1 928 11

Американската мечта ни убива

Децата разбират живота по доста прост начин: хората получават това, което заслужават. Или казано по друг начин: хората заслужават това, което получават

Стефанаки Йоанис
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Марк Менсън, "The Mission"

Американската мечта ни кара да вярваме, че трябва да преценяваме хората само по това, което са постигнали. Американската мечта индиректно насърчава хората да се чувстват оправдани, когато злоупотребяват с другите. Успехът ви прави някакъв светец, модел на подражание, който всички останали трябва да следват. Неуспехът ви превръща в плебей, в пример за това, което всички останали трябва да се опитат да избегнат.

Това пише Марк Менсън от "The Mission", цитиран от сайта „Гласове“.

Представете си, че отново сте дете и искате да продавате лимонада във вашия квартал. Поставяте на малкия си щанд картонена табела, написана с цветен молив, и се захващате за работа.

На първия ден идва един човек, който купува лимонада. След това на втория ден идват двама души. На третия - трима. На четвъртия - четирима. В рамките на един месец вие продавате лимонада на десетки хора всеки ден и търсенето просто продължава да расте.

Но става още по-добре. Не само целият квартал иска да опита вкуса на вашата сладка, цитрусова напитка, но цената на лимоните като че ли поевтинява. В началото можете да купите за един долар пет лимона. Следващата седмица можете да купите осем за един долар. След това на по-следващата може да купите дванадесет. И така нататък. След няколко месеца вие сте машина за правене на пари от лимонада.

Разбира се, вашата магическа лимонада се прочува в квартала. И съвсем скоро други деца поставят свои лимонадени щандове около вас.

Но това няма значение, търсенето просто продължава да расте. Така че приветствате тези други деца. Казвате им: „Това е кварталът на възможностите, където всеки може да продава лимонада и да печели пари.“ Междувременно, сякаш с помощта на магия, все повече хора се появяват всеки ден, за да си купят лимонада, а цената на лимоните просто става по-евтина.

Вие и другите деца осъзнавате нещо: че не е възможно да не правите пари в този квартал. Единственият начин да не печелите пари е да бъдете мързеливи или напълно некомпетентни. Вашите лимонадени възможности са ограничени само от времето и енергията, която сте готови да вложите. Границата стига до небето и единственото нещо, което стои между вас и вашите мечти за лимонадено богатство, сте вие.

Не е изненадващо, че започва да се формират мнения относно квартала. Носят се разкази за деца, които продават много лимонада и други деца, които не го правят. Това дете е гений и продава лимонада 20 часа на ден. Онова дете е загубеняк, който не може да продаде и ледена вода в пустинята, да не говорим, че вероятно изпива половината от собствената си продукция.

Децата разбират живота по доста прост начин: хората получават това, което заслужават. Или казано по друг начин: хората заслужават това, което получават. И ако искат нещо по-добро, те би трябвало да са по-умни и / или да работят по-усърдно за това.

Минава време. А новината за този квартал на магическа лимонада – понастоящем обслужващ хиляди клиенти ежедневно, започва да се разпространява надлъж и нашир. Децата прииждат с автобуси от далечни квартали, за да опитат късмета си в света на лимонадата. Те заемат най-лошите работни места, изстисквайки лимони и изхвърляйки боклука, защото знаят, че с безкрайните възможности в квартала на лимонадата, просто е въпрос на време да прогресират и да започнат да правят добри пари сами.

Това продължава с месеци и децата в квартала започват да осъзнават нещо друго: че кварталът им е специален. Изглежда, че е избран от Бога. В края на краищата, ако децата прииждат с автобуси от целия град, само за да продават капки лимонада тук, трябва да има нещо наистина специално в наличните възможности. Децата тук имат много повече пари. Те работят два пъти повече, отколкото децата на други места. Това наистина трябва да е изключително място.

Но един ден нещата започват да се променят. Първо чувате, че японските деца в града са разбрали как да произвеждат два пъти повече лимонада за половината от цената, което прави невъзможно да се конкурирате. След това се появяват слухове, че масовият приток на бедни китайски деца подбива цените ви и краде клиентите ви.

