614 6

Св. Левски, Св. Гришо, Крим и Ерусалим

Снимка: БТА/АР
Снимка: БТА/АР
Deutsche Welle
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Мислехме, че с модернизацията сакралното ще мине в един по-художествен регистър. Чудодейни икони циркулират във Фейсбук, руският отец Данаил предлага окадяване на многоетажни офисни сгради с дрон, който носи кадилница, а GPS-ите показват къде точно е Мека, та да се молиш на правилния градус. Но оставете частния живот, сакралното днес все по-тържествено се завръща и в политиката.

Императорът и любовницата

Първия пример взимам от Русия, където тази година режисьорът Алексей Учител създаде филма „Матилда“, посветен на младежката любов между бъдещият цар Николай ІІ и прочута полска балерина. Снимано красиво, носталгично, по холивудски, но не щеш ли - скандал. Защо ли? Защото последният император, първо абдикирал доброволно, после разстрелян от болшевиките, беше канонизиран от руската православна църква и за някои вярващи тази пикантна история поругава светлата памет на мъченика. Хвърляха коктейли Молотов по режисьора, после кола с газови бутилки, се вряза в едно от кината, където трябваше да бъде прожектиран филмът, и го подпали - какво ли не. Режисьорът Павел Лугин изрече на глас налагащото се сравнение и обяви екстремистите за „православни талибани“.

Ставащото не е ново. През 2003 православни активисти изпотрошиха изложбата на съвременно изкуство „Внимание религия!“ в центъра „Сахаров", защото обиждала чувствата им - тъй както бяха обидени мюсюлманите от карикатурите на Пророка в „Шарли ебдо“. Осъдиха не вандалите, а организаторите на изложбата, една от тях се самоуби. Групата „Пуси райът“, решила да изиграе полит-естетическа акция в храма „Свети Спасител“ през 2012, нашумя дори повече. А Путин, като обект на акцията и очевиден приемник на руското самодържавие, беше непреклонен - и пънкарките отидоха на каторга. При „Матилда“ работата се разви малко по-иначе. Както писаха анализатори, ултра-десните православни активисти позволиха на властта да се престори на умерен център между тях и либералите, които те яростно нападат. Но докога ще владее Путин този тънък баланс - никой не знае. Радикализация трудно се контролира.

Сакрализирането на светия император от онези, които почнаха да наричат „царебожники", няма да е краят. Има такива, които настояват за канонизация на демоничния Распутин, на масовия убиец Иван Грозни, а това ми напомня българските мобилизации за канонизиране на Ванга или свети-хан Тервел. Не се меся, православието си е частна работа и право на вярващите. Въпросът е, че дори в такава велика европейска страна като Русия сакралното настъпва, чертае разделителни линии, налага табута, поражда насилие.

На абитуриентски бал с носии? Кой смее да възразява?

Ще дам и примери от съвсем личен опит. Преди време си позволих да изразя мнението, че абитуриентите в народни носии са – меко казано – нещо спорно, защото училището трябва да гледа напред, а не назад в миналото. Дето се казва, по-добре в скафандър на космонавт, отколкото в дрехите на орач от преди два века. Много неща съм написал през живота си, но повече псувни не бях отнасял. Приятели се принудили да обясняват на разярените читатели, че всъщност нямам нищо против носиите и дори с удоволствие ходя на фолклорни фестивали. Просто бях прекрачил една червена сакрална линия, изникнала неусетно в публичното ни пространство. Какво ще е следващото? Светите кукери?

Другият случай беше с един наивен въпрос в Туитър: Дали Григор Димитров се състезава в лично качество или представя България? Искаше ми се да разбера в кой от двата жанра на гордеене от неговите победи са се оказали българите: Дали го мислят като „национален отбор", или като един наш сънародник там, в странство? Майко мила, какво ругаене:

„Как смееш да не се гордееш?!"

„Гордея се бе, как да не се гордея."

„Тогава защо питаш?!"

„Не знам, опитвам да разбера."

„Ама ти си като Волгин!"

