757 1

"Ла Ла Ленд" и "Лунна светлина" са най-добрите филми за годината

Според Александър Донев българското кино е слабо подготвено за процесите в съвременното кино

Росен Стойчев
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

„Ла Ла Ленд“ и „Лунна светлина“ са наистина най-добрите филми на годината. Понякога има филми, които категорично обединяват хората около себе си, а друг път такива, които по някакъв начин разделят гласовете. През последните 50 години само два мюзикъла са печелили наградата за най-добър филм. При тези награди драмите винаги имат предимство. В крайна сметка чисто от бизнес гледна точка, филмът, който щеше да спечели най-много от тази награда беше точно "Лунна светлина". Българското кино е слабо подготвено за процесите в съвременното кино“. Това заяви заяви в интервю за Факти.бг кинокритикът Александър Донев, който коментира тазгодишните награди „Оскар“ .

Големите фаворити за наградите „Оскар“ през тази година бяха „Ла Ла Ленд“ и „Лунна светлина“. Остава впечатлението, че те бяха много харесани от критиците, но сред публиката имаше противоречия относно тях. Забеляза ли се подобно явление?

Просто това са наистина най-добрите филми на годината. Те съчетават и до голяма степен интересно послание. Имат силен ангажимент с действителността, а в същото време и достатъчно художествени качества. Равнището винаги зависи от конкретното състояние на годината. Киното се развива, като понякога има по-силни филми, а друг път- не. Понякога има филми, които категорично обединяват хората около себе си, а друг път такива, които по някакъв начин разделят гласовете. Не бива да забравяме, че наградите "Оскар" преди всичко са един вид състезание. Всяко състезание създава и своите запалянковци. Така хората, които харесват един тип филми, се отнасят по-критично към друг тип филми. Това неминуемо се проектира и върху публичното пространство.

Наградата за най-добър филм спечели „Лунна светлина“. Това е филм, който разказва за цветнокожо момче с хомосексуална наклонност от гетото и в който участват само цветнокожи актьори. Беше ли това награда, продиктувана от политическа коректност?

Според мен обяснението е малко по-дълбоко. То е свързано с традициите на наградите "Оскар". През последните 50 години само два мюзикъла са печелили наградата за най-добър филм. Последният е "Чикаго" преди 15 години. При тези награди драмите винаги имат предимство. Факт , че "Лунна светлина" е драма, която още повече, че се занимава с един рядко експлоатиран в холивудските продукции проблем. Последните филми, които бяха близо до номинация за най-добър филм и имаха сексуално алтернативни персонажи, бяха "Филаделфия", "Момчетата не плачат", а "Планината Броубек" дори за малко да спечели наградата. От тогава обаче мина доста време. Фактът, че печели филм, в който няма бели актьори, ще превърне "Лунна светлина" в наистина историческо събитие. Така неговата награда за най-добър филм наистина ще остане в и хрониките на наградите. Освен това през тази година за първи път чернокож оператор получи и номинация, както и цветнокожа монтажистка. Махершала Али, актьорът, който получи награда за поддържаща роля, пък е мюсюлманин. Има много нови моменти в историята на Холивуд, които са свързани с "Лунна светлина". Холивуд обича да отваря нови врати. Там искат да се разширяват към нова аудитория и нови групи зрители. В крайна сметка чисто от бизнес гледна точка, филмът, който щеше да спечели най-много от тази награда, беше точно "Лунна светлина". Реално "Ла Ла Ленд" изчерпи потенциала си сред зрителите. Постъпленията на филма в България са относително средни. В света обаче "Ла Ла Ленд" има изключително висок зрителски резултат, именно заради традициите на този тип холивудски мюзикъли, които са залегнали в културата на повечето западноевропейски страни. При нас просто определени периоди от холивудското кино са до голяма степен изключени от българската филмова култура. В "Ла Ла Ленд" има много препратки към класически холивудски продукции от този жанр. Те оставатчесто неразбрани и непочувствани от българската публика.

Можем ли да кажем, че тази година беше отражение на миналата? Тогава имаше голям скандал заради липса на номинирани цветнокожи актьори?

Винаги има подобен род компенсации. Така и Леонардо ди Каприо след поредица от забележителни актьорски постижения, получи наградата за един отново хубав филм, но може би ролята му не беше толкова изпъкваща. В историята на наградите "Оскар" винаги е имало такова компенсиране. При тях винаги е имало някакво отражение на политиката. Наградите отразяват социалните и политически настроения в САЩ. Тук са представени всички политически възгледи и отношения. Нормално е отношенията в обществото да се отразят и вътре в Академията. Особено, когато има период на категорични противопоставяния се получава и по-крайна поляризация. За това допринесе и враждебното отношение на Доналд Тръмп към Холивуд. Това все пак са негови бивши колеги. Той също беше част от шоу бизнеса.

