10 Декември, 2017 10:20 4 049 30

Човече, погледни Йерусалим!

  • ерусалим-
  • евреи-
  • мюсюлмани-
  • град-
  • история
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Духовете отново са разбунени: САЩ призна Йерусалим за столица на Израел. Но бяха ли духовете спокойно досега? Девет Кръстоносни похода под знамената на Римо-католическата църква, Северни кръстоносни походи, Балкански кръстонони походи, Първи и Втори смирненски кръстоносни походи… Ричард Лъвското сърце, сарацините и Саладин, рицарите тамплиери, напоените с кръв брони, писъците на умиращи хиляди мъже под небето на Свещената земя.

Ясер Арафат се кълнеше, че с огън и кръв ще забие знамето на Палестина над Йерусалим. Сблъсъците между евреи и араби се рапалваха и затихваха. Светът ги забравяше и отново се сещаше за тях, колчем пореден взрив някъде отнемеше живота на невинни.

Чуват се гласове и от България по повод решението на американския президент Доналд Тръмп. Дори Външно министерство излезе с официална позиция. И поучаваме, даваме акъл, предупреждаваме, неодобряваме… Не ни ли мина през ума, че това решение е обсъждано, анализирано, съпоставяно от световни експерти?

Йерусалим е празник и траур. Неговата песен – тъжна въздишка през вековете, копринен, отчетливо скръбен псалм на световния кръстопът на културите. Давид Шиплер.

Велик град, който живее в паметта на човечеството, защото представлява най-великата идея. Рим е символ на завоеванието; над покривите на Йерусалим се носи Вярата; а Атина ни завеща духът на античния свят – изкуството. Бенджамин Дизраели.

Отправиш ли поглед към Йерусалим, пред очите ти винаги ще изниква облян от ослепителна духовна светлина град, вълнуващ и неповторим. Разположен сред по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва постоянно нетленно сияние. Дори да нямаше особено историческо значение, той пак би събудил силни чувства с необикновения си външен облик. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е отрупан със средновековни укрепления и кули, позлатени куполи, зъбери, рушащи се останки от римско и арабско време. Около него има долини и склонове, превърнати в просторни, зелени морави, които променят дори свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.

Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На еврейски език Йерушалаим означава „град на мира” (тази етимология не е съвсем уточнена – б. р.), което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”. Той е древен близкоизточен град на водораздела между Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна смес от паметници на историята, културата и на народите с огромно количество забележителности. От древност този малък провинциален град е наречен „пъп” или „център” на света поради изключителното му религиозно значение (така е наречен и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.). В различно време Йерусалим е владение на Юдейското царство, държавата на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, държавата на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.

Възрастта на Йерусалим надхвърля 3500 години. Археологическите изследвания на този град, който заема изключително място в световната духовна история, започват през 1864 г. и продължават до днес. Името Шалем (Салем) се споменава за първи път през 2300 г. пр. Хр. в документите на Ебла (Сирия) и в надписите на XII египетска династия. Според една версия това е вероятен предшественик на Йерусалим. През XIX век пр. Хр. се споменава за Мелхиседек, цар на Салим. Според Библията той посреща Авраам и царя на Содом след победоносна битка и му поднася хляб и вино, като приема десятък от тях (Бит. 14:18-20). В новозаветното послание до евреите (5:6, 10; 6:20; 7:1, 10-11, 15, 17, 21) св. апостол Павел доказва свещеническото достойнство на Иисус Христос по чина на Мелхиседек.

През XIV век пр. Хр. при разкопки от отците францисканци около капелата „Доминус Флевит” (“Плач Господен”) са открити изделия от керамика и фаянс, които се отнасят към XVI в. пр. Хр., а също украшение във вид на бръмбар-скарабей от Египет. Една случайна находка – комплект клинописни плочки от Тел ел-Амарна в Горен Египет (ок. 1350 г. пр. Хр.), хвърля светлина върху царския архив на Аменхотеп III и сина му Ехнатон. Сред около 400 съобщения върху глина от князе и вождове в Палестина, Финикия и Южна Сирия има осем от някой си Абду Хеба, владетел на Йерусалим и египетски васал. В тревожните си писма до фараона Абду Хеба моли за подкрепления, които не получава, и изгубва фараоновата земя “от хабиру”. Кои са били тези племена „хабиру”? Връзката между тях и древните евреи остава въпрос на предположение.