„Че аз дори не го следя този Волгин…"

И така няколко дни. Почувствах се както при едно от редките си посещения на футболен мач, когато от глупост бях цъфнал в сектора на „Левски"… с червено яке. „Извинявайте, ама такова, нали, палтото ми е на химическо…"

В България още не са преминали към действие: още не хвърлят по нас коктейли Молотов - най-много да понатупат някой мургав брат задето качил поругаваща снимка във фейса. Но температурата на обидите е вече близка до кипенето. Нещо повече, сакралното май разширява периметъра си. За Левски вече отдавна не бива да се разсъждава като за човешко същество, но можеше ли да се предполага, че табуто ще обхване спортиста Гришо (да е жив и здрав, да ни радва с нови победи!). Както е тръгнало, скоро ще трябва да заставаме мирно край трафопоста, боядисан от незнаен патриот в цветовете на националното знаме.

Религиозните истерии около Ерусалим

Третият пример е съвсем пресен: Ерусалим. Свещен и за едните, и за другите, готови да съсипят живота на поколения, за да не направят компромис. Свещен, впрочем, и за християните, които през 11 в. папа Урбан ІІ призовава на кръстоносен поход, като загиналите щели да отиват направо в рая. Поход, който стига до нечувани зверства, именно защото го мотивират не обичайните земни политически цели, а свръх-ценността на сакралното.

Все заради това проклето сакрално израелците опорочиха прекрасната си демокрация, като превърнаха два милиона от гражданите си в под-човеци, каквито те самите са били през 16-и век. Заради него и палестинците дегенерираха до терористи, които нападат минувачи с ножове. Да добавя и християните-фундаменталисти от твърдото ядро на Тръмп, които разглеждат Израел като свое предмостие в светите места – защото тъкмо към тях основно беше насочен недомисленият акт на президента.

Този тежък проблем може да се реши по различни начини. Западен и източен Ерусалим – столици на двете държава. Или пък, още по-добре – специален духовен статут на града, под управлението на Израел, но без политически функции. Или някаква размяна срещу земи, връщане на бежанци. Това, което обсъждам тук, е атавистичната роля, която сакралното играе в съвременната политика. То обозначава непреодолими граници и легитимира бруталната сила. Свещената война е тотална, именно защото дейците в нея се чувстват предварително оправдани и дори наградени - примерно, с по 72 девици в предполагаемия рай.

Вижте отново Русия – няма ли тя абсолютно същите аргументи да анексира Крим? Там са писали големите писатели, там са почивали великите генерали, пък и в последна сметка там се вее руският флаг и толкова – това ще ви кажат кримнашистите (от „Крым – наш“). Дето се казва, и американският президент за малко щеше да признае анексията, както направи с Ерусалим, само дето сега нещо малко го разследват.

