Победителят зад референдума на Ердоган

Разбира се, Ердоган ще тръби, че е спечелил референдума. Пътят към Тюркланд юбер алес може би е открит.

Но нека погледнем календара - не този в кабинета на Ердоган, а другия - според който сме в 2017 г.

Затова не може да се изключи, че от своята победа на референдума Ердоган ще бъде главният губещ. Това коментира в профила си във Фейсбук Николай Слатински.

Защото освен варианта на Турция като полупросветена сатрапия, ислямистка по форма и диктаторска по съдържание, има и други варианти:

1. Ердоган си мисли, че референдумът е в негова лична полза. Но когато Турция стане такава, каквато той бленува и бълнува, иззад сцената ще изскочи истинският победител, ще катурне Ердоган, ще го осъди по законите на сатрапията, която Ердоган си изпроси от разединения турски народ и сам ще започне да се ползва от нея. Като обяви, че скоро (а колко скоро никой не знае) ще има и нови президентски избори, и нов референдум за отмяна на резултатите от този, и бавен и мъчителен преход на Турция обратно към нормалността.

2. Засилване на насилието, тероризма, бунтовете и гражданската война, които Ердоган няма да може да спре. Тогава въоръжените сили на Турция ще нарочат Ердоган за главен виновник, ще го арестуват и ако не го разстрелят при опит за бягство, ще организират бърз съдебен процес, на който ще го обвинят във всички смъртни грехове и посегателство срещу националната сигурност, а предстоящото да бъде върнато смъртно наказание ще им развърже ръцете най-напред по отношение именно на Ердоган.

3. Турция започва да се разпада на три части - европейска, ердоганска и кюрдска, в резултат на което народното недоволство ще излезе на улиците със страшна сила, различни интереси ще ловят риба в мътна вода и накрая ще стане ясно, че единственият шанс страната да се спаси и да оцелее е премахването на Ердоган - колкото по-бързо, толкова по-добре за всички.

4. Превръщане на Турция в главна опасност за регионалната и оттук - за международната сигурност, драстично и драматично нарушаване на човешките права в страната, заплаха и то много реална от превръщането на отделни части от Турция в убежище за терористични и криминални групировки, обединяване на интересите на САЩ, Европа и Русия за бързо и необратимо възстановяване поне в известна степен на териториалната цялост, стабилността и сигурността на Турция, в резултат на което ... Ердоган свършва като Кадафи или Саддам, при това, вероятно доста преди така да свърши Асад.

При всички случаи, България е в много по-тежка ситуация отколкото преди референдума - резултатът от него е възможно най-лошият за нас. Ако така или иначе Ердоган щеше да спечели, то поне да беше с над 60%, дори с 2/3 поне от гласовете. А сега и турското общество е много силно разделено на Европа и Азия, на модерно живеещи и средновековно преживяващи хора; на проердогановци и останалите, и легитимността на победата на Ердоган е под очевидно съмнение.

Ето защо, слава Богу, при насипното състояние на системата ни за национална сигурност - обезкървена армия, обезпрофесионализирана полиция, обезценностени специални служи, обезинституционализирана сигурност при извънредни ситуации, единствената защита на страната ни е нейното европейско и евроатлантическо челнство. Нищо друго. Абсолютно нищо друго!

Дори да им се струва на някои твърде ефимерно, това членство е много по-добре от никакво - тогава, когато България се превръща все повече в прифронтова държава, в държава на ръба на една пропаст, от другата страна на която за известно, а по-точно за неизвестно време ще бъде Тюркланд юбер алес... Тюркрайхът няма да трае дълго, но последиците от него ще бъдат много по-дългосрочни, по-дълговременни, отколкото ни се иска. Боя се, че могат да бъдат вечни. Или поне колкото живота на едно цяло поколение. Това на нашите внуци.