535 3

Председателството няма да е шведска маса

Николай Слатински

Аз свикнах и се примирих - къде ще ходя! - със свалянето на летвата и с все по-ниските топки в поведението на хора, облечени с огромна власт.

Така е, няма спасение:

- ще казваме, че ЕС за Запада сега е каквото бе Варшавският договор за Изтока тогава (а не СИВ);

- ще твърдим, че БВП на Индия, Китай, Русия и Иран е повече от БВП на Г-7 (седемте имат около 2/3 от световния БВП, т.е. всички други над 200 държави имат заедно 1/3);

- ще превръщаме откриването на тоалетна в събитие от национално значение;

- ще кощунстваме за самия Апостол Васил Левски (относно граничната ограда, самата тя, впрочем, черна финансова дупка);

- ще се заявяваме като лидери днес на Запада и Изтока едновременно;

- ще оправдаваме невинни шегички с фашизма (както ми каза онзиден в метрото един човек - това е все едно да правиш неприлични и недвусмислени движения зад гърба на майка си - за да разсмееш компанията с тази невинна шегичка) и т.н.

Примирил съм се и толкоз. Живея си в своя едноличен свят, чета си умните книги. И нямам представа как нещо може да се промени.

Но в същото време, заедно с примирението, изпитвам ежедневно една нарастваща и все по-силна тревога.

Защото много скоро ние за 6 месеца ще станем лицето на Европа, на ЕС - и то в изключително трудни за Европа и ЕС времена. За 6 месеца от нас ще се искат лидерство, идеи, адски отговорно поведение, мъдрост и висока култура.

Тези 6 месеца няма да са безкраен празник, вечно заредена обилно шведска маса, панаири-панаири и думба-лумба. Те са изпитание от най-висша степен по скалата на държавничеството и лидерството.

Може да се каже, че макар и заради ротационния принцип, но никога България не е получавала толкова колосална и архисложна задача.

Тревогата ми е как ще съчетаваме непрекъснатото сваляне на летвата и все по-ниските топки в поведението на хората, облечени с огромна власт у нас, с мисията, която пада на нашите плещи. Като казах плещИ и наистина се притеснявам страшно много - да не би така, както свободно и волно се плЕщи, да вземем да кажем или направим нещо, което да ни изложи като държава, нация, народ и общество!

Наистина съм притеснен, наистина ме е страх. Лично мен ме очакват от 1 януари 6 месеца на още по-големи притеснения и още по-сериозни страхове да не вземем да се изложим. Ще ми се, ако може, да затворя очи и като ги отворя, да е 1 юли 2018 г.

*от фейсбук

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Песимист (гост)
    Отговор
    1 17:35  01.12.17
    Че къде повече да се изложим. Страната, в която науката се унищожава, едва ли може да бъде хвалена за нещо.
  • Песимист2 (гост)
    Отговор
    2 08:09  03.12.17
    Че къде повече да се изложим? Страната, в която правата на децата не се спазват. "Демократичната" страна, в която съдебните решения са просто лист хартия. Страната наричана от гражданите си Кенефа и Кочината.
  • незнайко (гост)
    Отговор
    3 10:42  04.12.17
    Броят се на пръстите на ръцете ни мафиотите в БЪЛГАРИЯ, но никой не е наказан или в затвора !!! Докато това продължава, БЪЛГАРИЯ ще загива !!! 40 години се мъчехме да постигнем нещо, сега за 25 успяхме да го унищожим !!! И ГОСПОД НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА НИ ПОМОГНЕ !!!

Напиши коментар:


Публикувай