Разбира се, че има сакрални неща и те трябва да се охраняват. Но когато в 21 век ги смесим с политиката, резултатът е идеология на насилието.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Чалгоскопен Каауньатор
    Отговор
    1 19:51  13.12.17
    Защо Дришо е написан с Г??!
  • zgsltslyslyslysktzktzktztkztk
    Отговор
    2 21:35  13.12.17
    СТАТИЯ....... ТЮРЛИ......ГЮВЕЧ. .....ВЕЧНИТЕ МРЪНКАНИЦИ НА ГЕРМАНСКИ ПРОТЕСТАНТИ. ....ЛЮТЕРАНИ....АНГЛИЙСКИ ..ПЕДАЛИ АНГЛИКАНИ......USA МОРМОНИ И ПРОТЕСТАНТИ. ....СРЕЩУ ИЗСТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ. ....КОЕТО Е ....БИЛО ПОНЕ В НАЧАЛОТО. ..ДУХОВНИЯ ЦЕНТЪР НА ЦИВИЛИЗОВАНА ЕВРОПА. ....НЕ НАПРАЗНО. ..КОГАТО ТУРЦИТЕ СЛЕД БЕЗБРОЙ ЖЕРТВИ УСПЯВАТ ДА ЗАВЗЕМАТ ВСИЧКИ КРЕПОСТИ НА ТАМПЛИЕРИ ...ВЕНЕЦИАНЦИ И ГЕНУЕЗЦИ ПО СРЕДИЗЕМНО МОРЕ. ..ДАВАТ ШАНС НА ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ ТАМПЛИЕРИ ДА СИ ВЗЕМАТ ЗЛАТОТО И КНИГИТЕ ......И ДА ОТПЛАВАТ КЪДЕТО ИСКАТ. .......И. ..........ТАМПЛИЕРИТЕ......СЪС ЗЛАТОТО ....ОТИВАТ НА ЗАПАД В ВЕНЕЦИЯ И ГЕНУА. ......А ТАМПЛИЕРИТЕ НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНОТО И КНИГИТЕ ОТПЛАВАТ НА ИЗТОК ....И ОСНОВАВАТ ......АТОН. .....
  • гост
    Отговор
    3 21:35  13.12.17
    Критикуването на абитурентите с носии е изключително дразнещо! На първо място, защото тези деца на никой не пречат. В свободните държави едва ли една сериозна медия би си позволила да критикува как се обличат хората, ако това не пречи на околните. На второ място изказването за орача си е опит за манипулация - носиите са празничното облекло на българите, от времето когато 90% от населението е живеело в селата. Такава е историческата истина и ако не я приемем, не може да продължим напред. Същевременно мъжкия костюм произлиза от носиите на западноевропейските селяни, но с бесилка на шията. Кое е по-приемливо? За роклите изобщо не трябва да се говори - тях ги няма, масово абитурентките ходят по гащи. Най-много дразни не това, че ДВ критикува носиите, а това че напада деца, имащи смелост да покажат различно мнение на фона на ширещата се чалга мода, без да пречат на никого. В този случай ДВ приличат повече на тези дето мятат коктейли „Молотов”, а не на създателите на филма. Световна медия напада шепа деца, които искат да бъдат себе и имат смелостта да го направят. Все едно да трепеш мравки с чук. В така наречените свободни европейски общества правото на лично мнение е на почит. В Българя една свободна Европейска медия взима на прицел правото на свободна воля на никому непречещи тинейджъри.
  • А стига бе
    Отговор
    4 02:44  14.12.17
    Престанете вече да ни заливате с помийте на Д.Веле..Мислехме,че се отървахме от пропагандата като падна комунизма---ама не...сегашната пропаганда е още повече лицемерна и пошла.. отдавна вече надминахте и червените кратуни.
  • Хасан
    Отговор
    5 08:50  14.12.17
    Накратко казано статията цели всички малки народи или други религии да се откажат от своите ценности ..и да приемат ценностите на Германия....ако немско дете облече баварски костюм може ,но ако българско дете си облече народна носия е изостанало....как ги е яд на турците че в Германия си запазват своята култура и идентичност и не се,асимилират
  • мнение
    Отговор
    6 13:08  14.12.17
    Братя, затъпяваме тотално и както винаги не го съзнаваме. Смисълът на демокрацията е освен че строго трябва да се спазват определени правила, без това не може, иначе тя се превръща в анархия, всеки, ако прецени, спокойно може да изрази мнение по определени житейски проблеми. Всеки човек се вълнува от различни неща. Един обожава класическата музика, друг ходи на мачове, вика за любимия отбор, ако загуби, гледа да нанесе телесни повреди на феновете на противниковия отбор и това е смисълът на живота му. Трети се гордее със спортни постижения, четвърти... и така нататък. Но никой не може да те задължи да харесваш нещо, което не харесваш. В близкото тоталитарно минало дори и да не одобряваш нещо, не можеш да го кажеш, защото много рискуваш да бъдеш обявен за ревизионист и още някакъв, поне бяхме щедри на всякакви прозвища, които могат да ти костват работата и семейството. Също не си падам по национални носии например. Още повече на абитуриентски балове. Достатъчно е да спазваш чисто човешките правила, които ти помагат да щадиш себе си и хората около теб. Останалото е въпрос на избор и предпочитания. Човекът го е казал съвсем ясно и логично!

Напиши коментар:


Публикувай