Историята на Йерусалим започва от протоградския период, към който се отнасят няколко погребения. С първото си заселване в къснобронзовата епоха той става град на йевусейците, които са ханаанско племе. Намира се на планината Офел (в югоизточните покрайнини на днешния Йерусалим). “Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, жители на Йерусалим, и затова иевусейци живеят със синовете на Юда в Йерусалим дори до днес” (Иис. Нав. 15:63).

От 922 до 586 г. пр. Хр. Йерусалим е столица на Юдейското царство. Градът е превзет от евреите, водени от цар Давид (през последното десетилетие се наложи мнението, че градът не е превземан със сила – б. р.). Давид намира тук съществуващо древно светилище и преименува града на Сион. Той построява дворец (2 Цар. 5:11), но неговите основи досега не са открити. Царят обновява града и стените, включително и т.нар. Мило (1 Пар. 11:8). Значението на този термин е неясно, но се предполага, че става въпрос за терасите и основите на акрополиса. Соломон превръща Йерусалим в пищна столица. Той удвоява размерите на града и построява храмов комплекс на хълма Мория (2 Пар. 3:1). Благочестивият цар Езекия (727-698) възстановява крепостните стени и прокопава водоснабдителен тунел. Асирийският цар Сенахирим обсажда Йерусалим през 701 г., но ангел Господен умъртвява 185 000 от неговите войници и нашествениците се оттеглят.

През 598 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор обсажда Йерусалим, който пада, а юдейският цар Йехония е отведен в плен във Вавилон. На престола е поставен като васал Седекия. Той се разбунтува, като се надява на помощ от Египет. През 587 г. вавилонската армия се връща и разрушава Йерусалим. Почти всички жители са откарани като пленници във Вавилон. През 539 г. пр. Хр. персийският цар Кир Велики побеждава вавилонците и издава указ, с който разрешава на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма.

Годината е 332 пр. Хр. Жителите на Йерусалим без съпротива се предават на Александър Македонски, който потвърждава привилегиите, дадени на града от персийските управници.

Под ръководството на братята Макавеи избухва въстание на евреите, продължило от 167 до 164 пр. Хр. Сирийските окупатори на Антиох ІV Епифан, които налагат езичеството, са изгонени.

Римските войски под предводителството на Помпей завземат Йерусалим през 63 г. пр. Хр. Градът става административен център на римския протекторат Юдея.[11] Съвременният план на Йерусалим датира от времето на Ирод Велики (37-34 г. пр. Хр.).[12] Този сатрап е най-големият строител в историята на града. Той възстановява стените на Хасмонеите и добавя три големи кули, изгражда дворцово-административен комплекс на западния хълм, наречен по-късно „преторий”, и преустройва храма. За града копнеят юдеите от диаспората начело с именити интелектуалци като Филон Александрийски.

Римският гнет подклажда тайното освободително движение на зилотите. Към тях вероятно спада и Христовият апостол Юда Искариот.През 66-70 г. юдеите водят въстание срещу римляните. След продължителна обсада Йерусалим пада. Неудачното въстание влиза в историята като Юдейската война. Въпреки заповедта на римския пълководец Тит да бъде запазен храмът, той е изгорен и разрушен на 9 ав 70 г.По-късно по заповед на император Адриан върху развалините на Йерусалим започва строителството на град, наречен Елия Капитолина в чест на императора (Елий Адриан) и капитолийската триада (Юпитер, Юнона и Минерва). Градът се строи по образец на римски военен лагер - квадрат, в който улиците се пресичат под прав ъгъл. На мястото на юдейския храм е построено светилище на Юпитер.

Възмутени от налагането на езическия култ, евреите вдигат второ въстание против римските завоеватели. От 131 до 135 г. Йерусалим е в ръцете на еврейските въстаници на Шимон бар Кохба, който дори сече свои монети. Но през 135 г. римските войски превземат отново града. Император Адриан издава декрет, с който забранява достъпа в града на всички обрязани. След разпада на Римската империя започва византийският период и градът постепенно добива християнски облик.

