869 6

За лидерството и псевдолидерите

by Fakti.bg

Част от най-яростните критици, вкл. професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след провала на Виденовото правителство, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) именно на Корнелия Нинова.

Вчера в телевизионно участие народният представител от БСП професор Румен Гечев разви публично няколко тези, които могат да се обобщят така:
1. Манипулация е, че правителството на Жан Виденов е изработило правилата на работническо-мениджърската приватизация. Правилата са от 1992 г., а правителството на Виденов е направило само една промяна в тези правила, и то в полза на работниците. Самата приватизация е дело на Костов, по неговите правила, в полза на неговите хора.

2. Същото правителство няма вина и за фалита на банките от 1996-а, там отговорна е била БНБ.
"Да прехвърлят грабежа върху нашата партия, няма да го допусна! Партията е разделена. Това ѝ нанася вреди", заяви депутатът.

Тезите на проф. Румен Гечев доста напомнят на тезите на колегата му от така наречената вътрешна опозиция в БСП Красимир Янков. Неотдавна той също използва в интервю по национална телевизия приватизацията на фирма „Техноимпекс” от РМД (в което участие има Корнелия Нинова), като повод за „приятелски огън” по лидера на партията и опит уж от принципни позиции да атакува ръководството на партията.

Така направеното телевизионно изложение на проф. Румен Гечев в качеството му на народен представител и член на Националния съвет на Социалистическата партия предизвиква серия от въпроси.

Първият въпрос е - кой атакува ръководството на БСП? Опонент или съратник?
БСП е демократична партия с дългогодишни традиции на свободен вътрешен дебат, който е не личностен, а преди всичко – идеен. В този смисъл БСП не прилича на нито една от другите водещи партии в днешна България – бидейки лидерски, в тях идейното начало е притъпено (заменено с лична лоялност към партийния лидер), фасадно или формално (членство в съответната европейска либерална, консервативна или някаква друга структура), а конфликтът с партийния „гуру” е равнозначен на политическа смърт.

Днес в БСП най-острите говорители срещу Корнелия Нинова са представителите на „вътрешната опозиция”, които обичат да се представят като жертви на натиск от ръководството, като гонени (едва ли не противоуставно) като „врагове с партиен билет”.

Но такива ли са те?!
Изразяването на вътрешнопартийна критика не им е отнето, критичните им думи не са санкционирани с изключване от партията или заглушаване на мнението им на партийни форуми, не се санкционира даже и фактът, че те бързат да изразят становищата си не пред легитимните органи, където да търсят (ако успеят) съюзници и подкрепа, а преди всичко в сензационни формати по телевизиите.

Интересно е кои са най-активните говорители на „вътрешнопартийната опозиция”.
Това са не само загубилите избора за председател по време на конгрес бивши членове на ръководството на БСП, но и съюзниците, които подкрепиха Корнелия Нинова при избора ѝ на висшия партиен форум – Георги Гергов и Красимир Янков. Фактът, че преди близо две години част от тях яростно атакуваха предишното ръководство начело с Михаил Миков (с което сега са в негласен политически съюз) и подкрепяха Нинова, а след като не получиха желаната от тях политическа реализация под формата на най-високи постове (в партийното ръководство или в държавната администрация като част от „голяма” коалиция на БСП и ГЕРБ), обърнаха нагласите си и днес са сред най-яростните критици на ръководството, избрано и с гласовете на техните привърженици. Гореспоменатото говори за всичко друго, но не и за принципност, последователност и морал в политиката.

Един детайл, който също смущава, е, че част от най-яростните критици, вкл. професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след провала на Виденовото правителство, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) именно на Корнелия Нинова, която като партиен лидер се застъпи за включването им в листите на левицата за последните избори и ги прие в екипа си на „Позитано”.

Ключов е и въпросът - кого обслужват тези атаки?
В рамките на последната календарна година Българската социалистическа партия излезе от политическата летаргия, в която бе изпаднала след 2009-а.

БСП показа новаторски подход в издигането на кандидатура, организира активна предизборна кампания и постигна ключова победа на президентските избори в лицето на ген. Румен Радев и Илияна Йотова.

Левицата удвои броя на народните представители в 44-тото народно събрание (от 39 на 80), подмлади и обнови радикално парламентарната група, а загубата на вота е продукт не толкова на собствените грешки (преекспонирани услужливо в медиите), а преди всичко на яростната мобилизация в името на оцеляването на цялата политическо-кадрова машина на ГЕРБ (държавна и местна администрация от над 100 000 души – назначени „по братовчедски” или със зависим от управляващите бизнес).

БСП за пръв път през последното десетилетие е равностойна опозиция на ГЕРБ, предлага алтернатива за управлението на страната, комбинира социалистическия курс (започнат при предишното, но конкретизиран и уплътнен при новото ръководство) с организационна мобилизация и вътрешни реформи.

Мъдро достижение на БСП е отказът да влезе във вредната (виждаме примерите с Германия и Австрия) „голяма” коалиция на лявото с дясното, с основния опонент ГЕРБ, както и отказът от остарелия и неработещ социаллиберален компромис и колаборационизъм с ДПС (виждаме цялостния електорален крах на конформистката социалдемокрация – от Гърция до Франция).

Обратното, настоящото ръководство на БСП води курс, сходен с единствените успешни примери на лявото в Европа – лейбъристите на Корбин във Великобритания и широкия ляв съюз в Португалия, който отказа да спазва наложените опорни точки на Партията на европейските социалисти.