Неизбежно е да се стигне до такова противопоставяне. Изкуството не може да се отдели от действителността. В това изкуство са ангажирани много инвестиции и труда на страшно много хора. Американското обществото не е било така разделено от десетилетия. Неизбежно е това разделение да се отрази и на филмите.

Имаше характерна реплика на водещия Джими Кимъл, който е бил съветван от продуцентите на предаването с думите си да се опитва да обединява хората. Идеята на изкуството не е да обединява. Други имат това задължение. Политиците имат това задължение. Изкуството работи с крайности. Чрез крайностите то се опитва да обърне внимание на проблемите на действителността. То помага на хората да разберат повече за това, което им се случва. Да разберат което се случва в обществото.

Можем ли да кажем, че тези награди са и бизнес? Наградата за най-добра женска роля отиде при Ема Стоун, чието изпълнение по-скоро попада в сянката на тези Изабел Юпер и Натали Портман. Тя обаче винаги е била третирана като златното момиче на Холивуд и сякаш Академията само чакаше момента да й даде наградата.

Така е. Холивуд обича своите любимци. И все пак няма как гласуването на хората да се програмира. Истината е, че ролята на Избел Юпер е с класи над тази на Ема Стоун. Самата Стоун обаче има много добри роли преди това. Ролята и в "Бърдмен" беше много интересна. Има филми, които по някакъв начин предизвикват негативна реакция сред някои по-консервативно настроени представители на Академията. В този случай голяма част от гласовете, с които се определя кой ще спечели наградата, са били разпръснати сред другите кандидати. Включително и за много добрата роля на Мерил Стрийп. В една награда на Мерил Стрийп обаче няма нищо ново. Тези награди са една витрина. Нормално е на тази витрина да бъде поставено най-новото.

През тази година Теодор Ушев беше номиниран за „Оскар“ за най-добра късометражна анимация за „Сляпата Вайша“. Филмът обаче беше заснет с канадско финансиране. Трябва ли България да намери начини, с които да привлече тези артисти да работят за нейни проекти?

България трябваше да помисли отдавна и да вземе много по-правилни решения. Смея да твърдя, че през последните 8 години няма каквато и да е последователност в държавната политика в областта на киното. Политиката в областта на киното се идентифицира с размера на финансирането, а не с по-нататъшни стратегически възгледи. Държавата трябва да създава благоприятни условия за определен тип кино. Според мен в в страна като нашата трябва да се подкрепят два типа в киното. Единият тип са филми, ориентирани към националната публика и можещи да достигнат до широка аудитория в собствената страна. Другият тип филми са такива, които могат да достигнат чуждестранна аудитория чрез избран брой големи международни фестивали.

Българското държавно подпомагане е ориентирано към разпределяне на малко или голямо финансиране. Няма яснота обаче. Защо даден филм получава определено финансиране, а друг не? Трябва стратегия.

Над какви филми трябва да се работи в България? Такива, които да привличат публика или такива, които да се борят за награди по големите фестивали. Остава впечатлението, че големият ни проблем е рекламата?

Не е рекламата. Рекламата е следствие на определен продукт. Няма реклама, която може да помогне на един слаб продукт да достигне до широка аудитория, ако при самото си създаване филмът не е замислен като насочен към публиката. Когато правим кино трябва да имаме яснота за какво го правим. За широката аудитория или за международните фестивали. В изкуството не може да има само едното или само другото, трябва да има и от двата вида. Като цяло българското кино е слабо подготвено за процесите в съвременното кино. Филмите трябва да са категорично фокусирани, да имат ясна цел за кого са предназначени.

Берлинале се смята за един от най-политическите кинофестивали в света. Може ли да се каже, че той е най-удобната платформа за филми, протестиращите срещу системата?

- Зависи за коя система говорим. В политически план Берлинале се застъпва за либералните, модерни демократични ценности, в защита на всички видове малцинства и групи, застрашени от преследване. Важно е да се знае, че от около 5-6 години Берлинале, а значително по-отдавна Кан и Венеция, са финансирани от съответните национални правителства. Тези фестивали изразяват определена държавна политика, споделят нейните ценности. Спокойно може да се каже, че Германия като държава е сред най-големите защитници на либералните демократични ценности и в момента няма перспектива това да се промени. Във филмовата програма на Берлинале присъстват редица филми, които се занимават с основни въпроси на социалното и политическо развитие на съвременния свят. Поради големия брой филми (повече от 300 зaглавия) фестивалът предлага и огромно разнообразие от теми и сюжети.

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • ХАХАХАА
    Отговор
    1 20:43  04.03.17
    ХАХАХАХАХАХАХААААА

Напиши коментар:


Публикувай