На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита. През 326 г. св. Елена и епископ Макарий ръководят строежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете започват да се стичат милиони поклонници от целия свят.

През 1894 г. в православната църква "Св. Георги" в Мадаба (дн. в Йордания) е открита прочута мозайка с изображение на Св. Земя и Йерусалим. Тя датира от VІ в. и днес има размери 16 х 5 м. Най-голямото и най-подробно изображение в центъра на произведението е на Йерусалим и неговите забележителности.

През 614 г. градът е превзет и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов завоевател - арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим постепенно започва да придобива мюсюлмански облик. Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, основател на династията на Омайядите. На мястото на разрушения юдейски храм е построена джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина.

През 1009 г. налудничавият халиф ал-Хаким заповядва да бъде разрушен изцяло храмът на Божи Гроб. Това светотатство предизвиква вълна от протести на Запад и подготвя епохата на кръстоносните походи. През 1099 г. участниците в първия поход под предводителството на граф Готфрид Булонски превземат Йерусалим, избиват всички мюсюлмани и евреи и превръщат града в столица на Йерусалимското кралство начело с крал Балдуин I. През 1187 г. след дълга обсада войските на египетския султан Салах-ат-дин (Саладин, 1138-1193) покоряват Йерусалим. Всички църкви в града освен храма „Възнесение” са превърнати в джамии.

Но западните християни не се отчайват и през 1189-1192 г. организират Втори кръстоносен поход под предводителството на английския крал Ричард Лъвското сърце. Градът отново пада в ръцете на кръстоносците. През 1229 г. крал на Йерусалимското кралство става Фридрих II Хоенщауфен, който успява временно да възстанови властта на кръстоносците в Йерусалим, като се възползва от противоречията между мюсюлманските държави,. Въпреки това през 1244 г. монголо-татарите завладяват града. През 1247 г. Йерусалим е превзет от египетски султан от династията на Аюбидите. На власт идват мамелюците - гвардейци на египетските султани, чиято армия се набира от роби от тюркски и кавказки (основно черкезки) произход. През 1517 г. армията на Османската империя след победа в Сирия над мамелюците завладява земята на Ерец-Израел (територията на Палестина) без кръвопролития.

През Първата световна война Великобритания установява контрол над Палестина.От 1920 до 1947 г. Йерусалим е административен център на британската подмандатна територия на Палестина. През този период еврейското население се увеличава с 1/3 главно поради миграция от Европа. Резолюцията на генералната асамблея на ООН № 181 от 29 ноември 1947 г., известна под името “Резолюция за разделението на Палестина”, предполага, че международната общественост ще вземе под свой контрол бъдещето на Йерусалим след края на Британския мандат (15 май 1948 г.). През 1950 г. Израел обявява Йерусалим за своя столица и всички клонове на властта на израилското правителство се разполагат в него, въпреки че това решение не е прието от световната общественост. Източната част на града става част от Йордания.

След победата си в Шестдневната война през 1967 г. Израел получава контрол над цялата територия на града, законодателно отделя източен Йерусалим от западния бряг на река Йордан и обявява суверенитета си над Йерусалим. Със специален закон от 30 юли 1980 г. Израил обявява Йерусалим за своя единна и неделима столица. В Йерусалим се намират всички държавни и правителствени учреждения на Израел. ООН и всичките й членове не признават едностранното анексиране на източен Йерусалим. Почти всички държави разполагат своите посолства в района на Тел Авив с изключение на няколко латиноамерикански държави, чиито посолства са разположени в йерусалимското предградие Мевасерет-Цион. Конгресът на САЩ още през 2000 г. приема решение за преместването на посолството в Йерусалим, но американското правителство постоянно отлага изпълнението на това решение. През 2006 г. латиноамериканските посолства се преместват в Тел Авив и сега в Йерусалим няма посолства на чужди държави. В източен Йерусалим се намират консулствата на САЩ и на някои други страни, които осъществяват контакт с палестинската автономия.