Стародавна истина е, че крепост, която не се поддава отвън, се атакува отвътре. Почивайки върху принципа, че най-добрата защита е атаката, след разкритията за кумовско-сватовските назначения по места, за корупцията при оградата по границата и ремонта на НДК, за местния феодализъм и престъпната дейност на кадри на ГЕРБ (Добрич, Септември, Червен бряг, Козлодуй, Хасково, Свиленград), управляващите се опитаха да подменят темата на политическия дебат и да издигнат опорната точка за „приватизаторката Нинова”.

Но когато сглобката се оказа твърде прозрачна и дори главният прокурор я опроверга, като втори говорител по темата бе активирана т. нар. вътрешнопартийна опозиция. Съзнателно или неосъзнато, ръководни социалисти атакуват лидера си с подменени тези. Не с принципни аргументи, а полуистини и разсъждения „за човека”. Крокодилски са сълзите им за единството на партията и грижите за нейната кадрова „чистота”.

Нима единството на БСП не е грижа и на тези, които не са съгласни с ръководството на Нинова?!Нима разделението не идва най-вече заради атаките отвътре, заради претенцията „Стани да седна”?
Т. нар. опозиция в БСП, преди да продължи с атаките, е длъжна да се заяви организационно и да даде ясен и откровен отговор: Какви са различията ѝ с ръководството? Дали са персонални – излъгани надежди за постове, лични амбиции? Дали са на тактическа основа – срещу провеждания ляв курс на радикална опозиционност? Дали са идеологически – на социаллибералния вектор в политиката и икономиката срещу ясната лява идентичност, която настоящото ръководство поддържа (самият професор Гечев се гордее със специализациите си в САЩ преди 1989 г. и факта, че е първият автор на лекционен курс по „икъномикс” в български ВУЗ след 1989-а)?

И още нещо важно – обяснимо е желанието на вицепремиера от правителството „Виденов” Румен Гечев да промени със задна дата и двадесетгодишна давност епилога на управлението в периода 1995-1997-а, завършило с масови протести на социална основа.

В политиката истината не е в детайлите, а в резултата. А резултатите на кабинета „Виденов” са видни и в т. нар. масова приватизация, която излъга очакванията на милиони българи да бъдат собственици на създаденото с ума, труда и таланти им.

Вместо това масовата приватизация се оказа грандиозна илюзия, подмяна на надеждата да бъде запазено построеното в годините на социалистическо съзидание. Да не говорим, че фалитът на банките, хиперинфлацията, хаосът не може да са изолирани явления, неподвластни на волята и действията на правителството. Но със сигурност са функция на бездействието и неподготвеността на едно правителство да реагира и овладее ситуацията.

И днес, 20 години след 4 февруари 1997-а, БСП е нарочена за неспособна да управлява именно заради печалния резултат на тогавашното правителство, на ината му и неумението да предложи нужните идеи за изход от кризата.

Накрая няколко авторски думи от морално естество.
Давам си сметка, че подписът ми под този текст е удар и върху самия мен – като член на БСП, като колега преподавател и като приятел на Румен Гечев. Ние с него сме от едно поколение, дължим професионалното си и лично развитие на партията, в която членуваме от десетилетия, една и съща партийна организация ни е избирала за делегати на партийни конгреси.

Еднакво се радваме на успехите и тъжим за грешките. Но тук става дума за доверие, за лоялност, за загриженост, каквито са ни оказвали и на нас, дори когато са били в аванс. Както сега е случаят с Корнелия Нинова. Не е угодила и не може да угоди на всички – ние сме стотици хиляди. И аз имам претенции към нейния стил и методи на ръководство. Но фактите в нейна полза са повече и са налице, липсва ѝ сериозна алтернатива дори от проф. Гечев.

Ще дойде следващият конгрес – време на равносметка, на критики и на признание. Да го дочакаме като зрели и отговорни личности.

Коментарът на проф. Димитър Иванов е публикуван в epicenter.bg.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Снайпериста (гост)
    Отговор
    1 14:20  20.12.17
    ПАМЕТНИК ЗА ВЕЛИКИЯ ФЮРЕР !
  • Васил Божков (гост)
    Отговор
    2 14:48  20.12.17
    Професори??????Ето от такива ,,професори'' сме в това положение.Тия, крадливи боклуци( ДС)докато не се изринат,държавата няма да се оправи.
  • рая (гост)
    Отговор
    3 16:30  20.12.17
    Гечев е за затвора, крадец и мошеник. Хак й е на Нинова. Защо го довлече отново в БСП? Аман от стари муцуни!
  • Експерт (гост)
    Отговор
    4 19:59  20.12.17
    Мите,кога стана калайджия,кога ти поцърне задника. То не беше полицай,то не беше Мултигруп,то не беше фирмаджия,то не беше историк,то не беше колекционер–с държавно участие,то не беше историк,то не беше политик. Всъщност ти самият не знаеш кой си.

    Коментиран от #5

  • Дони (гост)
    Отговор
    5 21:05  20.12.17

    До коментар #4 от "Експерт":

    Знае кой е библиотекарски професор от ДС и всезнайко.Добре , че престанаха да го канят всяка седмица в телевизионните студия.Иначе ако беше в друга бивша соцстрана отдавна да си е намерил майстора, но тук акъл раздава.
  • ЦРУ (гост)
    Отговор
    6 22:47  20.12.17
    Кой сложи подслушвателни у -ва в дома на мин.- председателя на БГ ? Това е ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ . спрял развитието на БГ за близо 2 год. и КРАЖБИ като за последно - КТБ и др. ! Кокинов и Миро Наиденов и библиотекарите не знаят ли ??? Това ще е задача №1 за НОВИЯТ гл. прокурор. НЯМА ПРОШКА....НЯМА ДАВНОСТ !

Напиши коментар:


Публикувай