Нови изменения в Гражданския процесуален кодекс (ЧАСТ I)

С влизане в сила на последния ЗИД на ГПК, обнародван с ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г., настъпиха някои съществени промени в уредбата на заповедното и изпълнителното производство, както и в производството по допускане до касационно обжалване. С настоящото изложение в 2 части юристите от Консултантска къщa Велинов и партньори обръщат внимание на основните нововъведения в ГПК, като извеждат съответно положителния и отрицателния им ефект върху различните аспекти на гражданското производство.

1. Касационно производство

Част от промените касаят касационното обжалване и по-конкретно – основанията за допускане до касация по чл. 280 от ГПК. От една страна, законодателят е отменил едно от досегашните основания за допускане, а именно - „наличието на въпрос, решаван противоречиво от съдилищата”, като в резултат е отменен и чл. 291, който уреждаше правомощията на ВКС във връзка с постановяването на решения за уеднаквяване на съдебната практика. Това, комбинирано с обстоятелството, че решенията на ВКС по чл. 290 вече не са задължителни за съдилищата, може да доведе до още по-разнородна съдебна практика, която единствено би могла да се преодолее чрез тромавата и продължителна процедура по издаване на тълкувателно решение.

На следващо място, макар и вече практиката на ВКС да няма задължителен характер, противоречието с нея остава да бъде основание за допускане, редом със задължителните Тълкувателни решения и постановления на ВКС и ВС, като естесвенодопълнение към тях е и посоченото ново основание по чл. 280, т. 2 от ГПК – „противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз”.

Най-коментираното изменение по отношение на касационното производство е създадената нова ал. 2 при основанията за допускане, съгласно която „въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност”. Несъмнено тази нова редакция на чл. 280 от ГПК води до разширяване кръга на актовете, които могат да бъдат допуснати до касационен контрол. Същевременно създава много въпросителни. Нововъведеното понятие „очевидна неправилност” предпоставя по-субективно тълкуване, което най-вероятно съдебната практика ще изясни с времето. Въпреки това, на този етап не е ясно какви предпоставки трябва да са налице, за да се счита, че обжалваният акт е очевидно неправилен, както и как при такова посочено основание ВКС ще може да се произнесе на предварителната фаза по допускане без реално да разгледа спора посъщество.

1. Заповедно производство:

Съществени изменения се наблюдават и по отношение на уредбата на заповедното производство. Една от наистина положителните промени е дадената съгласно чл. 411, ал. 2 възможност на заявителя да отстрани в 3-дневен срок от съобщаване нередовности по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Положителен ефект ще има и добавеният нов реквизит на заявлението и съответно на издадената заповед – банкова сметка или друг начин за плащане, което би улеснило длъжника да погаси задължението си още в срока за доброволно изпълнение, без да се стига до принудително изпълнение и натрупването на още разноски в тази връзка. Същият реквизит е предвиден и към исковата молба по осъдителен иск, както и в осъдителното съдебно решение.

Със създаването на нов чл. 414а са регламентирани и последиците при изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. На първо място, изрично е предвидено, че при плащане в срока за доброволно изпълнение длъжникът може да възрази срещу заповедта, като, за разлика от общия случай на възражение, длъжникът следва да се обоснове и да приложи доказателства за пълното или частично изпълнение. Посочено е също така, че, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и че не дължи разноски за производството. Тук се визира хипотезата, в която кредиторът е изпаднал в забава (чл. 95 от ЗЗД), т.е., когато длъжникът е бил готов да изпълни, но поради отказ от приемане или липса на съдействие от страна на кредитора, не е могъл. Във всеки останал случай, тъй като става въпрос за изискуемо задължение, се приема, че забавата на длъжника е станал повод да се инициира съответното производство, т.е. той не би могъл да се освободи от поемането на разноските, дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение.

