1 141 7

Сблъсъкът на Постмодерната със Старокаменната епоха

Николай Слатински
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.

Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.

Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

Ние сме в Постмодерната епоха, те - в Старокаменната епоха.

Ние, в постмодерността,

сърфираме между идентичности (индивидът вече не е ин-дивид, сиреч неделим, а е все повече дивид, т.е. делим, дори поли-дивид, мулти-дивид),

радваме се на благата на тази епоха, на информационите и комуникационните технолигии, на жизнения стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жалост до крайност, до перверзия.

Но така е винаги -

в обществото на „многостта“, на „много“-то – многото избори, многото възможности, многото идентичности, многото достъпности,

винаги възниква, неизбежно възниква основният, жизненоважният проблем и въпрос:

Колко много да е това „много“?

Защото многостта, „много“-то е като с лекарството – то само до определена доза е лекарство, над тази доза е отрова.

В същото време те, лузърите, аутсайдерите, маргиналите,

останалите в миналото, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната епоха –

понеже са неспособни да изградят свят като нашия, искат да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски способи и средства.

Това е Сблъсък на цивилизации –

но не разположени на различни места в Пространството, както пишеше покойният Самюъл Хънтингтън,

а на разположени на различни места във Времето.

Сблъсък на Цивилизацията

на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната епоха.

Ще ни е много трудно, защото всичко между двете цивилизации е различно – ценности, принципи, постижения, амбиции, стремежи, вярвания, отношения към живота и смъртта.

Ние сме много по-богатите, много по-развитите, много по-просветените, много по-съзидателните, но и с всичките тези много „по“ имаме много „по“ какво да губим.

А понеже имаме толкова много „по“, много „по“ обичаме живота и здравето, защото да сме живи и да сме здрави – това са двете главни условия да се радваме на всички тези „по“ и да ги консумираме в мааксимална степен.

Ето тук нашите сили, нашите силни страни се превръщат в наши слабости. И войната става безмилостно жестока, защото се изправят една срещу друга

Слабостта на Силния и Силата на Слабия.

Силата на Слабия черпи мощ от Слабостта на Силния…

Нашата цивилизация трябва да се замисли много сериозно. Тя има и способностите, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като анализира грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в същото време като привлече всички, които могат да бъдат привлечени в битката за по-добър свят и смаже или постави под контрол отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър…

И накрая – още нещо. То показва колко малък опит имаме все още в противодействието на чумата на сегашния тероризъм – ако това е тероризъм...

Ззащото според мен това е по-скоро е особен тип война, тотална война, която се води включително и чрез терористични действия.

Идеологията мобилизира в името на отложеното щастие в този живот, след определен брой години - 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).

Религията мобилизира в името на отложеното щастие в другия живот, в отвъдния свят.

Много опасно е когато идеологията се превръща в религия (комунизмът).

Оказва се, че е още по-опасно когато религията се превръща в идеология (ислямизмът).

Ислямът е велика религия, една от трите Авраамови религии заедно с Юдаизма и Християнството.

В същото време Ислямизмът с главните му проявления

– фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм - е напаст, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрекъснато все по-зловещи метастази и мутации.

Тепърва ще има да страдаме от него, но трябва да се приготвим за тези страдания и да се калим за тяхното понасяне. Няма друг начин. Цената ще е висока. Но понеже ще успеем, понеже ще трябва да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, наистина ще успеем. Не сме ли готови – ще я платим десеторно...

Но пак рано или късно ще успеем.

Испания


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • ХАСАН
    Отговор
    1 09:37  19.08.17
    Хубава статия ,но е написана пристрастна...трябва да се анализира защо17 годишен "лузър"е станал терорист..и да се анализира двойното лице на Запада-- права и де?окрация в своята страна ,но беззаконие,пресрат,насилие,дестабилизация в Близкия изток
  • 2 09:41  19.08.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • ХАСАН
    Отговор
    3 11:10  19.08.17
    И расистка статия...Ку-клускановете по същия начин доказваха как негрите не са били човешки същества и затова не бива да се третират като такива!
  • гост
    Отговор
    4 11:53  19.08.17
    Хасане в Европа като европейците, не съм чул европейците да искат нещо от арабите напоследък или трябва да си припомняме кръстоносните походи?

    Коментиран от #6

  • Николай Слатински
    Отговор
    5 00:51  20.08.17
    """ В същото време те, лузърите, аутсайдерите, маргиналите, Слабостта на Силния и Силата на Слабия. Силата на Слабия черпи мощ от Слабостта на Силния… В същото време Ислямизмът с главните му проявления """ пускам сълза :)
  • ХАСАН
    Отговор
    6 22:24  20.08.17

    До коментар #4 от "гост":

    Много просто ..европейците да не продават оръжие на разни терористични групировки,да не закрилят теротисти..Франция ако не беше бомбардирала Кадафи и да предизвика хаос и разруха в Либия,сега французойките нямаха да пъшкат под либийците,алжирците,мароканците и разни други
  • Ироничен
    Отговор
    7 14:24  22.08.17
    Уф, пак Слатински. Заклинанията му са лозунги за ДВ, а самочувствието му е стигнало дотам, че се мисли за способен да създаде нови методи на водене на война. Като повтаряне на "Не ни е страх" и плюшени мечета. А за това, че ни мразят, е прав. Твърде дълго Западът се мъчеше да се бърка в работите на Изтока и Юга и намираше това за нормално. Е, ефектът е налице. Не можеш да накараш някого насила да приеме нещо, което е уж хубаво и правилно. Колко е правилно се разбира, когато свърши. Като комунизма. Май и либерализмът, налаган силово, е на свършване.

Напиши коментар:


Публикувай