Статутът на Йерусалим продължава да е тема на ожесточени спорове. И Израел, и Палестинската автономна република официално считат Йерусалим за своя столица и не признават това право на друга страна, макар че израелският суверенитет на част от града не е признат нито от ООН, нито от повечето държави, а органите на властта на палестинската автономия никога не са се намирали в Йерусалим. Арабите дори отричат изцяло еврейския период от историята на Йерусалим, с което оспорват Библията, приета като откровение в техния Коран. След победата на ислямската революция в Иран аятолах Хомейни установява на 5 октомври нов празник – деня на ал-Кудс (Йерусалим). Всяка година на тази дата мюсюлманите се молят, за да бъде градът освободен от израелското военно присъствие.

По най-нови данни жителите на Йерусалим наброяват 763 800, докато през 1948 г. те са само 84 000 души. На територията на стария град, която обхваща само 1 кв. км, са разположени 96 христиански, 43 ислямски и 36 юдейски светини. Той е свързан с мира чрез името си. Представлява средно голям, провинциален, в много отношения скромен и все пак непреодолимо привлекателен град, който поражда страхопочитание и удивление. Две световни религии са основани в Йерусалим, а третата – ислямът, е възприела различните му традиции в своето вероучение. Но вместо да бъде подобно на името си „град на мира”, Йерусалим се оказва арена на противопоставяне.

Насилието продължава като действия в безкрайна антична драма, в която обаче няма катарзис. От същите стени, по които се катерят римляните през 70 г. на І век и кръстоносците през 1099 г., палестински младежи, въоръжени като Давид с прашки, замерват преминаващите бронирани полицейски коли с камъни. Отгоре кръжот хеликоптери, които пускат капсули със сълзотворен газ. Наблизо в тесните улички непрестанно се извисяват звуците на трите вери, които почитат града за свещен - гласът на мюезина, който призовава вярващите мюсюлмани за молитва; звънът на църковните камбани; напевът на евреите, които се молят на Стената на плача - единствената запазена част от древния юдейски храм.

Някои наричат Йерусалим „некрокрация” - единствения град, където решаващият глас е даден на мъртвите. Навсякъде тук се чувства тежкото бреме на миналото, което тегне върху настоящето. За евреите той винаги е столицата на паметта. За мюсюлманите е ал-Кудс, т.е. Светинята, от възникването на исляма през VII в. до днес. За християните е епицентъра на тяхната вяра, свързан с проповедта, смъртта и възкресението на Богочовека.

Йерусалим е град, в който духът на историята всеки ден неотстъпно и суеверно се призовава от съперничещите си страни. Йерусалим е въплъщение на влиянието на паметта върху умовете на хората. Той е град на паметници, които имат свой собствен език. Те пробуждат взаимно противоречиви спомени и изграждат образа му на град, скъп не само един народ, свещен не само за една вяра. В Йерусалим религията се смесва с политиката. Той живее твърде дълбоко погълнат в очарованието на мощни религиозни вярвания и религии.[25] Благоговението и фанатизмът на съжителстващите тук вероизповедания и националности си взаимодействат. В Йерусалим никога не е имало една единствена религиозна истина. Винаги е имало много истини и са съществували взаимно противоречиви образи на града. Тези образи взаимно се отразяват или изопачават и миналото прелива в настоящето.

В наше време хората стъпиха на луната в търсене на нови обетовани земи и нови Йерусалими, но засега старият Йерусалим още не е заменен. Той запазва необикновена власт върху въображението, като поддържа за три едновременно близки и далечни вери страх и надежда за Апокалипсис, изразен с напълно взаимозаменяеми фрази.

Тук религиозната борба за завземане на територии е древен вид богопочитание. Национализмът и религията винаги са преплетени в Йерусалим, в който идеята за обетована земя и избран народ за първи път е открита на евреите преди 3 000 години.

