Проф. Сабина Захариева: Лекуваме гигантизма с най-добрите практики в света

Безпокои ни другият факт, че качеството на живот на болния, дори и след успешно лечение, не се подобрява. Това говори, че става въпрос за едно инвалидизиращо хронично заболяване, което въпреки успешното лечение оставя трайни следи върху психиката на болния и неговото семейство, казва пред Факти.бг проф. Сабина Захариева, ръководител на Клиничния център по ендокринология и геронтология.

Проф. Захариева, какви са симптомите на хипозните тумори и акромегалията /гигантизма/, за да могат хората да се ориентират?

Заболяването започва бавно и незабележимо и това е причината за неговото късно откриване.

Основните симптоми са промените във външния вид. При индивида, който е завършил вече растежа си настъпва уголемяване на костите на ширина. По тази причина дланите и ходилата се разширяват и уголемяват. Неслучайно се казва, че болните имат мечешки лапи. Промени настъпват и в лицевия череп. Увеличава се мандибулата, долната челюст, както и коста над очните орбити, носа, устните, поради което болните придобиват типичен външен вид.

Настъпва и едно разреждане на зъбите, предизвикано от промените в долната челюст. Кожата надебелява и по лицето се получават дълбоки гънки и бръчки, които се наблюдават и в теменната и тилната част на главата. Наред с това се увеличават и вътрешните органи.

Какви са последствията от увеличаването на вътрешните органи?

Не увеличаването, а промяната в тяхната функция крие опасности. Акромегалията е свързана със сърдечно-съдови усложнения. При нея има артериална хипертония и болните умират след години от сърдечен удар или инсулт. Днес се счита, че акромегалията е второто ендокриннно заболяване, след захарен диабет, еквивалент на сърдечно-съдово заболяване. Това е основното и затова ние обръщаме внимание на болните от акромегалия. Видимо те променят своя външен вид, но реално това е едно сърдечно-съдово заболяване, което се нуждае от едно ранно и силно лечение.

Кога по-често се появява заболяването?

Наблюдаваме го по-често в средната възраст 30-50 години. Когато засегне младите хора, тогава костите нарастват и на дължина и се наблюдава явлението гигантизъм. Ние имахме един такъв случай. Мъжът е на 20 години и достигна 2,20 м. височина. Той е носител на същата мутация, която беше открита в клиниката на проф. Алберт Бекерс в Белгия. За съжаление лечението само със сомастотинов аналог при него не се оказа успешно. Това се наблюдава при 1% от болните в света. За щастие той се подобри от второто лечение на рецепторни антагонисти на растежния симптом.

Толерантно ли ни е обществото към тези болни?

Ние направихме една анкета сред нашите болни за тяхното качество на живот. Тя беше на базата и на един въпросник на колеги от Барселона, който беше адаптиран на български език за нашите болни.

Допитването показа, че качеството на живот на нашите болни е много влошено.

Безпокои ни другият факт - това че качеството на живот на болния дори и след успешно лечение и в пълна реадмисия, не се подобрява. Това говори, че става въпрос за едно инвалидизиращо хронично заболяване, което въпреки успешното лечение остава трайни следи върху психиката на болния и неговото семейство.

Какво предприехте, за да решите този проблем?

Нашата кампания започна с идеята за ранна диагностика. Ние от нашия опит сме установили, че тези, които насочват болните към нас, са рентгенолози, зъболекари и други.

По тази причина ние запознахме нашите колеги със заболяването отново.

Освен това направихме и тези дипляни, които вложихме в продукцията на наши обувни компании, които обръщат вниманието и на продавачи и клиенти.