Не съдете Мария. Нещастна е достатъчно

Като дете бях изумен, как родителите на Хензел и Гретел са ги изоставили в гората. Питах се, какво като нямат пари. Защо да не останат заедно. Да, това бе приказка, а и стандартите на Братя Грим за жестокост от онези векове са доста по-различни от днешните. Излезлите наскоро техни два тома с "Детски и домашни приказки" в оригинал красноречиво показват това. Тогава не познавах стойността и значението на парите.

За приказката на двамата класици ме подсети историята на Мария от Габра, която изостави 4-месечното си бебе в столичния квартал Младост. С бебешко столче, шише вода и малко храна. Майката очаквано бе анатемосана от широката общественост в социалните мрежи и будната съвест на нацията едва ли не поиска линч за безотговорния родител.

В зората на демокрацията един вестник пусна рубрика „Да бъдем хора за пет минути“. И там публикуваха стихове за любов и други вечни стойности. Хайде да опитаме и ние, без да изпадаме в емоционално разточителство.

Ако бях комарджия, бих заложил твърдо, че тази жена обича безкрайно детето си. Тази жена не лъже за нищо. Тя страда. Нещастна е. И засрамена. Направила го е от безизходица. Гледала е детето си няколко месеца. Сама. Лъгана и мамена. С бедната си майка, която живее с 200 лева. Ако не желаеше това дете, Мария можеше да го махне от утробата си. Ако не го обичаше, щеше да го остави още първия ден и да избяга от болницата. Ако не страдаше за него, нямаше първа да се обади, когато разбра, че е открито. А тя се предаде и пое позора на плещите си. Ако не й пукаше за него, щеше да легне и да каже – правете каквото искате с това дете, аз нямам пари. А тя си го иска.

Да, възможно е това да е предвалително обмислен план. С който майката цели да привлече внимание върху детето си, да спечели съжаление и съчувствие и от цялата страна да потекат помощи от просълзени хора. И дори така да е – какво от това? Кой би искал дори за пет минути да е на нейно място, като провален родител, чието първо дете живее при баща си. А за детето, което е при нея, няма пукнат лев. Как да съдиш човек, който е на ръба и иска по-добър живот за детето си от тоталната обреченост на мизерното настояще. И Мария може единствено да се надява, че за разлика от самата нея, то е родено под щастлива звезда.

Социалните служби могат безкрай да обясняват, какви месечни помощи се полагат и как майката си е взела еднократните за второ дете 600 лв. И какво като ги е взела? 600 лв струва една прилична бебешка количка. Обикновените семейства купуват точно това с тази помощ. А после?

България е първа в Европа по изоставени деца, а осиновяванията на захвърлени малчугани от нашенци намаляват. Светлинка няма. Дневният ред на обществото по правило не се пише от народа, а се задава. Отгоре. Сега сме на инфантилната вълна „България на три морета“. Нищо, че Македония няма море.

Не съдете сурово нещастната Мария. Животът й е достатъчен кошмар. Ако помните, приказката на Братя Грим завършва така: "А майка им и баща им не видели бял ден, откакто оставили децата си в гората. Гретел изтърсила престилчицата си и бисерите и скъпоценните камъни се затъркаляли из стаята. Хензел вадел от джобовете си шепа след шепа скъпоценности. Дошъл краят на всичките им грижи и те заживели много щастливо".

Иде ли краят на мъките на Мария и детето й. Ще заживеят ли щастливо. Ако бях комарджия, бих пасувал.