Номер 4859 в Аушвиц

Под номер № 4859 на 22 септември 1940 година в "Аушвиц" е регистриран Томаш Серафински.

Това е фалшивото име на родения на 13 май през 1901 година полски военен Витолд Пилецки. Като част от тайна съпротивителна група, той доброволно се предава на германските власти, за да докаже съществуването на "Аушвиц". От лагера той изпраща рапорти за случващото се вътре и геноцида, който се извършва. С негова помощ западните съюзници разбират за зверствата. Пилецки организира и вътрешна група за съпротива, с която успяват да организират бягства от "Аушвиц", а също и извършва саботажи срещу германските сили.

Полското общество научава за Пилецки едва 1990 година. Той е екзекутиран от властите на Полската народна република на 25 май 1948 година. Обвинен е, че е враг на народа и предател. Погребан е тайно и до днес не са открити останките му.

Пилецки действително успява да изгради съпротивителна мрежа в Аушвиц, с чиято помощ нелегално се внасят медикаменти и храна, подготвя се и въстание. Когато през ноември 1940 научава, че един концлагерист ще бъде пуснат на свобода, Пилецки изпраща по него първите си сведения, предназначени за Варшава. През март 1941 неговият доклад пристига в Лондон - това е първият официален документ за ситуацията в Аушвиц, който попада в ръцете на антихитлеровата коалиция. Съюзниците обаче остават пасивни, защото предполагат, че твърденията на Пилецки са силно преувеличени.

Онова, което разкрива Пилецки, звучи наистина драстично: макар първият концентрационен лагер в Аушвиц - т.нар. Аушвиц 1, да не е същата "фабрика на смъртта", каквато е отдалеченият на 3 километра от него Аушвиц-Биркенау с прословутите си газови камери, там също умират много хора.Те загиват от побоя на надзирателите, от непосилния труд или от болестите. За да се пречупи моралът на задържаните там концлагеристи, които са предимно поляци, властите в концлагера организират на всеки полски празник масов разстрел.

Особено усърден в убийствата е хауптшарфюрерът от СС Герхард Палич. Той обичал пистолета си и имал навика да си свирука весели мелодийки, докато набелязвал следващата си жертва. Понякога за "разнообразие" му докарвали и не-концлагеристи, от които да "си избере" поредната жертва, пише Пилецки, който описва и следната сцена: "Един ден той заповяда на едно момиче да се съблече чисто голо и да тича из оградения двор. Самият той стоеше в средата и дълго се чудеше кого да застреля. После се прицели, чуха се изстрели и всички паднаха покосени. Никой от нас не знаеше дали ще бъде застрелян на място или ще бъде оставен да се мъчи часове наред".

Животът на самия Пилецки също е в опасност. Само благодарение на санитарите, които са част от неговата съпротивителна мрежа, той успява да оцелее след заболяване от тиф и едно възпаление на белите дробове. Болните като него обикновено получавали инжекция с отрова...

С помощта на своята мрежа от помощници през 1943 година Пилецки успява да избяга от Аушвиц. Вече на свобода той пише първия си обстоен доклад за преживяното в концентрационния лагер. Съюзниците обаче не вярват особено на неговите твърдения. А и дори да му вярват, те са убедени, че всякакъв опит за намеса би завършил с провал.

По-нататъшната съдба на Пилецки е трагична. След 1945 година нацистите са прогонени, а Полша е поставена изцяло под съветски контрол. Създава се сателитна на Москва държава, която действа с брутални методи. Пилецки, който не желае да се примири с новия господар, е задържан и изтезаван. Когато го заплашват, че ще задържат и цялото му семейство, той подписва предварително подготвено признание, което дори не прочита. По този начин той де факто подписва и собствената си смъртна присъда. Убит е на 25 май 1948 година с изстрел в тила.

През 1990-та, малко след падането на комунизма, Пилецки е реабилитиран. През 2000 година от печат излиза обширно издание на неговите записки от Аушвиц. През 2006-та той е удостоен посмъртно с най-високото отличие на Полша - ордена "Бял орел".

И днес все още има хора, които оправдават всичко това. Не само, а влагат всички усилия, за да оправдаят действията на властите.