Тодор Славков: Чест прави на Борисов, че говори с респект за дядо ми

Продължавам да не пия. Животът никога не е бил толкова скучен. Никога не съм се стремил към публичност. Почти не ходя по нощни заведения. Дълго време преди да спра да пия осъзнавах, че имам проблем с алкохола. Това казва за в. „Галерия“ Тодор Славков.

Половината ми приятели смятат, че са обикновени пияници, а не могат да проумеят какви закоравели алкохолици са. Последното ми участие в Биг Брадър ме уплаши малко - нямах спомен от половината предаване. Животът ме научи, че човек не трябва да се взима на сериозно. Не един "герой" е ставал за смях. Общо взето си живея живота и не полагам усилия за нищо. Не виждам това с какво пречи на околните. Човек като преодолее даден проблем, всичко друго му се струва лесно. Много трудни моменти съм имал, след това имам чувството, че напразно съм си хабил нервите. Трябва наистина да се гледа философски на нещата. Със сигурност най-грозното обвинение бе това в изнасилване. Толкова време е минало, че не искам да отварям страницата. Всичко е минало и заминало.

Най-лошото е, че управляващите от абсолютно всички партии са напълно съгласни с посоката, в която е тласната България. Периферия на периферията. Изчезваме с един областен град на година. Трагедия. Аз никога не мога да бъда допуснат във властта, затова и не съм си правил илюзии. Иначе идеята за възраждането на "Напред България" е много добра. Трябват много пари за политика.

Чест прави на Борисов, че се изказва с респект за дядо ми. Бих казал, че Тодор Живков със сигурност е най-хубавото нещо, което се е случило на България за последните 100 години. Казвам 100, за да сме в крак с Великата октомврийска революция. В действителност са много повече. Не поддържам контакт с Бойко Борисов. Последно съм го виждал, докато беше кмет на София. Сестра ми е по-близка с него.

Като дете осъзнах, че имаме огромни привилегии и ги приемах като даденост. В училище се стремях да не дразня децата с тях. със сигурност съм единственият ученик в гимназията, който от първия до последния учебен ден е ходил с униформа. Привилегиите бяха много. Напълно нормално за държавен глава. Членовете на политбюро бяха шепа хора. Най-лесно е да се види какви са били разходите на УБО тогава и на НСО днес, ако някой иска да се прави сравнение за привилегии.

Дъщеря ми знае за баба си и прадядо си. Баща ми си го спомня. като порасне още малко сама ще започне да задава въпроси.

Рядко ходя на гробищата. Веднъж в годината. Жестоко се депресирам там.