Йерусалимските книжници и пророци оспорват преобладаващото антично схващане, че историята по необходимост се движи кръгообразно, повтаряйки се отново и отново. Те изразяват всеобхватната надежда за необратим напредък към по-добър и по-стойностен живот. Разновидности на Петокнижието и книгите на Иисус Навин, Самуил и Царства се разпространяват в Йерусалим като устни предания в началото на VII или IX в. пр. Хр. Археологически и епиграфски свидетелства многократно потвърждават със забележителна точност фактологическите подробности на библейските извори. Тук цар Давид съставя поемите на псалмите, а Соломон строи храма и се наслаждава на стотиците си жени. Тук Исайя вика в пустинята, а Иисус носи трънения венец и е разпънат заедно с разбойниците. Християните се събират след смъртта Му в този град и в името на надеждата завладяват Римската империя и целия средиземноморски свят. Тук според ислямската легенда идва Мохамед на тайнствен крилат бял кон и се изкачва на небето по стълба от светлина. От XII в. насам евреите три пъти дневно се молят при западната стена, за да могат да “се върнат по милост в Твоя град Йерусалим и да живеят в него, както си обещал”.

Четири хиляди години история, безчислени войни и изключително силни земетресения, някои от които причиняват пълна разруха на сградите и стените, са оставили своя отпечатък върху топографията на града. Той е преживял 20 разрушителни обсади, два периода на пълно запустение, 18 възстановявания и поне 11 преминавания от една религия към друга. Йерусалим остава свят за евреите, християните и мюсюлманите, за всички хора по света. „Искайте мир за Йерусалим” (Пс. 121:6)!

Архим. Доц Павел Стефанов

dveri.bg


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 СМЪРТ ЗА БОРИСОВ И ВНУК

    10 16 Отговор
    И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО ПРИЗНАЕ !
    Какво ги интересува арабите САЩ какво признават и како не признават !
  • 2 Зеибекико

    18 0 Отговор
    Мир за ЕРУСАЛИМ=Мир за СВЕТА
  • 3 goni

    11 1 Отговор
    Мдаа! Едва ли някога ще има мир! Особено там! Докато съществуваме ние хората!
  • 4 един реформист

    5 13 Отговор
    Комунягите и русофилите първи признаха Ерусалим за столица на Израел - нали ''чичко им Дони'' е техният човек избран от Путин за президент на ''ПОДМОСКОВСКИ окръг САЩ'', има си хас да не уважават решението му:):)

    Коментиран от #14

  • 5 Bossman

    12 14 Отговор
    Признаването на Йерусалим за столица на Израел доказва единствено че светът се управлява от политици-психопати.
  • 6 вярващ

    23 16 Отговор
    Йерусалим е градът където възниква юдаизма, а Израел е обетованата земя на евреите и това е много преди да се появи исляма. Евреите са по тези земи от 3000 години, а исляма съществува от 1300, така че арабите да се махат от там.

    Коментиран от #28

  • 7 гамкамкамкамкамкамка

    9 15 Отговор
    НЕ МОЖЕ ПЛЕМЕ КАТО ЧИФУТИТЕ ....КОЕТО ПО ЦЯЛ ДЕН СЕ НАБИРА НА ЛОСТА НА СВОЯ БОГ. ..ЯХВЕ. ....И 99 % СА П...ЛИ И ЛЕСБИЙКИ ДА ДАВА ЪКЪЛ ....НА ДРУГИ ДРЕВНИ НАРОДИ КАТО АРАБСКИТЕ ДАЛИ МЕДИЦИНАТА , КАТО АВИЦЕНА...ДАЛИ МАТЕМАТИКАТА И АРХИТЕКТУРАТА КАТО АРАБИТЕ. ....ПАРИТЕ И ОТКРИВАТЕЛСТВОТО НА НОВИ ЗЕМИ КАТО ФИНИКИЙЦИТЕ. ....КУЛТУРАТА КАТО ФРАНЦУЗИТЕ И РУСНАЦИТЕ. ....НЕКА ЧИФУТИТЕ СЕ ОГРАНИЧАТ С ТОВА ЧЕ СА ИЗМИСЛИЛИ САМО КУМУНИЗМА ...И КИБУЦИТЕ..... И ДА СА БЛАГОДАРЯТ НА ЕГИПЕТСКИТЕ ФАРАОНИ ....ЧЕ СА ГИ ПУСНАЛИ ...ЖИВИ ...НАЧЕЛО С ТЕХНИЯ ГАШНИК. ..МОИСЕЙ. .....ДА БРОДЯТ ИЗ ЧУКАРИТЕ НА СИНАЙСКАТА ПУСТИНЯ. ...

