6 Юни, 2017 10:57 1 707 4

Европа има нужда от лидерство, а не от декларации

  • ес-
  • ек-
  • римски договори-
  • брекзит
Европа има нужда от лидерство, а не от декларации - 1
Снимка: АП/БТА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

След като в средата на миналата година мнозинството от гласувалите британски граждани подкрепиха Brexit, в рамките на ЕС започна дебат за бъдещето на съюза. Впоследствие ЕК публикува т.нар. „Бяла книга“, разглеждаща различни хипотези за ЕС, а представителите на оставащите 27 страни-членки на общността приеха и базов документ, създаващ известна рамка на бъдещото сътрудничество (Римска декларация).

За да е възможен обективен разговор и дискусия за перспективите пред ЕС и Европа, ние трябва, на първо място, да си дадем равносметка за колективните проблеми, които имаме в рамките на общността.

Като такъв основен проблем се очертава количественото свиване на средната класа и нарастващата социална тежест, с която средната класа трябва да се ангажира. Т.е способностите на хората, които създават условия, намаляват спрямо потребностите на хората, които консумират услуги. Под напора на социалната тежест, движещата сила на икономиката – средната класа, започва да забавя своя ход.

А това довежда до преки политически резултати: криза на институциите, свиване на легитимността на демокрацията и много популизъм. При това, без значение дали популизмът е ляво-либерален по новия френски маниер или е националистически по стария руски стандарт.

И двата вида популизъм пораждат нов тип пролетариати от ксенофоби – било ксенофоби интелектуалци, било ксенофоби националисти. Първите обикновено мразят собствения си народ, а вторите – съседния. Разликата в тях е само по оперението.

От злополучния опит на тоталитаризма обаче ние знаем, че един пролетариат няма нужда да се окаже мнозинство, за да се наложи на цялото общество. Вследствие на което тези пролетариати (ляво-либералните и националистическите) заемат все по-голямо обществено пространство, на фона на оттеглящата се от политическия процес средна класа. При това стечение на обстоятелствата резултатът е повече от тъжен: икономическата сила на средната класа, която и без това е компрометирана от социалните тежести, не се репродуцира пропорционално в политическа. По този начин средната класа се превръща в малцинство, най-важното от всички малцинства, на което обаче се обръща най-скромно внимание.

В този контекст, няма как Римската декларация да не бъде адмирирана, когато тя говори за растеж, конкуренция и структурни реформи, защото това е усилие, което европейската средна класа заслужава. Нещо повече, Римската декларация подсказва подход, свързан с политиката на стимулите и ориентиран към резултатите – или просто – който не работи, не трябва да яде.

В същото време щеше да е хубаво, ако Римската декларация говореше за солидарна, а не за социална Европа, тъй като в основаната стои солидарният човек, а не социалната държава.

А кое е истинското разделение в рамките на ЕС?

Мисля си, че това не е позицията на Вишеградската четворка спрямо мигрантския поток и охраната на външните ни граници, нито това, че има държави, които са в Шенген и Еврозоната, и такива, които не са. Това не е и ревността между държавите, който най-вече внасят и държавите, който най-вече усвояват средства от бюджета на ЕС.

Напротив, смятам, че всичко изброено е по-скоро следствие на това, че в съюза имаме различни рецептори и различни сантименти, различни ценностни ударения и различни приоритети спрямо дневния ред на Европа. И тук не става дума за обезателното делене на Източна и Западна Европа. Трябва ни много по-малък мащаб, за да видим това гетовизиране, раздробяване и разпиляване на европейското общество.

Ето един такъв мащаб.

Разстоянието между Лондон и Портсмут е 103 км по права линия. В същото време обаче дистанцията между току-що завършилия студент от Лондон, гласувал „Remain”, спрямо служителя на пристанището в Портсмут, гласувал за “Leave”, е много по-голяма и не касае километри, а различен мироглед, различна концепция за себе си, в контекста на другите.