На второ място, някои от по-успешните продавачи на лимонада са обиколили наоколо и са изкупили по-малко успешните лимонадени щандове. Така че вместо стотици деца, независими продавачи на лимонада, има около десетина свръхбогати деца, които контролират по-голямата част от пазара на лимонада. И за да намалят разходите и да постигнат добра възвръщаемост за своите инвеститори, те започват да плащат на работниците по-малко за същата работа. Но вместо да кажат това на децата, те им казват да работят по-усърдно. В края на краищата хората заслужават толкова, колкото си изкарат, нали?

Отначало това се случва бавно. Но след това реалността неизбежно настъпва: децата в квартала правят по-малко пари, въпреки че работят по-усърдно и по-дълго от всякога.

Но убежденията се разминават с реалността. Хората, които значително отслабват, години наред смятат себе си за непривлекателни и с наднормено тегло. Хората, на които са се присмивали като малки, се превръщат в непретенциозни възрастни, които постоянно подценяват способността на другите да ги приемат.

И с убежденията се случва по същия начин. Икономическата реалност на лимонадените щандове сега е променена и това не е светла перспектива. Но убежденията на децата продължават да съществуват: основнните убеждения не се променят.

В резултат на това започват взаимните обвинения. В края на краищата убежденията не могат да се винят. Някой друг трябва да е оплескал нещата.

Образованите деца, които бяха отделили време и пари за придобиване на научни степени в областта на изстискването на лимони и уличните продажби, гледаха на децата без образование като на слабоумни и по-низши глупаци, които сами са виновни за нещастието си. Усърдно работещите деца, които започнаха от нулата, се обърнаха към децата с повече късмет, на които им бяха предоставени първите лимонадени работни места, и ги обвиниха, че са привилегировани и неподготвени за неуспехи. Скоро кварталът се обърна срещу себе си и започна да се самоунищожава. Бяха начертани бойни линии. Родиха се фракции. Фракции, които бяха политически, крайни, ревностни и противоречиви. И все пак основнaта презумпция остана. Светът се промени, но презумпцията не.

Американската изключителност

От самото начало американците винаги са се мислели за изключителни. И по много начини Съединените щати са били едно историческо изключение.

По принцип няма друг такъв момент от световната история, когато на група от сравнително добре образовани и трудолюбиви хора е бил предоставен един слабонаселен континент, пълен с природни ресурси, обграден от два огромни океана от всяка страна, които да го защитават от всякакви потенциални нашественици.

Да, през първите 300 години от историята си САЩ бяха лимонадения щанд, където все повече и повече клиенти се появяваха магически. И ако цивилизациите в Европа и Азия нарастваха, достигаха върхови точки и умираха много пъти, на хората от Съединените щати никога не се е налагало да се занимават с подобни ограничаващи фактори. Икономическите възможности и прогреса изглежда бяха дар от Бога - такава даденост, при която поколения хора идваха и си отиваха, без да се сблъскат с живота без нея.

Стремглавият възход на САЩ като световна суперсила се случи поради сливането на четири уникални фактора, от които те значително се възползваха:

- Неограничена земна площ — От самото начало САЩ се радват на постоянна експанзия. Отне повече от 100 години от създаването на страната, тя да се разпростре от „море до блестящо море“. През 20-ти век САЩ добавиха територии от Карибите и Тихия океан, най-вече Хавай и Аляска. Евтините и плодородни земеделски земи винаги са били в изобилие. Природните ресурси също изглеждаха безкрайни, имаше огромни запаси от петрол, въглища, дървен материал и благородни метали, които все още се откриват и до днес.

- Неограничено количество евтина работна ръка  —  В по-голямата си част Съединените щати са останали слабонаселени през цялата си история. Всъщност това било истински проблем за бащите-основатели и те считали, че трябва да привлекат постоянен поток от имигранти от цял свят, за да развият стабилна и самозадоволяваща се икономика. За целта те създали демократична система, която насърчавала предприемаческия дух и привличала талантите. Това създало безкраен приток на евтина работна ръка, което продължава и до днес. И това е така, без дори да споменаваме онази дреболия, наречена „робство“, която имахме за известен период.