    Коментиран от #9, #10, #13, #27

  • 8 Ужас

    8 3 Отговор
    Може би, загубата на Сирия и издигането на Русия, докара американците до решение, което ще им струва скъпо! Явно бизнеса с оръжия трябва да не спира!
  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 вярващ

    5 10 Отговор

    До коментар #7 от "гамкамкамкамкамкамка":

    то и хитлер мразеше евреите, но всички знаем какво стана с него! Никой не е побеждавал Израел!

    Коментиран от #18

  • 11 Я си еби майката бе сатанист скапан

    4 3 Отговор
    Идва Божия гняв за тия който са против Него. Господ Исус Христос смаза скапания ти господар - луцифер
  • 12 Алфата

    3 1 Отговор
    На всеки самозабравил се "политик" относно Ерусалим, трябва превантивно да му пускат, да гледа Небесно царство на Ридли Скот и след това много добре пак да си помисли, какво ще измисли!
  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Дърводелец

    8 3 Отговор

    До коментар #4 от "един реформист":

    Моше, аз уважавам това, че си вярващ. Уважавам религията ти. Ако и ти имаше уважение към другите религии, нямаше да има толкова кръвопролития в един Свещен за три религии град! Този стереотип на мислене като твоя, е причината на парадокса, за толкова много страдания въпреки религиите, които учат мир!
  • 15 ттътънэрэнъмгючсйчсъчсъ

    3 5 Отговор
    ХИТЛЕР Е. ..ЕВРЕИН. ...МАЙКА АВСТРИЙКА. ...БАЩА ....СИНА НА РОТШИЛД. .ВЪВ. ...ВИЕНА. ....СТАЛИН Е ЕВРЕИН ....МАЙКА БОГАТА ГРУЗИНСКА КНЯГИНЯ. .БАЩА ...СИНА НА РОТШИЛД В ГЕРМАНИЯ. ....ЕРДОГАН......Е ГОРСКИ ЕВРЕИН ...ОТ НАГОРНИ КАРАБАХ....ТИКВАТА Е ЕВРЕИН. ....МАЙКА. ...ЕВРЕЙКА. ....ДАЖЕ ФИДЕЛ КАСТРО Е ЕВРЕИН. ...ПЪРВИ БРАТОВЧЕД НА ЕВРЕИНА ......РУЗВЕЛТ. .....ДАЖЕ ШУМЕН КАБЕЛАРОВ Е КРИМСКИ ...ЕВРЕИН. ..МАСОН ОТ ПЛОВДИВ ..ПРЕДИ 2 ГОДИНИ. ...ЦЕЛИЯ ....ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ В МАЙКА БЪЛГАРИЯ НАЧЕЛО С ЦЕЦО ЦИОНИСТА СА ЧИФУТИ. ...ОСТАНАЛИТЕ , КРЪВОПИЙЦИ СА АМУДЖИ.....И ОТКРОВЕННИ .....РИМЛЯНИ ОТ ФАКУЛТЕТО.....
  • 16 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 17 Дърводелец

    1 3 Отговор
    Извинявам се пред съфорумниците. Коментара ми под номер 14, беше отговор на коментар номер 6 от "вярващ"
  • 18 Дърводелец

    3 1 Отговор

    До коментар #10 от "вярващ":

    Не виждам разлика в стереотипа на мисленето ти и този на хитлер...
  • 19 Зъл

    7 8 Отговор
    Да го сринат до основи, камък да не остане там. Най добре е да няма религии, които да мътят човешкия мозък. Има някаква природна сила, която движи света и съдбата, но дали се казва Аллах, Господ или Буда, никой не може да каже, защото никой не се е съживил от ония свят, та да каже каква е истината.

