Датата 3 януари е една от датите в новата история на България, която си струва, да бъде припомнена. През 1907 г. при откриването на Народния театър в столицата група студенти освиркват княз Фердинанд. Действията им са в знак на протест срещу неуважителното отношение на монарха към тях, който за откриването отрежда на студентите и обикновените софиянци ролята на улични акламатори. Те обаче си позволяват да замерват княза със снежни топки.
Започват грозни сцени в центъра на столицата - боеве с ранени, арести. Под натиска още на следващия ден – 4 януари – Министерският съвет приема Указ № 2, който на по-следващия ден излиза в „Държавен вестник”. Указът постановява да се закрие Университета за срок от 6 месеца и „да се уволнят всички професори на Университета, като и доцентите и лекторите” . Подава оставка и министърът на просвещението проф. д-р Иван Шишманов.
Академическият съвет се събира на екстрено заседание на 5 януари, на което се решава, че:
1. Университетът и всички негови учреждения, като съществуващи въз основа на един действащ закон, не могат да бъдат закрити или функциите им временно спрени чрез указ;
2. Уволняване на преподавателския персонал може да става само въз основа на чл. 37 от същия закон.
За това Академическият съвет не намира за възможно да се освободи от правата и длъжностите, възложени нему от закона за Университета, докато тоя закон е в сила и действие.
Знаменателно в това решение е квалифицирането на Указа на Министерския съвет като нелегитимен, а още по-знаменателно е и самоосъзнаването на отговорността, която е носел Академическият съвет за запазването на същината на Университета. Оттук насетне през следващите десетилетия до началото на 40-те години това ще се повтори многократно.
Следват множество манифести и прокламации, митинги, свикани от студентите или преподавателите, декларации и обсъждания в Народното събрание, които някои видни политици наричат „софизми” .
Университетската криза от 1907 г. има своята дълга предистория. Всъщност тя започва още със създаването на Висшето училище в София и минава през няколко законопроекта и утвърдени Закони за неговата същност, начин на функциониране и предназначение. От създаването си през 1888 г. до кризата от 1907-1908 г. Народното събрание и различните печатни издания непрекъснато дискутират „заради какво” и „поради що” имаме висше училище и няма ли да бъде по-евтино и безопасно за държавата да изпраща в странство да се обучават необходимите й за „бъдащето” специалисти.
През първите петнадесет години от своето съществуване преподавателската колегия на Висшето училище постепенно узрява за мисията, която стои пред нея – да се самоосъзнае като съградителка на българския университет, да определи неговия смисъл и значение: първо, заради самата наука и обучение, развивани у нас, а после и в полза на обществото.
Най-същественият момент от това развитие на преподавателската колегия е решението на Академичния съвет от 29 март 1900 г., с което се постановява: „…академическиятъ съветъ прие да се нарича за напредъ Висшето училище университетъ, и то “Университетъ въ София”.
Събитията от следващите няколко години показват, че университетът наистина е заслужил своето име, че това не е било само куха титла за пред външния, европейски учен свят, а и задължаващото наименование, което непрестанно е напомняло и на преподавателите, и на студентите, че иде реч за висша образователна институция със своя собствена същност и наредба.
През януари 1904 г. се приемат Законът за ефорията на университета братя Евлогий и Христо Георгиеви и първият Закон за университета, а на 27 септември 1904 г. в свое решение Академическият съвет „отстоява твърдо своето гледище за ненамисане на министерството, по силата на това, че законът за университета е признавал единството и автономията на университета”.
Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство през януари 1908 г., начело с лидера на Демократическата партия - Александър Малинов. На 26 януари 1908 г. с княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Anton
Горките преподаватели, 100 години са останали без работа.
12:50 03.01.2012