Денят на будителите - формалност и срам

Позорът ни е пълен, но поне го съзнаваме. Това е основният извод от експресното допитване до читателите на ФАКТИ "Почитаме ли искрено народните будители". В него участваха 745 читатели на сайта.

46% от тях са на мнение, че будителите биха се обърнали в гроба, ако видят днешното ни положение. Че то култура ли е, образование ли е, възпитание ли е...Е, как всичко това да не се отрази и на цялостното качество на живот у нас. И да не се прояви в общото усещане за войнстваща посредственост.

Вторият по активност отговор е също толкова печален - 37% от анкетираните смятат, че почитаме будителите формално. Най-малко са тези, които смятат, че сме искрени в преклонението ни към тези творци и бунтари - 8%.

Към тях бихме добавили и 9-те процента, отговорили, че трябва да се гордеем с тях, защото няма с какво друго.

Гордостта ни е останала в минало време. И всяка година се отдалечава още и още във времето. Ами сега? Що за празник е този тогава. Нали уж се отървахме от формалната еуфория на соцпразниците. Защо пак се залъгваме с фалшив патос? Защото този празник трябва да бъде отбелязван само и единствено заради децата и от децата. Достолепните лица от портретите гледат към тях. На децата, въпреки всичко, им е интересно, любопитно и празнично на този ден. Дори някои от тях да не разбират напълно делото на будителите и смисъла му, поне не ги иронизират.

Ако у народа ни има някакво почитание към будителите, то е при малките. Ние, порасналите деца, вече сме твърде цинични за всичко това. Животът ли ни направи такива, будителите ли не ни помогнаха навреме, но онова пламъче, което го има при децата, при нас е угаснало. А баналните речи на политиците на този ден, повтарящи същото от предните години до последната запетая, трябва да се забранят със закон. Мъчителни клишета и безподобен фалш.

Дайте думата на творците, музейните и читалищните деятели, уважаеми професионални номенклатурчици от новото време. Нали си имате портрет на Левски в кабинетите. И го мъкнете със себе си от месторабота на месторабота. Не ви ли стига? И вчера се скарахте грозно в парламента, навръх празника и уж заради него. Ей така, за спорта. Другия път замълчете...