    Коментиран от #21

  • 20 трион

    6 0 Отговор
    Направете го град-музей, в който да се ходи по терлици, и проблемите отпадат.
  • 21 Айде бе

    5 1 Отговор

    До коментар #19 от "Зъл":

    Заблуден си. Ние сме създадени. Не сме се появили от нищото. Всичко живо е създадено, както и всичко неживо. Тези електрони които се въртят около протоните са създадени брат.

    Коментиран от #22

  • 22 Зъл

    0 3 Отговор

    До коментар #21 от "Айде бе":

    Даааааа, най вероятно от извънземна цивилизация. Абсолютно си прав.

    Коментиран от #23

  • 23 Айде бе

    4 1 Отговор

    До коментар #22 от "Зъл":

    Човек аз ти говоря, че цялата вселена е създадена, а ти ми говориш за някви човечета дето са в нея. Аз ти говоря за извънвселенски Бог

    Коментиран от #24

  • 24 Зъл

    1 5 Отговор

    До коментар #23 от "Айде бе":

    Много на дълбоко задълбаваш. Аз измервам всичко със законите на физиката. Нещо, което не см го видял, както и никой друг, просто не вярвам в него. Не съм неверник, но не съм и съгласен с това, в името на нещо, което по никакъв начин не е доказано, да умират невинни хора. Религиите са създадени, за да манипулират простите и първични маси от хора, които да имат страх от неизвестното.
  • 25 Зеибекико

    6 0 Отговор
    Човешкият род е видял и затова е повярвал. Вяра и религия са две различни неща .
    "Има една сила , която придава смисъл на живота . И тази сила е не
    друга , а самият Бог , Творецът на Вселената"
    Алберт Айнщаин
  • 26 впечатлен

    12 4 Отговор
    Хора, като пишете толкова много по въпроса, кой от вас е ходил в Израел? Видели ли сте какво представляват палестинските градове и какво израелските? Повечето градове са смесени, спазва се някаква толерантност, макар че, когато отидеш на Божи гроб, до църквата има джамия и там мюзеинът реве с пълно гърло, колкото има сила, да не споменавам високоговорителите. Събират се много хора, чакащи да се поклонят на гроба на Исус Христос, а откъм джамията шумът е оглушителен. След това отивайки към църквата, минаваш през арабския пазар. И си смутен и ти е странно. Исторически погледнато от там е тръгнало християнството, там тече река Йордан, всичко е свещено, всичко те трогва до сълзи, това са Библейски места. Браво на Тръмп! Това е единственият президент, събрал кураж да признае столицата на Израел. Само по себе си това е закономерно, но арабите спекулират с всичко. Хем ги мързи да работят, хем оспорват права и всички са длъжни да се съобразяват с тях. В Израел те са привилегировани, особено ако се държат културно.
  • 27 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 28 onq s konq

    6 10 Отговор

    До коментар #6 от "вярващ":

    Евреите са по тия земи от 50-те години на 20-ти век, до преди това стотици години ги нямаше никакви и бяха основно в Европа и САЩ.
    Това, че преди 3000 години е имало евреи там не ги прави еврейски земи, това е все едно всяка една държава да си поиска територията по времето когато е била най-силна т.е. да започнат масови конфликти. Истината е, че евреите са гадно племе и всички ги мразят и то с основание. Ако играеха честно и не работеха за унищожението на други народи никой нямаше да му пука за тях, но те искат да го играят господар на Света, поради което ще си понасят и негативите- а именно всеки иска да ги види паднали.
  • 29 Нафарфорий

    11 3 Отговор
    Трябва да се направи един Кръстоносен поход, да се разкарат тези палестинци от там, не стига, че са се разпореждали 5 века с нашата земя, а ся се разревали за Израел! А ако ние им дадем Израел, те ще ни върнат ли Тракия, а на гърците Константинопол, на сърбите Босна, Косово, Черна Гора, и Северна Албания? Отговорете си сами!
  • 30 един

    2 0 Отговор
    Моите искрени благодарности и почитания към автора. Много красиво написано, кратко и ясно. Бях в Йерусалим и преживях всичко това. Там цари духовна атмосфера, множеството паметници, християнски храмове, говорят за изключителна духовност, човек не може да остане непричастен. Свят библейски град, изпълнен с история и духовност! Усещаш пречистване и смирение пред величието на духа.