1 684 0

Филипинци на мястото на българите и поляците?

Разочаровани ще се окажат онези британци, които се надяваха, че ако страната им напусне ЕС, броят на имигрантите ще намалее. Някои сфери ще продължат да се нуждаят от работници мигранти и след Брекзита. Ето защо:

Снимка: Архив
Снимка: Архив
Deutsche Welle
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В селското стопанство и месопреработвателната промишленост на мястото на хилядите работници от Полша или Румъния сега могат да дойдат също толкова украинци и филипинци, пише агенция Ройтерс в обширен репортаж от Острова. Авторът Найджъл Хънт припомня, че към определени професии британците проявяват много слаб интерес. Така например те не желаят да доят крави рано сутрин или да разфасоват свинско в някоя кланица. Обикновено тези дейности се извършват от работници-мигранти от по-бедните източноевропейски страни от ЕС.

Дори и най-горещите привърженици на Брекзита признават, че при тази рекордно ниска в момента безработица (4,3%), в някои промишлени сфери ще има нужда от работници-мигранти и след като страната напусне ЕС през 2019 година. Британските работодатели ценят източноевропейските работници заради добрите им умения и трудовата им етика, припомня агенцията.

Как ще запълнят липсващите капацитети?

Производството на храни и напитки е най-големият сектор от британската икономика с оборот през 2015 г. от 110 милиарда паунда (147 млрд. долара). В много голяма степен този бранш е зависим от трудовите мигранти от други страни от ЕС и най-вече от бившите социалистически страни в Източна Европа. Така например от Асоциацията на британските месопреработватели посочват, че 63 процента от заетите в бранша работници са от други страни-членки на ЕС, а в някои предприятия делът им дори достига 80 процента. От асоциацията са категорични, че със собствени сили страната трудно ще успее да запълни липсващите капацитети в бранша.

Кой ще върши работата, която британците не желаят да вършат?

Британското правителство, което иска да ограничи рязко миграцията, още не е обявило официално плановете си за след фактическото излизане на страната от ЕС. Но министърът на земеделието Джордж Юстис споделя опасенията на работодателите: "Напускането на ЕС и утановяването на режим на контролирана миграция съвсем не означава, че ще спрем напълно миграцията", заяви той пред парламента по-рано през годината.

"Без работниците от страните от ЕС британската месопреработвателна индустрия няма да е същата", предупреди изпълнителният директор на Националната асоциация на свиневъдите Зоу Дейвис.

"Защо да има проблем с мен, след като върша нещо, което друг не иска да прави?"

В земеделието пък винаги са разчитали на работна ръка от чужбина. Още след Втората световна война е приета Програма за сезонна заетост в селското стопанство, която обаче Лондон отмени през 2013 година - малко преди британският трудов пазар да бъде отворен за работници от Румъния и България. Сега, когато Брекзитът ще затръшне вратата за всички граждани от ЕС, Националната асоциация на земеделските производители (NFU) настоява за реактивирането на Програмата за сезонна заетост или за приемането на подобна някаква мярка. А това може да върне в страната работниците от страни извън ЕС. Така например по-възрастните британци си спомнят времената, когато в британското земеделие масово са се трудили мигранти от страни като Филипините, например.

Много от тези 17 милиона британци, които гласуваха за Брекзит, могат да бъдат разочаровани, ако на мястото на източноевропейците сега дойдат например филипинци или украинци. Нетната миграция до средата на годината е паднала до 230 хиляди новопристигнали, но това все още е далеч от целта на правителството да сведе миграцията до няколко десетки хиляди души на година. Броят на гражданите от ЕС също е спаднал на 106 хиляди до края на септември. Числата обаче рисуват смесена картина: докато 20 хиляди поляци са напуснали Острова през 2016 година, в същото време в страната са пристигнали около 50 хиляди румънци.

"Защо някой трябва да има проблем с мен, след като идвам, за да върша нещо, което никой друг не иска да прави, и след като плащам тук данъци?", пита възмутено Золтан Петер. Румънецът е на Острова от 2009 година, първоначално е работил в една мандра в Западна Англия, а семейството му е останало в Румъния - съпруга и малка дъщеря. Днес Золтан е регионален мениджър в LKL - фирма, която наема работници за млекопреработвателната промишленост.

Поевтиняването на британския паунд след референдума за Брекзит също прави страната по-малко атрактивна за земеделските работници: в момента минималната почасова ставка е 7,20 паунда, което преди обезценяването на валутата са били 41 полски злоти, а днес са само 34 злоти, посочва Ройтерс.

България


Напиши коментар:


Публикувай