- Неограничено количество иновации  —  Може би еднинственото нещо, което американската система е възприела по-добре от всичко друго е, че тя е създадена да възнаграждава изобретателността и иновациите. Ако дойдете с най-новата, най-великата идея, ще бъдете възнаградени за това тук и то повече от където и да било другаде. Много от големите технологични постижения през последните няколко века са дело на блестящи имигранти, които САЩ са привлекли в своята държава.

- Географска изолираност  —  Цивилизациите в Европа и Азия са били обект на нашествия, владичества, нови нашествия, нови владичества, лашкани напред-назад от вълните на историята, култури и народи са изчезвали от картата неведнъж. Всеки път унищожението е връщало обществото назад, принуждавайки го да преосмисли себе си, докато се възстановява.

Но не и САЩ. Просто те са били твърде далеч. Искам да кажа, че ако сте Наполеон, защо да натоварвате куп скъпи кораби и да плавате няколко седмици, когато може просто да нахлуете в Италия, например утре?

В резултат на това САЩ получиха усещането, че са изолирани от света. С изключение на Пърл Харбър (за което Японската империя положи много усилия), просто е невъзможно да ни достигнете.

Американците приемат това за даденост. Но ефекта на географската изолираност не може да бъде преувеличен. Още преди няколко десетилетия голяма част от Европа се опасяваше от застрашаващо нашествие от изток. По дяволите, някои европейски държави все още се страхуват от това нашествие.

Идеята за американската мечта се роди от тази пресечна точка на добро благосъстояние, изобилни ресурси, огромни количества земя и творческа изобретателност, извлечени от целия свят.

Американската мечта е проста: това е непоколебимото убеждение, че всеки - вие, аз, вашите приятели, съседите, баба Върна, може да преуспее, това само изисква правилното количество работа, изобретателност и решителност. Нищо друго няма значение. Няма външна сила. Няма моменти на на лош късмет. Всичко, от което някой се нуждае, е постоянна доза упоритост и усърдна работа. И вие може да притежавате огромна и внушителна къща в предградията с гараж за три коли ... мързеливци такива.

А в държава с непрекъснато нарастващ брой потребители на лимонада, неограничено разрастване на собствеността върху земята, неограничено разширяване на пазара на работна ръка, неограничено увеличаване на иновациите, това беше вярно.

До скоро…

Американската мечта е в застой

В бъдеще хората вероятно ще посочват терористичните атаки от 11-ти септември като преломен момент, след който САЩ започнаха бавно слизане от пиедестала на глобалното господство. Но истината е, че силите, които влошават положението, действат в страната от десетилетия насам.

Средният американец е по-зле от това, което е бил преди едно поколение по почти всички основни статистически показатели. Някои специалисти обвиняват по-младите поколения, заявявайки, че те са привилегировани, егоцентрични, прекалено погълнати от смартфоните си, за да работят, и докато може би има зрънце истина в някои от тези роптания, данните показват че не в децата се състои проблема.

САЩ


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Анонимен
    Отговор
    1 10:18  06.12.17
    Статията започна добре, но никъде не се спомена за данъчният и неговото въздействие върху бизнеса.
  • Сотир
    Отговор
    2 10:52  06.12.17
    Общо взето изводът е такъв--Американската мечта умря-и си остана само мечта...Интересн поглет на реалито в момента във САЩ от страна на автора,но още много неща могат да се добавят в неговата теза. Най-главното според мен което е пропуснал е ,как се подържа мита за американската мечта в последните години-а това е, чрез изключително нагла и агресивна външна политика,довела до много страдание и смърт по целият свят...
  • косю
    Отговор
    3 11:42  06.12.17
    американската мечта умре
  • гост
    Отговор
    4 15:17  06.12.17
    Отвън изглежда много апетитно: да работиш за минимум 10долара на час, да караш кола на лизинг и да живееш в голяма къща. Но, реално 10долара след заплащане на данъците не ти стигат за нормален живот: да си платиш ипотеката (която за дървена къща-барака моце да е 1000долара месечно), да си платиш осигуровките, транспортните разходи, услугите (доста скъпи са) и накрая да ти останат пари за нещо друго. Или може да изкарваш, ала после тези пари ти ги взимат от различни посоки и реално не ти остава много, ако ли пък и нещо. Ако ти се наложи да не работиш, става голям проблем. Добре се живее с добре-платена професия (ИТ, архитекти и др.), но инак не е цветущо за обикновенните хора, които живеят в каравани, за да свържат двата края. У нас кой живее в каравана, работи и не може да си плати образованието на децата (което там струва хиляди долари годишно)?