По повод дадената възможност за възражение при плащане, чл. 414а подробно описва една допълнителна процедура в рамките на заповедното производство. Освен размяната на книжа, е предвиден срок за становище на заявителя по подаденото възражение, последвано от произнасяне на съда с възможност за обезсилване на заповедта. Изрично е посочено, че неподаването на становище в указания срок води автоматично до обезсилване на заповедта, без задължение на съда да се произнася по основателността на възражението. Това, разбира се, не е пречка кредиторът да предяви иск за вземането си по реда на чл. 422, но значително възпрепятства предварителното изпълнение, ако заедно със заповедта е издаден и изпълнителен лист, тъй като и той бива обезсилван. Следва да се отбележи, че, макар да не е изрично посочено, в този случай искът по чл. 422 би бил осъдителен, за да може въз основа на постановеното решение да бъде издаден изпълнителен титул (изпълнителен лист) и кредиторът да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

Тук е моментът да се обърне внимание и на новоприетата ал. 2 на чл. 61, уреждаща хипотезите на спиране на сроковете. Съгласно цитираната разпоредба „сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.” (това са делата по несъстоятелност, делата за издръжка, обезпечаване на искове и др., които съдът разглежда и по време на съдебната си ваканция).

В допълнение на гореизложените изменения в заповедното производство, с новата редакция на ГПК са предвидени и допълнителни предпоставки, при наличието на които съдът указва на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422. Освен при специфичната хипотеза на обезсилване на заповедта за изпълнение (уредена в чл. 414а и разгледана по-горе) и общия случай – при подаване на възражение в срок, заявителят може да предяви иск за вземането си и ако съдът откаже да издаде заповед за изпълнение (тогава искът пак е осъдителен), както и ако заявлението е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Несъмнено с последното се цели по-голяма защита за длъжниците, които често биват осъждани, без да са разбрали. Въпреки това, ефектът от изменението (да се предяви установителен иск, ако заявлението е връчено чрез залепване на уведомление, след изтичане на срока за получаване на книжата), реално обезсмисля идеята на заповедното производство, което преди всичко има за цел, при неоспорено изискуемо задължение, по-бързо да се пристъпи към принудително изпълнение. Вместо това, допълнително се усложнява начинът и се удължава времето, за което кредиторът би могъл да се сдобие с изпълнителен лист срещу длъжника, като междувременно длъжникът има възможност да се разпореди с имуществото си и да възпрепятства възможността кредиторът да се удовлетвори. Макар и да не е връчено лично заявлението, а чрез залепване на уведомление (с изтичане на срока за получаване на книжата), на практика няма пречка длъжникът да се сдобие с информация, че срещу него е издадена заповед за изпълнение и да предприеме ответни действия.

Във връзка с посоченото, е добре да се спрем и на усложнената процедура по залепване на уведомления, която неминуемо е създадена изцяло в защита на ответника/длъжника. Съгласно новата редакция на чл. 47 от ГПК, е необходимо призовкарят да търси ответника един месец, како има поне три посещения, с интервал поне една седмица между тях, и поне едно посещение да е в неприсъствен ден. Ако и след тази процедура ответникът не може да бъде намерен, се залепва уведомление. Изискването за минимум три посещения може да се прескочи, в случай че бъдат събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Макар изрично да не е посочено, в този случай призовкарят следва директно да залепи уведомление. Друго изменение във връзка с връчването чрез уведомление е в хипотезата, в която, при залепено уведомление, ответникът не се яви да си получи книжата. Тогава съдът извършва служебна проверка за адресната регистрация на лицето, като, ако се наложи, може да направи проверка и за местоработата на ответника с цел да му бъде връчено съобщението там. С тази доста усложнена процедура несъмнено се обезпечава възможността ответникът/длъжникът да бъде редовно уведомен. Същевременно, с оглед продължителността й във времето, може да окаже негативно отражение върху правата на кредитора, който със заповедното производство цели преди всичко бързина.

Следващото изменение касае правото на обратен изпълнителен лист. Съгласно новата ал. 4 на чл. 422, в случай че искът по чл. 422 е отхвърлен, заради неизискуемост на вземането, на отсрещната страна не следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Това е логично с оглед на това, че при допуснато предварително изпълнение (въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист), предметът на изпълнение е като цяло дължим, макар и да не е изискуем към момента, т.е. тук не сме в хипотеза на неоснователно обогатяване на кредитора. Проблемът възниква с оглед на друго изменение на ГПК – чл. 245, ал. 3 посочва, че в обратния изпълнителен лист следва да са включени и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. На практика излиза, че при липса на изискуемост на задължението, не е предвидена възможност длъжникът, посредством обратен изпълнителен лист, да получи обратно събраните такси и разноски по повод допуснато изпълнение, независимо, че реално кредиторът не е имал право да пристъпва към принудително събиране на вземането си.