги Верхофстад
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Ги Верхофстад за Project Syndicate. Ги Верхофстад е бивш министър-председател на Белгия. Президент е на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE).

Предстоящите избори в Холандия, Франция и Германия ще се проведат в най-болнавата политическа среда от създаването на Европейския съюз. Следвоенният либерален демократичен ред е изправен пред редица заплахи, най-вече в Европа, където ЕС се сблъсква с предизвикателства, включително все по-агресивна Русия, заплаха от тероризъм и неравен икономически растеж.

След проведения референдум в Обединеното кралство и избирането на Доналд Тръмп за президент, въпросът, пред който е изправена Европа, е ясен: ще имат ли популистките и националистически сили същото влияние в сърцето на европейската общност?

В Холандия Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата се движат уверено според социологическите проучвания седмици преди изборите. Вилдерс одобри указа на Тръмп за забрана достъпа на граждани от седем страни с предимно мюсюлманско население. Вилдерс гледа на света през расистка призма и вярва, че участва в битка за спасяването на западната цивилизация от исляма. Нито една холандска парламентарна група не споделя подобни възгледи, така че кабинет, воден от Вилдерс, все още не е „мисия изпълнена“. Премиерът Марк Рюте не е сменил политическия си мироглед, така че по всяка вероятност Вилдерс няма да получи пълната власт.

Междувременно във Франция Националният фронт на Марин льо Пен е напред в сондажите на общественото одобрение за предстоящите президентски избори, които ще се проведат през месец април. Почти сигурният балотаж ще бъде през май. Льо Пен обеща да проведе референдум за членството на Франция в еврозоната – въпреки предупрежденията на Централната банка на Франция. Тя обяви, че излизане от еврозоната ще увеличава националния дълг на страната с 30 милиарда евро годишно. Марин льо Пен изрази и желание да обърне гръб на основни компоненти на европейската интеграция като свободното движение на европейските граждани.

В британския референдум и американските президентски избори избирателите от големите метрополиси гласуваха за „оставане“ и за Хилъри Клинтън. Най-вероятно ще видим подобен развой на събитията и във Франция. Но докато по-възрастните граждани подхранваха британския и американски национализъм, то във Франция се забелязва, че подобни настроения има и сред младите избиратели. Това е притеснителен сигнал за степента на безправие, която се чувства сред ключовите сегменти на френския електорат.

Победа на Марин льо Пен несъмнено ще дестабилизира Европа политически и икономически. С опасните националистически демони от миналото, Европейският съюз може лесно да се разпадне. Но тези, които вярват в либералната демокрация, върховенството на закона и европейската интеграция, все още имат време да се мобилизират около алтернативен кандидат – който най-вероятно ще победи Льо Пен на втори тур и който, да се надяваме, ще прокара нужните реформи и ще поддържа проактивната роля на Франция в Европа.

На парламентарните избори в Германия по-късно през година движението „Алтернатива за Германия“ едва ли ще получи нужната подкрепа, за да управлява, въпреки рамото, която получава от Русия. Но следващият германски канцлер – дали ще бъде отново Ангела Меркел или Мартин Шулц – ще трябва да поведе глобална коалиция за защита от това, което остана от следвоенния ред. Подобни усилия трябва да включат Канада, Австралия и западните партньори в Азия, но трябва да се започне от изграждането на стабилни основи в Европа.

Европейците наскоро отпразнуваха 25 години от Маастрихтския договор, който отбеляза ключов момент в историята на европейската интеграция. Както научихме от предишните години, силите на ЕС са недостатъчни за справяне с всички предизвикателства, пред които е изправена Европа. Германия трябва да помогне в тази насока, като представи визия за по-уверена и амбициозна Европа. Такава, която може да преодолее вътрешните разделения, да се погрижи за собствената си сигурност и устойчиво да се справи с миграцията.

Ако лидерите на крайнодясното дойдат на власт в някоя голяма западна страна, скоро ще открият, че даването на популистки обещания е по-лесно от спазването им. Това осъзна и Доналд Тръмп в началото на своя мандат. Тръмп и желаещите Brexit трябва да докажат, че могат да осигурят икономически просперитет и да защитят системите за глобален ред. Трябва да е ясно, че в един глобализиран свят популисткия национализъм не може да достави промяната, на която се надяват хората. За щастие либералната демокрация все още предлага прогресивна алтернатива. Победа на Мартин Шулц в Германия и загуба на Марин льо Пен във Франция може да е предвестник на появата на световна контраофанзива.

Междувременно нови проевропейски движения се появиха в Европа. Такива са „Новочесна“ в Полша и партията „Граждани“ в Испания. Те не прокарват лъжи и не дължат успеха си на спонсорирана от Русия пропаганда и интернет тролове.

Либералите носят отговорност да предложат алтернативна визия на популистите. Омаловажаването на хората, които гласуваха за Brexit, Тръмп и техните еквиваленти в ЕС, не е правилна стратегия. Новите глобални демагози трябва да бъдат победени със силата на истината и уважението на демократичните правила.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.



Напиши коментар:


Публикувай