Но дори и това разминаваме между двама англичани не е толкова голямо, колкото е дистанцията между либералните рефлексии на избираните и традиционните ценности на избиращите. Гласоподавателят изпада в позицията на клиента, който иска да си купи телевизор, а всички му предлагат хладилници (под мотото „все е техника“). И какво се случва със средната класа? Тя е заставена не само да плаща за тези, които са под нея, но и да мисли като тези, които са над нея. Средната класа се оказа между чука и наковалнята – чукът е моралното наставничество на либералите, наковалнята – популистката сметка на националистите.

Затова считам, че разговорът оттук насетне за бъдещето и пътя на Европа и ЕС трябва да бъде дискусия за ситуацията на европейската средната класа. Същата трябва да бъде еманципирана социално и ценностно. За последното е нужна не просто Римска декларация, а римско лидерство.

Мартин Табаков е член на Института за дясна политика, а текстът е част от тезите му, представени на 05.06.2017г. в дискусията „Европа отново на път“.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Хасан

    2 2 Отговор
    Много умно..хареса ми статията..браво..ей това са дясномислещите хора
  • 2 гост 2

    2 0 Отговор
    “...Публикувано във факти.бг: Като такъв основен проблем се очертава количественото свиване на средната класа и нарастващата социална тежест, с която средната класа трябва да се ангажира...“ Точно така! Аз обаче не желая да се ангажирам с нищо, защото имам избор- т.е. мога и да не работя, ако желая, така , че- да му мисли онзи, който е от средната класа, няма избор и плаща като хахав 48% данъчно бреме от всичките си законни приходи/ както е в германия/. Всеки здравомислещ човек от средния и висшия слой на средната класа иска да плаща по-малко данъчно бреме. Ако данъкоплатците от този сегмент бъдем натоварени с още по-тежко данъчно бреме, някои може да “скъсат синджира“ и тогава нещата не са о.к. за бюджета, защото нови и нови “кадри“ ще навлизат в сивата икономика...
  • 3 гост 2

    5 0 Отговор
    Също така- никак не съм съгласна едни хора да учим цял живот, да работим , а други буквално да се гаврят с нас и с това, че ние ги храним с данъците си, нонстоп да пропагандират, че образованието е нищо, щото еди кой си милиардер станал милиардер, без да завърши основно/ средно / висше образование и да ни се присмиват. пак припомням какво е казал шопа- мо'е да работим, а мо'е и да не работим. И като не работим, да му правят сметката тези, които се присмиват, както и политиците, откъде ще дойдат парите в държавния бюджет за плащане на помощи за безработни на присмиващите ни се , ако масово много хора от средния слой на средната класа откажат да работят след определена възраст- напр. 50 години, и си харчат само спестяванията, но не внасят нищо в бюджета или се преместят в сивия сектор/ най- вероятната реакция/
  • 4 впечатлен

    0 1 Отговор
    Когато стане дума за Щатите, това било измислена нация, това било една сбирщина и така нататък. Колкото и злоба да се излива по адрес на тази държава, не може да се отрече, че тя е най-развитата във всяко отношение и най-силната. Дадена е възможност на всеки да развие таланта си, било в наука, било в изкуство. Щатите са държавата с най-много открития и просперитет. По прехваленото време на Тодор-Живковото управление какво наблюдавахме. Умни, способни, трудолюбиви хора биваха наричани врагове на народа, понякога не пряко, а чрез роднини. Беше им забранено да учат и да се развиват. В същото време откровени тъпи и посредствени селяни биваха насила тласкани да стават лекари, инженери, бяха с привилегии, предимство. Според някои това бяха страхотни времена, народно щастие, закрила и така нататък. Но благодарение на тези доста нездрави принципи зациклихме, образованието отдавна е фалшиво, глупаво, бълващо некадърници, тапията излезе на преден план, не знанията, търговията с дипломите е всеизвестна. Един чужденец, дошъл у нас за да разбере как стоят нещата с образованието ни, каза. У вас се учи за документ, не за знания. В Библията ясно е казано - човешкият разум е висшата двигателна сила и е над всичко, а учеността на глупака е глупост.