    Коментиран от #11


  • Расулюлах
    Отговор
    5 18:29  06.12.17
    И Ким им сритва алчните задници хахахаххахаха и повече нема долари нема измами нема пласмасово ядене
  • Гост
    Отговор
    6 07:20  07.12.17
    Привличането на мозъци от цял свят, е най гениалната идея на американските политици. Това е основният мотор на прогреса в САЩ, както и безскрупулната външна политика, но тя е следствие на първото. Меркел разбра, че там е заровено кучето и реши да се възползва от войната в Сирия за да навакса пропуснатото, но няма как да и се получи със закупен на бързо толкова много лош материал.
  • Не си прав
    Отговор
    7 08:01  07.12.17
    Да допуснем, че света отрече американската мечта, какво ще стане. Ще започнат да ни се пробутват не материални идеологии. Липсата на конкуренция ще доведе до спад в прогреса и дори до липса на стоки от първа необходимост. Най големите поддръжници на идеологиите ще бъдат в най добра позиция в обществото. Ще започне надпревара кой е по верен на идеологията, което води до развитието на много по грозни и отвратителни човешки качества. При американската мечта човека прогресира с труда и ума си, а във втория случай с подмазвачество, слагачество, лицемерие доносничество и т.н. Всеки може сам да прецени в какво общество би искал да живее.
  • Муха
    Отговор
    8 13:13  07.12.17
    Капитализъм и прогрес... Мухахаха... Я помисли - лек за 2 лева за рак, спин, грип ако щеш... Енергия за цял квртал за 2 лв... Транспорт на неизперпаем евтин енергоизточник... Има стотици анлизи на темата! Тотална липса на реален полезен за общото благо прогрес именно при консуматорският капитализъм!
  • The TRAPPER
    Отговор
    9 09:55  08.12.17
    Тази дума -Американска мечта кой я е измислил ? Може би трябва да е - Американска действителност ? Първо - Американската конституция се зачита и се спазва , както и законите. Второ - и България има плодородни земи , имаше и селско стопанство. И България имаше трудолюбив народ , който в последствие изчезна в чужбина, защото видя че тук няма смисъл. 4-то - ако някой тук каже че е създал кола която да върви с вода , първо ще го вземат за луд и няма да му повярват , и второ на другият ден ще е изчезнал безследно. 5-то , - когато един американец открие нефт в двора си той е негов , - тук ти конфискуват имота.
  • Доналд Тръмп
    Отговор
    10 22:07  08.12.17
    Мале мале мале само за другите хора мислим а сеира си не гледаме бил съм в САЩ има и лошо и добро ама повече е доброто. В БГ е обратното.
  • Гост
    Отговор
    11 05:56  10.12.17

    До коментар #4 от "гост":

    Американската мечта съществува и тя е такава, каквато сам си я направиш. Началото на нов живот в Америка е ужасно трудно, но ако си упорит и имаш малко повече "акъл", за малък период от време може да постигнеш толкова много, колкото в милата ни родина не може и да си мечтае човек. Тук бих помогнала много повече на семейството си, отколкото ако мизерствам в Бг, те трябва да помагат на мен, което е жалко. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам моята родина България, съхранила съм себе си като българин, всеки Божи ден ми липсва всичко и всички там, но възможностите, които дава Америка, в Бг не можеш и да си мечтаеш. Вярно е че има и плюсове и минуси, но навсякъде ги има. Но тук хората те ценят, ценят образованието ти, труда ти, уменията и качествата ти на човек. Докато от големия ми опит в Бг знам колко човек е неуценен и мачкан всеки ден ( е, разбира се ако не си на някой човек или на някой богаташ детенце). Аз съм благодарна на Бог, че ми даде възможността да пробвам и видя какво е да живееш спокойно и свободно от негативизъм. За мен Американската мечта е такава, каквато сама си изградя и постигна!

Напиши коментар:


Публикувай